Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 01.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 222/2025
Вид
Решение № 239
Подписан
01.10.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 60д · Закон за съдебната власт
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Сливен, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100222 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Т., с която предявява иск за осъждането в условията на солидарност на Районен съд - гр. Е., Районен съд - гр. Г.О., Окръжен съд - В.Т. и Окръжен съд - Г. да му заплатят сумата 33 000.00 лв./16 872.63 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС, в исковото производство по гр. д. № 393/2024 г. на Районен съд Е., приключило в производството по гр. д. № 642/2024 г. на Окръжен съд Г., в едно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че първоначално определеният докладчик по първоначално образуваното гр. д. № 393/2024 г. на Районен съд - Е. се е отвел, а при наличие на основание за отвод и на следващия определен докладчик, същият не се е отвел и на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК изпратил делото по подсъдност на Горнооряховския районен съд, пред който съд делото било образувано като гр. д. № 2162/2024 г. на РС - Г.О.. Първоначално определеният и по това дело докладчик също се е отвел („отстранил“), а последващият докладчик, въпреки наличието на предпоставки за отвод предвид посочването на ОС - В.Т. като ответник горестоящ съд, е извършил размяна на съдебни книжа по реда на чл. 131 ГПК. Междувременно настъпили нови обстоятелства, въз основа на които ищецът увеличил цената на предявения иск и съгласно правилата за определяне на родовата подсъдност делото според ищеца следвало да се изпрати на ОС - Г., но вместо това делото е било изпратено на ОС - В.Т., пред когото е било образувано гр. д. № 1122/2024 г. по описа на този съд. В нарушение на разпоредбата на чл. 122 1

ГПК, определеният докладчик не повдигнал препирня за подсъдност - местна и родова, а изпратил делото на ОС - Г., пред когото е било образувано гр. д. № 642/2024 г. по описа на този съд. Първоначално определеният докладчик по това дело се е отвел, а следващият определен докладчик е извършил процесуални действия, които препятствали разглеждането на делото.

Твърди се, че така извършените процесуални действия били „неразумно бавни действия на държавните институции, в частно на съда“, заради които ищецът претърпял и продължавал да търпи негативни емоции, довели до причиняването на неимуществени вреди - морални болки и страдания, за които претендира да му бъде изплатено обезщетение. Било му причинено усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността.

Неимуществените вреди ищецът оценява в размер на 33 000.00 лв./16 872.63 евро, като претендира и изплащане на законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от Окръжен съд - Г., Районен съд - Е., Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Г.О., с които предявените искове оспорват предявените искове по допустимост и основателност.

В подадения от РС - Е. отговор на исковата молба се твърди, че въз основа на искова молба с peг. № 3058/17.09.2024 г. на Районен съд - Е., подадена от К. Г. Т. от гр. Е. против Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Е., е било образувано на 17.09.2024 г. гр. д. № 393/2024 г. по описа на Районен съд Е.. С определение № 296/19.09.2024 г. първият разпределен по делото съдиядокладчик се е отвел от разглеждането му. С определение № 298/19.09.2024 г. вторият разпределен по делото съдия-докладчик е прекратил производството по същото и на осн. чл. 7, ал. 2, изр. 1 от ЗОДОВ е изпратено делото на найблизкия родово компетентен районен съд - Районен съд - Г.О., който да го разгледа. С писмо изх. № 1368/30.09.2024 г. на Районен съд - Е. делото е изпратено на Районен съд - Г.О..

В Районен съд - Г.О. гражданското дело е образувано на 02.10.2024 г. под № 2162/2024 г. С разпореждане № 2917/ 10.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания за изправяне на констатирани нередовности. С разпореждане № 3042/22.10.2024 г. е постановено да се връчат преписи от исковата молба с приложенията на ответниците, като са им дадени указания по чл. 131 и сл. от ГПК. С определение № 1705/26.11.2024 г. е допуснато изменение на предявения от К.

Г. Т. иск с пр. осн. чл. 2б ЗОДОВ против ответниците Окръжен съд - В.Т. и Районен съд - Е. в частта, касаеща размера му, като същият е увеличен от 6 000.00 лв. на 26 000.00 лв.; прекратено е производството по гр. д. № 2162/2024 г. на Районен съд - Г.О. и делото е изпратено на Окръжен съд - В.Т..

В Окръжен съд - В.Т. гражданското дело било образувано на 10.12.2024 г. под № 1122/2024 г. С определение № 1675/11.12.2024 г. е прекратено 2 производството по делото и на осн. чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗОДОВ е изпратено за разглеждане на най-близкия родово компетентен окръжен съд - Окръжен съд Г.. С писмо изх. № 5757/ 12.12.2024 г. на Окръжен съд - В.Т. делото е изпратено на Окръжен съд - Г..

В Окръжен съд - Г. гражданското дело е образувано на 16.12.2024 г. под № 642/2024 г. С разпореждане № 557/27.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания за изправяне на констатирани нередовности. С определение № 49/13.01.2025 г. е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Против съдебният акт не е подадена жалба и същият е влязъл в сила.

Поддържа се, че при работата с материалите по гр. д. № 393/2024 г. по описа на Районен съд - Е. не са били допуснати нарушения, които да са забавили производството по делото. Районен съд - Е. като посочен ответник няма правомощия да разгледа делото и са били спазени правила на ЗОДОВ.

Посочените процесуални действия, извършени от РС - Е. не са довели до забавяне на делото и за времето, когато то е било последователно на производство в Районен съд - Г.О., Окръжен съд - В.Т. и Окръжен съд - Г.. Ето защо липсва нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок.

В подадения от РС - Г.О. отговор на исковата молба, относно движението на производството по гр. д. № 2162/2024 г. по описа на този съд се поддържа, че не е допустимо делото да се изпраща на друг окръжен съд, различен от Окръжен съд - В.Т., тъй като той се явява родовокомпетентния окръжен съд спрямо Районен съд - Г.О., във връзка с предявения иск от страна на ищеца по реда на чл. 2б ЗОДОВ.

Съдебното производство в Районен съд - Г.О. е продължило по-малко от два месеца. От състав на специализираното звено на Инспекторат към ВСС в констативен протокол от 19.03.2025 г., е посочено, че процесуалните действия са извършвани от съдилищата своевременно, а действията на ищеца, свързани с увеличаване размера на предявения иск от 6 000.00 лв. на 26 000.00 лева, са довели до удължаване на производството..

Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за нарушение на правото на разглеждане на гр. д. № 2162/2024 г. по описа на РС - Г.О. в разумен срок и предмет на това производство е движението на посоченото дело.

При съвкупно отчитане на общата продължителност, през която делото е било висящо пред съда, предметът на производството, за което процесуалният закон не поставя изискване за незабавно произнасяне или по-кратки срокове за това, както и действията, извършени от съда, се оспорва твърдението, че продължителността на производството е необосновано дълга.

В отговора на исковата молба, подаден от ОС - В.Т. се изтъква, че от значение за основателността на предявения иск е обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, 3 поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Твърди се, че ищецът не е търпял и не търпи неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с висящността на делото.

Претенцията се оспорва и по размер, като несъответстваща на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД и критериите установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания.

Оспорва се и претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск.

В отговора на исковата молба, подаден от ОС - Г. също се подчертава, че преценката, дали съдебното производство е продължило в неразумен срок, е обусловена от общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора, съобразно етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. При преценката за разумност на срока следва да се изхожда от обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство.

Посочва се, че производството по ГД № 642/2024 г. по описа на Окръжен съд - Г. е било образувано на 16.12.2024 г., въз основа на вх. документ № 5523/16.12.2024 г. С Определение № 1176 от 17.12.2024 г. съдия Кремена Големанова се е отвела от разглеждането на делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. С Разпореждане № 557 от 27.12.2024 г. съдия Г. Косева е оставила без движение исковата молба. С Определение № 49 от 13.01.2025 г., на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба е била върната и делото прекратено, като определението влязло в сила на 21.01.2025 г. Съобразно тази хронология се оспорва твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок. Настоява се, че производството по делото е разгледано в максимално кратък срок. Не е допуснато необосновано забавяне, като са спазени всички процесуални срокове, не са налице обстоятелствата, водещи до нарушаване на правото на лицето за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т. к. липсва забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове, в каквато насока са и констатациите от извършената проверка на Инспектората на ВСС, обективирани в констативен протокол от 19.03.2025 г..

В обобщение, ответниците поддържат, че производството е било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано 4 забавяне, като били спазени всички процесуални срокове, поради което се твърди, че не били настъпили неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с нея.

Липсвало както забавяне на производството при неговото разглеждане, така и ненавременно постановяване на съдебните актове.

Представителят на ОП – Сливен изразява становище за законност на производството.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установяват по делото следните релевантни факти и обстоятелства:

Не се оспорва от ищеца и ответниците хронология на движение на производството между съдилищата, като от приобщеното по делото гр. д. № 20244200100642/16.12.2024 - Окръжен съд – Г., заедно с приложените към него гр. д. №20244100101122/10.12.2024 - Окръжен съд – В.Т., гр. д. № 20244120102162/02.10.2024 - Районен съд – Г.О. и гр. д. № 20244130100393/17.09.2024 - Районен съд – Е., се установява, че последното е било образувано по искова молба, подадена на 17.09.2024г. от К. Г. Т. пред РС – Е. искова молба, с която предявил против Районен съд – Е. и Окръжен съд – В.Т. иск, за заплащане на осн. чл. 2б ЗОДОВ в условията на солидарност от ответниците на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане в разумен срок на водено срещу ищеца наказателно производство – ДП ЗМ 118/2019 г на РУ – Е., пр. пр. ТОЕ0493/2019 г. по описа на РП – гр. В.Т..