Определение № 1261 от 08.10.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 859/2026
- Вид
- Определение № 1261
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1261 гр. Плевен, 08.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500859 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.
Образувано е на основание частна жалба Вх. № 23301/31.07.2026 г., подадена от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД гр.София, ЕИК **** с адрес на управление: гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. - изпълнителен директор, чрез пълномощника Д.К. - юрисконсулт против Определение № 3136/17.07.2026г., постановено по гр.д. № 7614/2026г. на РС - Плевен /ПлРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 737/19.05.2026г. по същото дело в Частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 374,23 евро с ДДС, присъдени на адв. Е.И. от АК – Пловдив на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, като процесуален представител на Л. В. С. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „****“ № 92.
По делото е постъпила и частна жалба Вх. № 23307/31.07.2026г., подадена от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, ЕИК **** с адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет.2, офис 40-46, представлявано от А.М. - управител, чрез М.З. - юрисконсулт против Определение № 3136/17.07.2026г., постановено по гр.д. № 7614/2026г. на РС - Плевен /ПлРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като 1
НЕОСНОВАТЕЛНА молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 737/19.05.2026г. по същото дело в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро с ДДС, присъдени на адв. Е.И. от АК – Пловдив на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, като процесуален представител на Л. В. С. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „****“ № 92.
В частната жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД се твърди, че определението на РС - Плевен е неправилно и незаконосъобразно, а определеният и присъден от съда размер на адвокатско възнаграждение за явно прекомерен.
Оплакват се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатско възнаграждение, установени както с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Навеждат доводи, че възнаграждение в размер на 374,23 евро не отговаря на сложността на конкретния казус, тъй като са предявени свързани искове, като следва да бъде съобразена и редакцията на Наредбата за адвокатските възнаграждения, което районният съд не е сторил.
Въззиваемото дружество счита също така, че присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото, че проведеното исково производство не е било с фактическа и правна сложност, предмета на спора не е сложен, а релевантните факти не са многобройни. Твърдят също, че представената от процесуалният представител аргументация по всеки от исковете е една и съща, като се навеждат и идентични доводи и твърдения.
Молят съда да отмени определението на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и да измени постановеното по делото решение, като намали присъденото в полза на процесуалният представител на ищцата адв.Е.
И. при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 374,23 евро на 50,00 евро с ДДС.
В частната жалба „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърдят, че определението на РС-Плевен е неправилно и незаконосъобразно, като от 2
Дружеството считат, че адвокатското възнаграждение на представляващия ищеца адвокат в размер на 306,78 евро е в прекомерен размер, като посочват в жалбата основания в подкрепа на оплакванията.
Оплакват се, че ПлРС при определяне на възнаграждението за адвокатската работа не е съобразил това, че същото се определя на базата на половината от стойностите на предявените суми, а в случая иска е установителен по отношение на Дружеството.
Навеждат доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие на вложените усилия. Въззивното Дружество счита също така, че подаването на бланкови документи без явяване в съдебно заседание и без фактическа сложност не изисква висока професионална квалификация, която да оправдае високи размери на възнаграждението. Цитирана е съдебна практика на СЕС и на ВКС на РБ в тази насока.
На следващо място от Дружеството считат, че оказаната безплатна правна помощ на затруднено материално лице е изцяло неоснователна, защото лицето не е материално затруднено, тъй като получава доход от 1 022,58 евро /2 000,00 лева/, а съгласно националната съдебна практика такъв доход е несъвместим със статута на „бедно лице“, което има нужда от безплатна правна защита.
Молят съда да постанови определение, с което да приеме, че претенцията за адвокатско възнаграждение съставлява явна злоупотреба с процесуални права съгласно чл.3 от ГПК и да откаже изцяло присъждането на адвокатско възнаграждение.
Алтернативно и в случай, че съда не намери основанията за пълен отказ, съдът да съобрази критериите на СЕС по дело С-438/22 и ниската фактическа сложност на спора, да измени и намали присъденото адвокатско възнаграждение до справедливия размер – 50,00 евро, но не по-голям от 100,00 евро.
По делото е постъпил отговор от адв. И. от АК - гр. Пловдив, осъществяващ безплатна правна помощ на Л. В. С., в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в което излага съображения, че частните въззивни жалби са неоснователни, а постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
3
Навежда доводи, че е неоснователен аргумента, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляване на дължимата държавна такса.
В отговора са изложени подробни съображения, че адвокатите, предоставящи услуги по реда на чл.38 от ЗАдв., в условията на конкуренция чрез свободно договаряне с техните доверители на условия за оказваната им правна помощ, като най-съществената група от задълженията на адвоката са към лицата, които са му доверили защитата си. Цитирана е съдебна практика на националните съдилища и на ВКС на РБ.
Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частните жалбоподатели, както и възраженията в депозираният отговор от страна на въззиваемата страна, приема следното:
Частните жалби са ДОПУСТИМИ, като подадени в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледани по същество са частично ОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че с решението си съдът е осъдил ответника да заплати дължимото адвокатско възнаграждение, като е съобразил с Наредба №1/2004г. фактическата и правна сложност на делото и предвидения в Наредбата минимум, както и Съюзното право, дадено с Решение от 24.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/2022г.
ПлРС в мотивите си посочва, че принципно не се счита обвързан от определените с Наредба № 1/2004г. МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22г. Посочва съща тока, че в решението си е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне на възнаграждението и дори е редуцирал същото.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.
На първо място следва да бъде съобразено и даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С4 438/2022 на СЕС. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.
Във връзка с горния извод на съда, следва да бъде съобразено и това, че разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца, ПлРС в мотивите на решението си не е съобразил предмета на делото, както и обжалваемия интерес в размер от 1 406,05 евро /2 750,00 лева/ по първият главен иск срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на като приел, че обоснован и справедлив размер за разноски за адвокат се дължи сумата от 374,23 евро с ДДС.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца, ПлРС в мотивите на решението си не е съобразил предмета на делото, както и обжалваемия интерес в размер от 144,63 евро /282,87 лева/ по втория иск срещу „ФАЙНЕНШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД като приел, че обоснован и справедлив размер за разноски за адвокат се дължи сумата от 306,78 евро с ДДС.
Отчел е и задължителното за съдилищата, съгласно чл.633 ГПК Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено по преюдициално запитване от СРС, с което е прието, че съдът не е обвързан 5 от размерите, определени с Наредба№1/2004г. на ВАС.
Въззивната инстанция съобразява и по-новата практика на ВКС на РБ, постановена с оглед решението на СЕС. В своите актове-определение №712/21.03.2024г. на ВКС по т.д. №175/2023г.; определение на ВКС №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. и редица други, ВКС на РБ приема, че даденото в Решението на СЕС тълкуване е, че въведеното в чл.38, ал.2 ЗАдв правило съдът да присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС.
В този смисъл съдът съобрази, че предмет на разглеждане по делото са три иска: първи иск с материалният интерес в размер на 1 406,05 евро /2750,00 лева /, втори иск с материалният интерес в размер на 1 241,21 евро / 2427,60 лева /, както и трети иск с размер на главницата от 144,63 евро /282,87 лева/; вида и характера на предявените искове, които са обусловени по между си, обсъдената не висока правна и фактическа сложност на делото и действително положената от пълномощника работа, който не се е явил в единственото открито съдебно заседание пред ПлРС.
Въззивната инстанция счита, че дължимото на адв. Е.И. от АК Пловдив на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение следва да бъде определено, както следва: възнаграждение в размер на 180,00 евро с ДДС вместо присъдените 374,23 евро с ДДС за двата иска против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.11, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл.143 от ЗЗП и с цена на иска в размер на 2750,00 лева /1 406,05 евро/ и възнаграждение в размер на 144,00 евро с ДДС вместо присъдените 306,78 евро с ДДС за иска на „ФАЙНЕНШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.11, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл.143 от ЗЗП и с цена на иска в размер на 144,63 евро /282,87 лева/.
Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4800eac-2662-4f6d-92f4-8b364e93057b