Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1698 от 05.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1639/2024
Вид
Решение № 1698
Подписан
05.12.2024
Състав
Нели Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 61, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал. 1, т. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100901639 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на "Х.Л.-унд Ф." ООД, ЕИК *******, срещу отказ № 20240719144044/23.07.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240719144044/19.07.2024 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

В жалбата се твърди, че с подаденото заявление е поискано вписване на четири физически лица като действителни собственици на дружеството, а именно Й.Б.М.Д.-Ш., К.Т.Г.Й.Б. и И.К., както и вписване на съответните обстоятелства относно юридическите лица, осъществяващи пряк и непряк контрол върху дружеството. Поддържа, че към заявлението са представени всички необходими документи да бъде извършено заявеното вписване, включително и документи, установяващи съществуването на чуждестранните юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, както и доказателства, удостоверяващи притежаването на дялове, акции или права на глас в тези чуждестранни юридически лица. Поддържа, че верността и съответствието с действително притежаваните права на посочените в декларацията по чл. 63, ал. 4, т. 2 от ЗМИП, като действителни собственици, физически лица, не подлежи на проверка от длъжностното лице. Излага и доводи, че отказът противоречи на духа и целта на закона, която е по недвусмислен начин да се идентифицират физическите лица, които управляват 1

/контролират дружеството. Не оспорва, че посечените в заявлението като действителни собственици физически лица математически притежават под 25 % от акциите, дяловете и правата на глас, но счита, че тези лица по линията на притежаваното дялово/акционерно участие косвено контролират дружеството.

Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20240719144044/23.07.2024 г., длъжностното лице е приело, че заявените за вписване като действителни собственици физически лица не притежават пряко или косвено 25 % от капитала на "Х.Л.-унд Ф." ООД, съответно не попадат в обхвата на дефиницията за действителен собственик по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. В представената декларация не е посочен съответният размер/процент, който в крайна сметка физическите лице пряко или косвено притежава в "Х.Л.-унд Ф." ООД, а тази информация подлежи на вписване в поле 550 „Действителни собственици, размер/обем на притежаваните права“.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са 2 изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с Правилника за прилагане на закона, като законът изисква към тази декларация да се приложат и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби /арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП/. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл.

61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираните от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като действителни собственици физически лица са заявени за вписване като такива именно в хипотезата на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Съдът намира за правилен извода на длъжностното лице, че от приложените към заявлението доказателства не се установява заявените за вписване като действителни собственици физически 3 лица да притежават изискуемия по закон минимален процент на участие в капитала на дружеството /25%/, съответно същите нямат качеството на действителни собственици по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП и не подлежат на вписване в поле 550. Необоснована е поддържаната в жалбата теза, че обемът на притежаваните от заявените като действителни собственици лица не подлежи на проверка от длъжностното лице, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП изисква, наред с декларацията по ал. 4, да бъдат представени и доказателства, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на закона. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на дължимата от регистърния орган проверка, влиза и преценката дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи, съответно длъжностното лице има задължение да провери дали декларираните по ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП данни се установяват от документите, които се изисква да бъдат представени, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗМИП.

Не подлежат на вписване и заявените за вписване в поле 537 обстоятелства, тъй като тези юридически лица са вписани като съдружници в "Х.Л.-унд Ф." ООД, а съгласно установеното в чл. 63, ал. 6 от ЗМИП принципното положение, когато подлежащите на вписване данни могат да се установят от извършените вписвания в регистъра, то тези данни не следва да се декларират, съответно вписват. В случая заявените за вписване в поле 537 юридически лица, които осъществават пряк контрол, са вписани като съдружници в дружеството, съответно от това вписване се установява заявеното за вписване с процесното заявление тяхно качество и то не подлежи на допълнително вписване в поле 537.

Налице е основание за вписване на заявените за вписване в поле 538 обстоятелства /длъжностното лице не е изложило мотиви защо е постановен отказ по заявлението в тази част/. Заявените за вписване юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху "Х.Л.-унд Ф." ООД, ведно с посочените данни за представляващите ги лица, следва да бъдат вписани, доколкото връзката на тези юридически лица с "Х.Л.-унд Ф." ООД не се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното, съдът намира, че отказът следва да бъде отменен в частта, с която е отказано вписване на декларираните с процесното 4 заявление данни относно юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол, а подадената жалба срещу отказа в останалата му част, следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20240719144044/23.07.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240719144044/19.07.2024 г. в частта, с която е отказано вписване на заявените обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ относно юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху "Х.Л.-унд Ф." ООД, ЕИК *******.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише по партидата на "Х.Л.-унд Ф." ООД, ЕИК *******, заявените със заявление образец Б7 с вх. № 20240719144044/19.07.2024 г. обстоятелства, касаещи юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху търговеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.Л.-унд Ф." ООД срещу отказ № 20240719144044/23.07.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240719144044/19.07.2024 г., в останалата част.

Решението, в частта, с която се оставя без уважение жалбата, може 5 да бъде обжалвано от жалбоподателя, пред Софийски апелативен съд, в 7дневен срок от връчването му.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6