Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13825 от 08.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58907/2024
Вид
Определение № 13825
Подписан
08.04.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13825 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110158907 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „..“ ЕАД срещу С. М.

М., с която е предявен иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата му заплати сумата от 5500 лева, представляваща частична претенция от пълната в размер на 55 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в уронване на репутацията и доброто име на дружеството пред клиентите му и пред продавача на стоката – палмова мазнина, нанесени на ищеца за периода 15.12.2023г. до 07.10.2024г. чрез изготвяне на експертизи, приети от Административен съд София – град на 29.06.2022г. по адм.д. №3688/2021г. на АССГ; на 04.05.2022г. по адм.д.

№4859/2021г. на АССГ; на 05.02.2024г. по адм.д. №5020/2020г. на АССГ; на 14.05.2024г. по адм.д. №7033/2021г. на АССГ.

В исковата молба и уточняващата молба към нея от 13.11.2024 г. ищецът, че С. М. М., в качеството й на вещо лице, изготвила и депозирала съдебно химически експертизи по административни дела със страна ищеца в качеството му на жалбоподател, които експертизи довели до неблагоприятни за ищеца съдебни решения по тези дела, като са изброени следните дела: представяне на особено мнение към тройна съдебно-химична експертиза, приета на 04.05.2022 г. по адм. д. N 4859/2021 г. на АССГ, което е станало причина за отмяна на решението по това дело, с решение по адм. д. N 10130/2022 г. на ВАС, което е записано в самото решение на ВАС – стр. 4 от него. Делото е върнато за ново разглеждане от АССГ; представяне на експертиза по адм. д. N 3688/2021 г. на АССГ, приета на 29.06.2022г. от съда, въз основа на нея съдът е отхвърил жалбата на 1 дружеството срещу административния акт на ТД Митница Варна – решение рег. N 32- 85550/15.03.2021г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. N 10552/2022 г. като крайните изводи на съда за неоснователност на жалбата на дружеството, почиват на експертизата на ответника; представяне на експертиза по адм. д. N 5020/2020 г. на АССГ, приета на 02.05.2024г. и постановен въз основа на нея съдебен акт, с който съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу решение рег. N 32143895/21.05.2021 г. на ТД Митница Варна, представяне на експертиза по адм. д. N 7033/2021 г. на АССГ, приета от съда на 14.05.2024 г. и послужила за постановяване на съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение рег. N 32187370/14.06.2021 г. на ТД.

Според ищеца изготвените експертизи не отговарят на истината утвърдената научна литература, заключението е непълно, неточно, невярно изготвено и поддържано по дела пред АССГ. С горното ответницата им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на репутацията на дружеството, което било търговец с пазарен дял 85% в търговията с този вид стоки на българския пазар.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че има необходимите знания и компетентност да извърши възложените й от съда експертизи, действала е добросъвестно и е отговорила на поставените й въпроси в административните производства. Сочи, че искът е недопустим, доколкото изготвянето на заключението не представлява деликт, а в посочените в НПК случаи представлява престъпление. Изготвянето на заключението е възложено от съд, като същият не е обвързан от него и се възприема от съдебния състав по негова преценка и съобразно всички събрани по делото доказателства, и е налице правен ред за защита на страна срещу заключения, които намира за необосновани и грешни по реда на чл.202 ГПК. Излага, че притежава необходимите специални знания, и че недоволството на ищеца е породено от обстоятелството, че заключенията, които е изготвила съответствали и на изводите на митническата 2 администрация, която е извършила промяна на тарифния код на внасяните от него стоки, което довело до промяна на дължимото от ищеца мито от 9% на 16%. Моли производството да бъде прекратено, а в случай на разглеждане по същество – да бъде отхвърлен предявения иск.

Настоящият съдебен състав приема, че според формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на иска, неговото разглеждане изрично предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че ответницата, в качеството й на вещо лице, е дала невярно заключение по посочените административни дела в процесния период. Обстоятелството, че една експертиза не отговаря на истината, значи, че е дадено невярно заключение. Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно, или по непредпазливост (чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК), е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл. 291 от НК.

Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено, или спряно на посочените в нормата основания, или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В настоящия случай не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда, образувано наказателно производство или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. (в този смисъл: решение № 440/1961 г. по гр. д. № 8487/60 г., III г. о., ВС, решение № 151 по гр. д. № 177/2008 г., II г. о., ВКС, както и съображенията в определение № 50 по гр. д. № 3054/2016 г., IV г. о., ВКС, определение № 389 по гр. д. № 239/2002 г., IV г. о., ВКС и др.).

За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези в чл. 124, ал. 5 ГПК. В чл. 17, ал.

1 ГПК е въздигнато правилото, че гражданският съд взема становище по 3 всички обуславящи въпроси, от значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Това е разяснено и в мотивите към ТР № 7/2013 г. ОСГК на ВКС - гражданският съд, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и по повод преюдициално правоотношение.

Според разясненията, дадени с Решение № 60 от 02.02.2026 г. по к. гр. д.

№ 87/2025 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 93 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 3242/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 2522 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д.

№ 3861/2023 г., г. к., ІІ г. о.на ВКС,Определение № 193 от 28.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1103/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 2716 от 03.06.2024 г. по гр. д. № 4382/2023 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 5170 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 2564/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 3618 от 10.07.2025 г. по к. ч. гр. д. № 1211/2025 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, съдът винаги спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо от това дали е образувано досъдебно производство, когато по делото се твърдят/разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред, в т.ч. когато фактическия състав на отговорността за вреди включва извършено от деликвента престъпление, и съдът сам сезира прокуратурата. Съществуването и упражняването на правото на иск е предпоставено от установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред, поради което съдът намира, че производството следва да бъде спряно, а препис от искова молба за преценка образуване на наказателно производство от общ характер следва да се изпрати на СРП, и след приключване с окончателен акт на прокурор настоящото производство да продължи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д. №58907/24г. на СРС, 169 състав, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК до постановяване на акт на прокурор, във вр. образуване на наказателно производство от общ характер за престъпление 4 по чл. 291 от НК по изложените твърдения в искова молба на „..“ ЕАД срещу С. М. М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото определение, да се изпрати на Софийска районна прокуратура препис от искова молба, ведно с препис от настоящото определение, за преценка образуване на наказателно производство от общ характер за престъпление по чл. 291 от НК по изложените твърдения в искова молба на „..“ ЕАД срещу С. М. М..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5