Решение № 290 от 23.02.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №290

23.02.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8116/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Христо Смирненски“ ул. „София“ № 9, ет. 3, представлявано от *** Д.Я., чрез ***. А.К. против Наказателно постановление № К-0048046 от 25.11.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – *** със седалище ***, с което на основание чл. 206 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди в товарителницата, с която е получил формуляра за отказ от сключения с потребителя договор извън търговския обект, да не е било изрично посочено, че се изпраща и този формуляр, поради което той да не е бил открит навреме от служителите на търговеца. Поддържа и да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъда отменено, а в случай че не бъде приет доводът му за маловажност на случай при условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***. К., който поддържа жалбата и взема становище да са допуснати съществени процесуални нарушения чрез непосочване на датата на извършване на нарушението, а актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Велмакс Лукс“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.12.2019 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.05.2019 г. между жалбоподателя „Велмакс Лукс“

ЕООД в качеството си на търговец и потребителя Д.С.Х. бил сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект с № 5003230/04.05.2019 г. По силата на договора жалбоподателят закупил 1 брой матрак 90/200; 1 брой одеяло 140/200; 1 брой възглавница 75/40; 1 брой кухненски ножове „Edenberg“; 1 брой перяща прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“ и 1 брой четка за перяща прахосмукачка „Turbo Power Cleaner“. Общата цена, която Х. трябвало да заплати за всички стоки, била 3 300 лева, която той заплатил на „Велмакс Лукс“ ЕООД в момента на сключването на договора. Тогава на потребителя били предадени и стоките.

На 07.05.2019 г. потребителят Д.С.Х. подал до жалбоподателя стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора – приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП, но без да посочи банкова сметка, по която да бъде възстановена платената цена на стоките.

На 10.05.2019 г. потребителят Х. подал отново стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора – приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП, с който уведомил „Велмакс Лукс“ ЕООД, че се отказва от сключения договор № 5003230 от 04.05.2019 г., като този път вписал и банкова сметка ***. Същият бил изпратен заедно с всички получени стоки с пратка с номер на товарителницата ***. Изрично било описано, че се изпраща и „приложение 6“.

На 13.05.2019 г. пратката била получена от жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД с вх. № 4376/13.05.2019 г. Тъй като в четиринадесет дневен срок от тази дата „Велмакс Лукс“ ЕООД не възстановило на потребителя Х. заплатената от него сума от 3 300 лева, той подал жалба до КЗП.

На 19.06.2019 г. свид. Д.Л.М. – *** в ***, извършила проверка в офис на „Велмакс Лукс“ ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет. 3. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К-2671862 от 19.06.2019 г., с който от жалбоподателя били изискани да представи писмено становище и документ, удостоверяващ възстановяването на получените от потребителя Х. суми по процесния договор, при условие че това било извършено.

На 21.06.2019 г. жалбоподателят „Велмакс Лукс“ ЕООД заплатил на потребителя Д.С.Х. сумата от 3 300 лева с преводно нареждане от същата дата, с което му възстановил получените суми по договор № 5003230/04.05.2019 г.

На 04.07.2019 г. при проверка по документи в сградата на РД-Пловдив при КЗП се явил представител на жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД, който представил изисканите писмено становище и копие от платежното нареждане от 21.06.2019 г. За извършената проверка бил съставен ППД № К-69468/04.07.2019 г.

На 12.09.2019 г. свид. М. съставила акт за установяване на административно нарушение с бл. № К-0048046 против жалбоподателя в присъствието на свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От договор за покупко-продажба извън търговски обект №

5003230/04.05.2019 г. се установява, че на посочената дата е бил сключен договор между жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД и потребителя Д.С.Х., по силата на който последният е закупил подробно описаните в договора стоки, срещу което е заплатил сумата от 3300 лева, представляваща цена на стоките. Установява се още, че пълният размер на тази цена е бил заплатен при сключването на договора.

От стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора – приложение № 6 към чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 2 и 4 от ЗЗП, се изяснява, че на 10.05.2019 г. потребителят Д.С.Х. е адресирал до жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД изявление за отказ от сключения договор № 5003230/04.05.2019 г.

От товарителница по пратка с № *** се установява, че същата е получена от жалбоподателя „Велмакс Лукс“ ЕООД на 13.05.2019 г. и с вх.

№ 4376 от същата дата. Изяснява се, че пратката изхожда от потребителя Х. и с нея се връщат на търговеца закупените стоки, като в описанието изрично е посочено и че се представя „приложение 6“.

От преводно нареждане от 21.06.2019 г. за сумата от

3 300 лева с наредител жалбоподателят „Велмакс Лукс“ ЕООД и получател на плащането Д.С.Х. се изяснява, че търговецът е възстановил процесната парична сума на потребителя Х. на датата 21.06.2019 г.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Д.Л.М..

Показанията й изцяло кореспондират с установените от писмените доказателства по делото обстоятелства, като се установява приетата за доказана фактическа обстановка. Показанията на свидетелката са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела в хода на извършваната проверка. Показанията й се подкрепят и от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват никакви обстоятелства, по които свидетелката да се счита за предубедена или заинтересована. По тези съображения съдът даде вяра на показанията на свид. М..

От Заповед № 676/21.08.2019 г. на Председателя на

Комисията за защита на потребителите се установява, че Наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действащо в рамките на своята материална и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 387 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП и да не е посочена дата на извършване на нарушението. Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, при което се създава едно трайно противоправно състояние, обхващащо цялото време от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред.

Същевременно в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно е посочена датата, когато е било преустановено бездействието, както и че към този момент задължението за действие вече е било възникнало за жалбоподателя. Последователна е практиката на касационната инстанция относно неоснователността на подобни възражения срещу датата на извършване на нарушението, когато последното е било осъществено чрез бездействие и това продължаващо бездействие и породеното от него противоправно състояние продължават и към момента на проверката. Сходни случаи са разгледани в Решение № 2378 от 15.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2465/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 402 от 16.03.2017 г. по к.а.н.д. № 52/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1603 от 06.07.2012 г. по к.а.н.д. № 1281/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 15.12.2008 г. по к.а.н.д. № 1810/2008 г. на Административен съд – Пловдив.

Относно нарушението по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП следва да се имат предвид и постановките в Решение № 5429 от

27.07.2016 г. по к.а.н.д. № 6361/2016 г. на Административен съд – София, в което също е изяснено, че при набора от факти, описани в процесното НП, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, нито е допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място следва да се посочи и че при така направеното описание на нарушението не е допуснат съществен порок по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП, а и на АУАН са изчерпани твърденията за всички необходими факти от обективната действителност, от проявлението на които да се направи извод за извършено административно нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. Посочено е на коя конкретна дата търговецът е узнал за упражненото от потребителя право на отказ от сключения договор извън търговския обект – на 13.05.2019 г., посочена е продължителността на срока – 14 дни, през който считано от тази дата търговецът е трябвало да възстанови получената от потребителя сума, посочена е и датата, на която процесната сума от 3 300 лева е била възстановена на потребителя – на 21.06.2019 г. Накрая е направен и релевантният правен извод, че възстановяването на сумата е било след изтичането на посочения 14-дневен срок. Всички тези фактически и правни изводи са описани в АУАН и в НП и те позволяват както да се извърши преценка дали конкретното описано деяние съставлява административно нарушение по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, така и жалбоподателят да узнае срещу какво административно обвинение се защитава. Действително първият календарен ден след изтичането на 14-дневния срок по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП не е посочен в НП, но само по себе си това не съставлява автоматично процесуално нарушение от категорията на съществените, нито е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Следва да се посочи, че в случая не се касае до липсата на посочване на съставомерен факт, а единствено до извършване на елементарна аритметична операция.