Определение № 2077 от 26.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2077 гр. София, 26.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002101841 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Б., чрез адвокат С. А., срещу решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в.гр.д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, с което е допусната, на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между П. Д. Я., Д. П. Б., М. Б. Я. и Д. Д. Я. на следните недвижими имоти: а/. на апартамент с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 94.53 кв.м., заемащ целия втори етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от таванско помещение, ведно с прилежащите идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, върху който е построена сградата, при квоти: П. Д. Я. – 2/6 идеална част; М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д.

Я. – 1/6 идеална част; б/. построен в описания имот гараж с идентификатор ***по КККР на [населено място], при квоти: – П. Д. Я. – 8/12 идеална част, Д. П. Б. – 2/12 идеални части, М.

Б. Я. – 1/12 идеална част и Д. Д. Я. – 1/12 идеална част.

Иска се допускане на касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК

Постъпил е отговор на касационната жалба от П. Д. Я., чрез адвокат С. Д., в който са изложени съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на 1 въззивното решение, съобрази следното:

С договор за дарение, сключен с н.а. № 8/30.12.1960 г., и договор за дарение, сключен с н.а.

№ 54/1974 г., Б. К. и М. П., баща и сестра на С. Б. С., са дарили на последната жилището на втория етаж, с площ от 94, 53 кв.м., от процесната сграда, ведно прилежащите му идеални части от общите части на сградата и 300/1465 идеални части от дворното място. П. Д. Я. и С. Б. С. са сключили граждански брак на 28.10.1962 г., при действието на чл. 25 и сл. от ЗЛС (обн. ДВ. бр. 182/9.08. 1949 г.), прекратен на 22.11.2012 г., със смъртта на съпругата С. Я.. По силата на цитираните договори за дарения, към смъртта си С. Б. С. е била собственик на жилището на втория етаж с площ от 94, 53 кв.м., както и на 300/1465 идеални части от дворното място.

След смъртта си С. Б. Я. е оставила за наследници по закон съпруга си П. Д. Я. и децата си Д. П. Б. и Д. П. Я. – починал в хода на исковото производство и оставил за наследници съпругата си М. Б. Я. и сина си Д. Д. Я.

С н.а. № 189/1978 г. Б. С. К. и съпругата му О. С. К. дарили на внуците си Д. П. Я. и Д. П. Я.

500/1310 идеални части от дворното място, без построените в него сгради, а с н.а. № 31/1982 г. Д. П. Я. продала на Д. П. Я. придобитите с предходната сделка 250/1310 ид.ч. С н.а. № 82/1991 г. О. С. К. продала на внука си Д. П. Я. двустайното жилище, находящо се на първия етаж на процесната жилищна сграда, ведно с идеални части от общите части от сградата и 210/1310 ид.ч. от дворното място. Със заключението на съдебнопочерковата експертиза е установена автентичността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 82/1991 г. За недоказано е прието възражението за нищожност на договора за продажба, тъй като е привиден и прикрива договор за дарение. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на продажбата, сключена с н.а. 31/1982 г., поради липса на съгласие, както и възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване поради неспазване на законовите изисквания за форма и ред. По силата на тези сделки Д. П. Я. придобил двустайното жилище с площ от 80, 65 кв.м. на първия етаж от жилищната сграда, ведно със 710/1310 ид.ч. от дворното място.

С н.а. № 35/1994 г. Б. С. П. и В. Д. П. продали на И. Й. Я., Ж. С. Я. и М. С. Я. жилището на третия етаж с площ от 104 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и ведно с 300/1465 ид.ч. от дворното място. Тоест, жилището на третия етаж, с площ от 104 кв.м., и 300/1465 ид.ч. от дворното място са продадени на трети лица.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза, както и от схема № 15-487733-11.06.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***апартамент и схема № 15-637039-17.07.2020 г. на самостоятелен обект – гараж се установява, че процесната жилищната сграда е изградена без строителни книжа, но отговаря на изискванията за търпим строеж. Апартаментът на втория етаж с идентификатор ***, предмет на делбата, е с площ от 94.53 кв. метра и се състои от две спални, едната от които преходна към дневната, дневна, кухня, антре (вестибюл), баня и тоалетна. Според заключението на експертизата, от събраните по делото писмени доказателства може да се обоснове извод, че собствениците на третия етаж имат 300/1465 идеални части от дворното място, С. Б. С., като собственик на втория етаж, е имала 300/1465 идеални части от дворното 2 място, а Д. П. Я., като собственик на двустаен апартамент на първия етаж, притежава 710/1310 ид.ч. от дворното място. Установена е идентичност между процесните имоти и имотите, описани в представените от страните документи за собственост. Липсва нормативна уредба, определяща прилежащите идеални части от земята към самостоятелен обект в сграда.

Според заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза, подпокривното пространство не отговаря на техническите изисквания за жилищен етаж, поради което представлява обща част на сградата. То няма никакви белези да е преустроено в жилище.

Според заключението на експертизата, построеният в имота гараж с идентификатор ***е изпълнен в съответствие със одобрения проект, строителен билет № 116 от 1972 г. и разрешение за строеж, поради което има статут на законна постройка. Установено е от показанията на свидетелите, че след сключване на гражданския им брак, С. Б. Я. и П. Д. Я. са започнали заедно изграждане на гаража в поземления имот, след построяването на който го ползвали единствено те като собствен.

Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от съделителите по наследство от С. Б. С., която е била собственик на основание договор за дарение, сключен с родителите й, поради което следва да се допусне до делба, ведно със съответните идеални чести от общите части на сградата.

Таванът е обща част по предназначение, в същия е възможно обособяване на отделни складови помещения, но не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект.

Квотите на съделителите в собствеността върху апартамента са следните: П. Д. Я. – 2/6 ид.ч., Д. П. Б. – 2/6 ид.ч., М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част.

Гаражът е придобит от С. Б. С. и П. Д. Я. по давност, в режим на СИО, поради което квотите в съсобствеността са: 8/12 ид.ч. за П. Д. Я., 2/12 ид.ч. за Д. П. Б., 1/12 ид.ч. за М. Б. Я. и 1/12 ид.ч. за Д. Д. Я..

Относно дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, е прието, че същото е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като върху същото е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, а размерите на дяловете се определят по правилото на чл. 40 ЗС, поради което не е необходимо да се определят дяловете в съсобствеността върху дворното място. Затова заедно с апартамента е допусната делба и на „съответните идеални части от поземления имот“.

В изложение към касационната жалба се поставят два въпроса във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, единият от които се свежда до питането дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС.

Въпросът е поставен във връзка с извода на съда, че дворното място е обща част и до делба следва да се допуснат прилежащите към апартамента идеални части от собствеността върху 3 дворното място, които са определяеми по правилото на чл. 40 ЗС.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 201 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, 1 г.о., и цитираните в него решения на ВКС, в които е разяснено, че дворното място е обща част към етажната собственост тогава, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те обаче могат да уговорят, че дворното място ще остане в обикновена съсобственост между тях.

С оглед отговора на поставения въпрос, ще се извърши преценка и за допустимостта на въззивното решение в частта, касаеща допускане делба на притежаваните от съделителите идеални части от дворното място, както и на гаража (дали е необходимо в исковото производство, касаещо делба на дворното място и гаража да участват всички съсобственици на същото, както и дали е необходимо презумпцията по чл. 92 ЗС относно гаража да се обори по отношение на всичките собственици на дворното място).

По другия въпрос (длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви, да обсъди и да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира) не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на градския съд е разгледал всички доводи във въззивната жалба и е аргументирал становището си в мотивите към решението, отразяващи извършена правораздавателна дейност по съществото на спора. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на съда не е основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в.гр.д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частта му, с която е допусната на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между П.

Д. Я., Д. П. Б., М. Б. Я. и Д. Д. Я. на апартамент с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 94.53 кв.м., заемащ целия втори етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], ет.***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, включително и от таванското помещение, при квоти: П. Д. Я. – 2/6 идеални части, М. Б. Я. – 1/6 идеална част, Д. Д. Я. – 1/6 идеална част.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6629 от 21.12.2023 г. по в.гр.д.№ 13196/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20052341 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 26989/2020 г. на Софийския районен съд, 178 състав, в частта му касаеща делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, и на построения в него гараж с идентификатор ***.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Д. П. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по 4 сметка на Върховния касационен съд, като я предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационната жалба ще бъде върната.