Решение № 90 от 07.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пазарджик, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500724 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд № 238 от 23.09.2022г. постановено по гр.д.№20225210100294 по описа на съда за 2022г., е осъдена на основание чл.41 от ЗС В. А. Б., ЕГН-**********, с адрес гр.В., ул.“П.В.“ №7, общ. В. , ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Б., ЕГН-**********, с адрес гр.В., ул.“П.В.“ №7, сумата от 5563.73лв представляваща ½ от разходите за извършен неотложен ремонт на покрива на двуетажна жилищна сграда, построена в недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.“П.В.“ №7, представляващ УПИ ХХ V-2755 в кв.167 по плана на гр.В., при граници-от север УПИ ХХVI-2756; имот пл.

№2761 и имот пл.№2762; от изток- УПИV-2763; от юг УПИ- XXII-2752, УПИ XXIII -2753 и УПИ XXIV-2754, и от запад -улица, през 2022г. ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-29.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 1163.72лв, представляваща сторените от ищеца разноски. Осъден е на основание чл.78 ал.4 от ГПК Г. Х. Б., ЕГН-********** да заплати на В. А.

1

Б. сумата от 33.74лв разноски по делото.

Решението се обжалва изцяло от ответницата по иска В. А. Б. чрез адв.

Г. М. от АК-Пловдив, с въззивна жалба с вх.№5400 от 18.10.2022г., с доводи за порочност на съдебния акт като незаконосъобразен и неправилен. Твърди се за допуснато процесуално нарушение от исковия съд в откритото съдебно заседание на 23.08.2022г., изразяващо се в непротоколиране и грешно протоколиране от страна на съда, на направени от страната и от процесуалния й представител изявления от съществено значение за изхода на делото за допускане на гласни доказателства и съдебно-оценъчна експертиза, оставени от съда без уважение и протоколирано искане от адв.Т. за изменение на иска, направено след четено от съдията докладчик определение, че се слага край на съдебното дирене. В протокола било записано, че жалбоподателката не възразява срещу направено искане от адв.Т., което не било вярно, като на жалбоподателката не била дадена думата да вземе становище по исканото изменение на иска, след даден ход на делото по същество. Поддържа, че по отношение на направените от нея доказателствени искания в последното съдебно заседание, а именно назначаване на вещо лице, както и разпит при режим на призоваване на управителя на фирма “Д.“ ЕООД, адв.Т. заявила, че не възразява да се съберат исканите доказателства, като въпреки това съдът не допуснал събирането на посочените доказателства, при протоколирано друго изявление на адв.Т.. Моли да се отмени решението като неправилно.

Поддържа направеното доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 от ГПК като моли да се допусне до разпит искания свидетел и се назначи експертиза със задача формулирана в съдебното заседание проведено на 23.08.2022г. от РС-В./стр.3 от протокол №430 от същата дата и л.78 от досието на делото/.

Направените с въззивната жалба доказателствени искания са оставени от въззивния съд без уважение като преклудирани и поради липса на констатирано процесуално нарушение допуснато от исковия съд при събирането на доказателствата при условията по чл.266 ал.3 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-ищеца Г. Х. Б. чрез адв.Д. Т. от АК-Пазарджик, с вх.№6238 от 29.11.2022г. в който подадената жалба се квалифицира като неоснователна и се моли да се потвърди обжалваното решение. Счита, че в 2 жалбата няма изложени съображения на незаконосъобразност и неправилност на решението, а само за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в съдебно заседание по протоколирането на изявленията на страните. Коментира се постановеното от съда по реда на чл.151 от ГПК определение №685 от 23.09.2022г. след изслушване на звукозаписа за липса на протоколиране на определени фрази от страните, но счита, че това не е от съществено значение, като след първоначално изразеното от нейна страна съгласие с направените доказателствени искания от пълномощника на ответницата адв.М., осъзнава, че същите са преклудирани и неоснователни, доколкото доказателствените искания на ответницата били формулирани в отговора на исковата молба включително и по задачата на вещото лице, без да е направено искане към вещото лице по въпроса с керемидите . Твърди се, че в съдебно заседание в момента в който съдът е дал ход на устните състезания адв.Т. е възразила, че иска да направи изменение на иска, което било прието от съда предвид липсата на възражения от страна на пълномощника на насрещната страна. Счита, че доказателствените искания на ответницата не са допуснати от съда не поради процесуални нарушения, а поради настъпила преклузия по чл.266 ал.1 от ГПК, както и предвид цялостната защита на ответницата в процеса признала допустимостта и основателността на предявения срещу нея иск, предложила споразумение за решаването на спора с цел намаляване размера на претенцията на ищеца, както и поради липса на пряко засягане на ответницата от течовете на покрива и опит за възползване от спестяванията на ищеца плюс елемент на шиканиране на процеса с вменяване на процесуални нарушения на ищеца. Поддържа, че фактическата обстановка е правилно възприета от съда и е постановен законосъобразен и обоснован съдебен акт. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска В. А. Б. както и отговора на насрещната по спора страна, ищеца - Г. Х. Б. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание в чл.41 от Закона за собствеността за заплащане на парична сума представляваща съразмерна част от разходите за извършен необходим ремонт на съсобствен покрив на 3 жилищна сграда дължими от ответника съразмерно на дела си в общите части на недвижимия имот.

В исковата си молба против В. А. Б., ЕГН-********** от гр.В., ул.“П.В.“ №7, ищецът Г. Х. Б., ЕГН-**********, със същия постоянен адрес, твърди, че страните са съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.В., на ул.“П.В.“ №7, построена в УПИ ХХ V-2755 в кв.167 по плана на града, като ищецът е признат за собственик с констативен нотариален акт №102 от 14.08.2015г. по наследство и делба на самостоятелно обособено жилище с площ от 85кв.м., разположено в обема на втория жилищен етаж от процесната сграда, ведно с две избени помещения, както и на ½ ид.част от тавана на сградата и ½ ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. От своя страна ответницата В. Б. с нотариален акт №21 от 14.05.2016г. била призната за собственица по дарение на първи етаж от процесната масивна жилищна сграда, ведно с мазе на 10кв.м. и ½ ид.ч. от тавана на сградата. Ответницата живеела в имота от 2011г., а на жилищната сграда, която била построена през 1963г., до момента не бил извършван ремонт на покрива. Твърди се, че преди 15г. ищецът подменил 4/четири/ пречупени улуци, от които дъждовните води се стичали по стените както и подменил някои счупени керемиди. Твърди още, че през годините се появявали течове, които не били фатални. Съсобствениците не използвали в пълен обем покрива поради посочените течове от него. През 2021г. се появили обилни течове, които проникнали в етажа на ищеца, и последният бил принуден да направи ремонт на кухнята и спалнята. Решил да извърши неотложен ремонт на покрива. Твърди, че съпругата му многократно отправяла молби до ответницата да се извърши съвместно ремонта, но последната отказала под предлог, че нямала пари, макар, че открито заявявала, че няма да влага средства в покрив защото вредите не засягали етажа й. Ищецът оспорва мотива за отказ на ответницата да участва в ремонта поради липса на финансов ресурс, предвид упражняваната от последната работа /масажист в хотели/ и работа по трудов договор на лицето В.У. с което съжителства на семейни начала и от което има и дете, както и предвид демонстрирания от последната начин на живот. Ищецът отправил и нотариална покана да ответницата за доброволно уреждане на спора на 02.11.2021г. за среща пред нотариус, но такава не се състояла като лицето В.У. заявило пред нотариус, че нямат средства за каквито и да е 4 ремонти. С помощта на конструктор инж.М.А., проектант с ППП рег.№05965 на ищеца било изготвено конструктивно становище на покрива, започнал да търси строителна фирма за изпълнение и след оферти от три фирми избрал най-ниската и най-добра оферта с която подписал договор за ремонт на покрив /„Д. „ ЕООД/ и започнал ремонта. Твърди, че по сигнал на ответницата на ищеца била извършена проверка от Община В. на 21.01.2022г. за която бил съставен констативен протокол. Твърди ищецът, че се стараел да убеди ответницата, че се касае за неотложен ремонт, защото се руши етажа му, но последната отказвала да контактува. Смятал да покрие целия покрив с керемиди, но ремонтът се оскъпявал значително. Твърди, че във връзка с извършения ремонт и СМР закупил строителни материали на стойност 4286лв и още 9100лв заплатил за труд, като ремонтът възлизал на обща стойност 13386лв. Отправил повторна покана до ответницата за извънсъдебно уреждане на спора, като последната го насочила към пълномощника си адв.М., но без даден окончателен отговор от адвоката. Моли да се осъди ответницата В. А. Б. на основание чл.41 от ЗС да му заплати сумата от 6693лв представляващи ½ от направените разходи в размер на 13386 за необходимия ремонт на покрива на жилищна града, построена в недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.“П.В.“ №7 представляващ УПИ ХХ V-2755 в кв.167 по плана на града, при граници: от север УПИ XXVI-2756 , имот пл.

№2761 и имот пл.№2762; от изток- УПИ V-2763; от юг- У П И XXII-2752, УПИ XXIII-2753, УПИ XXIV-2754 ; от запад- улица, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на разноските за производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна В. Б., с вх.№2360 от 11.05.2022г./л.38/. Признава се факта, че страните са съсобственици на процесната жилищна сграда и на съответните самостоятелни обекти -етажи и таван, както и на общите части на сградата при равни права от по ½ ид.ч. Оспорва се твърдението в ИМ, че се касае за неотложен ремонт на покрива, че съсобствениците следвало да проучат и да вземат решение да се извърши ремонта и да се ангажира най-подходящия изпълнител. Според ответницата нямало значение, че течовете засягат непосредствено неговия /на ищеца/ жилищен етаж, защото покривът е общ, и следвало ремонтът да се поеме и от двете страни съобразно квотите им.

Признава ответницата Б., че е получила нотариална покана, но че срещата не 5 се е състояла поради неработеща канцелария на нотариуса на уговорената дата. Счита, че предявеният от ищеца Г. Б. искът е допустим и основателен, като единствено ответницата оспорва и сочи, че претенцията е завишена по размер и че е можело да се намери друг изпълнител който да извърши ремонта на много по ниска цена. Изразява съгласие за сключване на спогодба с ищеца за постигане на реална пазарна цена на извършената услуга, както и че е можело да се намери фирма, която не е регистрирана по ЗДДС и че услугата в същност е много завишена. Сочи доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че страните по спора-ищецът Г. Х. Б., ЕГН-********** и ответницата В. А. Б., ЕГН-**********, са съсобственици на недвижим имот, с административен адрес в гр. В., ул.“П.В.“ №7 представляващ УПИ ХХV2755 в кв.167 по регулационния план на гр.В., одобрен със заповед №РД 1403-163 от 13.10.1983г. на МСА и заповед №РД-14-03-163 от 13.10.1983г. ведно с построената в УПИ двуетажна жилищна града, построена в западната част на описаното дворно място, като ищецът Г. Х. Б. е признат за собственик по наследяване по закон и делба на 439/855 ид.ч. от УПИ ХХV2755 в кв.167 ведно със самостоятелно обособено жилище с площ от 85кв.м., разположено в обема на целия втори жилищен етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда с изби, построената в западната част на описаното по-горе дворно място, ведно с две избени помещения с южно изложение, както и ½ ид.ч. от тавана на сградата и ½ ид.ч. от общите части на сградата с вход и стълбище за етажа и тавана на жилищната сграда, ведно с едноетажна масивна сграда-гараж на 23кв.м. и едноетажна масивна сграда-склад за гориво на 17кв.м.,за което му е издаден констативен нотариален акт №102, том II, рег.№4437, дело №296 от 14.08.2015г. на нотариус С.Д. с район РС-В..