Решение № 57 от 23.04.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. К., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100724 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, чрез адв. Р. И. Д. от САК, срещу А. П. П., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 283.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал.1, т.3 от ЗКИ с рег.№ BGR00428 със Заповед № БНБ-23940/ 21.02.2020 год. на подуправителя на БНБ. Твърди се, че основната дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва под формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ЗЗД и 1

Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни, и е кандидатствал за кредит в размер на 400 лв. Твърди се, че след обработване на данните кредитът е бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год. Желаната сума е била преведена чрез система Еpay и била получена от ответника на каса на партньорски офис на Изипей АД срещу предоставена от него лична карта.

Посочва се, че съгласно условията на сключения договор, ищецът е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителския кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения му кредит с договорна лихва. Сочи се, че първата вноска по кредита в размер на 117 лв., с настъпил падеж на 23.02.2025 год., е била изцяло погасена от длъжника, но към дата 06.08.2025 год. последният не е извършил никакво плащане по останалите вноски по кредита, чиито падеж бил настъпил към с. дата.

На основание чл. 86 от ЗЗД на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 11.22 лв.

Твърди се, че служители на дружеството са търсили връзка с ответника непосредствено преди или след настъпване на падежните вноски, но и до настоящия момент не били извършени плащания.

Предвид липсата на плащане ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № 351/ 2025 по описа на РС – Тополовград и била издадена заповед за изпълнение, но същата е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК о тветникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не се представлява.

С депозирана по делото молба чрез адв. С. М., с представено пълномощно, заявява, че поддържа исковата молба. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, моли съда да се произнесе с неприсъствено 2 решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това. Претендира разноски както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: заявка за кредит от А. П. П., договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год., справка – банково извлечение за извършен превод към EasyPay на сума в размер на 400.00 лв., Общи условия на „Кредит Инс“, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити и заповед БНБ-23940/ 21.02.2020 на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, както и документ за довнесена държавна такса за образуване на гражданско дело.

Съдът се е запознал с електронното заповедно частно гражданско дело № 351/ 2025 год. по описа на РС – Тополовград.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл.

239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е 3 изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 47, ал.5 и чл. 46, ал.2 от ГПК, чрез работодател), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл.

46, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски общо в размер на 292.07 евро, от които: 10.86 – довнесена държавна такса и 281.21 евро за адвокатско възнаграждение.

Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищеца в заповедното производство съобразно уважения размер на иска.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК по отношение на А. П. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул.

„*******“ № ***, ч е дължи н а „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****** ***“ № *, ет. *, офис *, представлявано от изп. директор М.Г.А., сумата от 144.70 евро (сто четиридесет и четири евро и 70 цента), равняващи се на 283.00 лв. – главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013168/ 23.01.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.08.2025 4 год.) до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед с рег.№ 243/ 13.08.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 351/ 2025 год. по описа на РС – Тополовград.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А. П. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „*******“ № ***, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****** ***“ № *, ет. *, офис *, представлявано от изп. директор М.Г.А., направените в исковото производство разноски в размер на 292.07 лв. (двеста деветдесет и две евро и 97 цента), както и сторените разноски в заповедното производство в размер на 292.07 лв. (двеста деветдесет и две евро и 97 цента).

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Препис от настоящото решение да се приложи по частно г ражданско дело № 351/ 2025 год. по описа на РС – Тополовград.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5