Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4928 от 23.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2051/2023
Вид
Решение № 4928
Подписан
23.08.2024
В сила
22.08.2024
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.149, ал.1, 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.149, ал.1, 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 4928 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100502051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 1477/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че С. П. Х. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 1 426.32 лева, представляваща стойност на потребена в топлоснабдяван имот: апартамент № 46, находящ се в гр. София, жк ****, през периода от м.07.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 31.97 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до окончателното й плащане; и сумата 193.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата над сумата 1 426.32 лв. до пълния предявен размер от 1 583.74 лева, като погасен по давност за сумата 86.61 лева и за периода от 01.05.2018 г. до м.07.2018 г. и неоснователен за сумата 70.81 лева, и относно лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение, претендирана за периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.- за сумата 6.17 лева /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата С. П. Х. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 986.41 лева- разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от претенциите, и сумата 78.53 лева- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 41251/ 2021 г. на СРС, 75 състав/.

Постъпила е въззивна жалба от С. П. Х. /ответница по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени 1 исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- ФДР „Бруната България” ООД не изразява становище по жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

Предявените от „Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът основава претенциите си към ответницата С. Х. на твърдението, че е била собственик на процесния топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 46 на ХІV етаж в бл.9, вх.1 в жк „Сердика“- гр. София, с абонатен № 92517, през периода от м.07.2018 г. до 30.04.2020 г., и като такава- потребител на топлинна енергия в него, в която връзка представя електронно извлечение от декларация по чл.14 ЗМДТ, датираща от 29.03.1998 г., и постановление на ЧСИ от 28.11.2019 г. за налагане на възбрана по изпълнително дело, имащо за предмет 1/2 от процесния имот, записан на името на С.

Х..

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно право-отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, 2 т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на ответницата С. Х. е заявено оспорване на исковете по основание и по размер /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.

Липсва легитимационен документ /или документи/ за правото на собственост върху процесния апартамент на името на ответницата С. Х., като представените от ищеца писмени доказателства: данъчна декларация от 1998 г. и постановление на ЧСИ за налагане на възбрана по изпълнително дело, вкл. преценени съвкупно, не са годни да установят релевантните за предмета на настоящия съдебен спор факти и обстоятелства, вкл. притежанието на права върху процесния имот от ответницата по делото. Посочената данъчна декларация от 1998 г. не представлява доказателство, годно да установи принадлежност на вещно право върху имота през процесния период от 2018 г. до 2020 г., а постановлението на ЧСИ, което също няма такова доказателствено значение, визира само 1/2 идеална част от имота.

При така установената фактическа и правна обстановка не може да се приеме, че ответницата С. Х. е имала качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/ или че е била страна по сключен с „Топлофикация София“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия- няма твърдения, нито доказателства да е подала молба- декларация за откриването на клиентска партида при ищеца.

Недоказани по делото се явяват и твърденията на ищеца, че е доставил в процесния имот топлинна енергия с претендираните обем и стойност.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за процесния имот суми и са приети в първо-инстанционното производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Съгласно даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключениеспоред изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани, но има 1 бр. щранг- лира без ИРРО /индивидуален разпределител на разходите за отопление/, за която ФДР начислява служебна енергия по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. В главния отчет от 25.06.2019 г. било посочено, че щранг- лирата е демонтирана, но това според експерта не било вярно, защото тя минавала през всички бани по вертикала и отделен абонат не можел да я демонтира. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за 2016/ 2017 г. била начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, който бил сменен на 14.03.2019 г. Абонатът осигурил достъп до имота за отчет на водомера на периода 2018/ 2019 г. и главният отчет от 25.06.2019 г. бил подписан. За периода 2019/ 2020 г. абонатът не осигурил достъп за отчет на водомера и му била начислена служебна топлинна енергия по „разход от предходен период“, което било нормативно нарушение, но се допускало при първа по ред липса на достъп.

В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно 3 доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Безспорни доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния имот, за нейните обем и стойност от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, по делото не са представени.

Съгласно приложимата през процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /НТ- 2007 г., понастоящем отменена/, на потребителите, неосигурили достъп за отчет на уредите /липса на отчети по вина на потребителяотказ на достъп за отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/, ТЕ за БГВ се начислява служебно на брой лица, с разходна норма 140 л/денонощие на 1 потребител.

В случая протокол за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите, установяващ спазване на нормативно установените в Наредбата за топлоснабдяването изисквания за съставянето му, по делото не е представен, а въвеждането на посочените в експертното заключение показания в счетоводната система на топлопреносното предприятие, предвид производния му характер, не може да обоснове извод за дължимост на претендираните по делото суми. Същевременно начисляването на служебна топлинна енергия за БГВ по „разход от предходен период“, за което и от експерта е посочено, че представлява нормативно нарушение, не може да обоснове извод на въззивния съд за дължимост на претендираната по делото стойност на топлинна енергия за БГВ. Не може да бъде зачетено в случая и предположението на експерта, че щранг- лирата /за която в съставения от топлинния счетоводител главен отчет от 25.06.2019 г. е посочено, че е демонтирана/ не можело да е демонтирана, тъй като не се основава на извършен оглед на място и тъй като, в случай, че ХІV етаж, на който се намира процесният имот, е последен етаж, такова предположение се явява напълно произволно. Така, поради непроведено от ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на ответницата топлинна енергия в посочения обем и с претендираната стойност и отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено доказване в негова вреда, искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 426.32 лева /главница/- стойност на топлинна енергия, като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. По същите съображения на отхвърляне подлежи и искът за сумата 31.97 лв. /главница/- такса за дялово разпределение.

Предвид неоснователността на иска за признаване дължимостта на процесното главно вземане за стойност на потребена топлинна енергия, неоснователен е и установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на претендираното от ищеца акцесорно вземане за мораторна лихва, който също следва да бъде отхвърлен.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.