Определение № 1214 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка А. като разгледа докладваното от И.ка А. Касационно търговско дело № 20248002902749 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Х. – трето лице-помагач на страната на ответника „Изамет 1991“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 500 от 26.07.2024 г. по в. т. д. № 1035/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 1023 от 14.08.2023 г. по т. д. № 1348/2021 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение по предявения от Я. И. З. иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено по отношение на „Изамет 1991“ ООД, че са нищожни, като невзети, решенията на Общото събрание на съдружниците в „Изамет 1991“ ООД, отразени в протокол от 23.03.2020 г., както следва: 1.За приемането за нов съдружник - К. Г. Х.; 2. За увеличаване капитала на дружеството от 5 000 лв., разпределен на 100 дружествени дяла на стойност 50 лв. - на 6 000 лв., разпределен на 120 дяла, на стойност 50 лв. всеки от тях, чрез издаване на нови 20 дружествени дяла на стойност от по 5 лв., които се поемат от съдружника К. Г. Х., при следното разпределение на дружествените дялове:

Илия Г. З. - 60 дружествени дяла всеки от по 50 лв., на обща стойност 3 000 лв.; Я. И. З. - 40 дружествени дяла, всеки от по 50 лв., на обща стойност 2 000 лв. и К. Г. Х. - 20 дружествени дяла, всеки от по 50 лв., на обща стойност 1 000 лв.; 3. За освобождаване на управителите Илия Г. З. и Я. И. З., включително и за освобождаването им от отговорност; 4. За избирането за 1 управител на К. Г. Х.; 5. За упълномощаване на Илия Г. З. да сключи договор за възлагане на управлението с новия управител К. Г. Х.; 6. За промяна адреса на управление на дружеството от гр. София, ж.к. „Гара Искър“, ул. „5007-ма“ № 5, на гр. София, бул. „Генерал Скобелев“ № 50, ет.3, офис 6; 7. За приемане на новата редакция на дружествения договор и отмяна дружествения договор, приет на 02.10.2012 г.; 8. За даването на съгласие управителят на дружеството К. Г. Х., без съгласието на дружеството, да извършва от свое или от чуждо име търговски сделки, спадащи в предмета на дейност, да участва в събирателни и командитни дружества, както и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност и да заема длъжност в ръководни органи на дружества със сходен предмет на дейност.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно - отмяната му и като последица от това - отхвърляне на предявения иск.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелните основания по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Налице ли са предпоставките по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на ответното търговско дружество в случая, в който същият представител е страна като физическо лице в друг паралелен съдебен спор с идентичен предмет на спора и ответник - същото търговско дружество и има интерес искът срещу дружеството, което представлява, да бъде уважен и по двете дела, тоест налице е съвпадащ интерес на ищеца и законния представител на ответното търговско дружество ?“;

2. „Допустим ли е иск за установяване единствено, че решението на органа на дружеството е нищожно, ако това решение подлежи на вписване, но не е вписано ?“;

3. „Налице ли е правен интерес и процесуална легитимация на страната на ищеца, за водене на исковете за установяване нищожност на решения на 2 общото събрание на съдружниците, в случай на отпадането на членственото му правоотношение чрез едностранно волеизявление за напускане, преди образуване на съдебното производство по оспорване валидността на решенията на ОСС ?“;

4. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокол на общото събрание на съдружниците като присъстващо взети от всички съдружници, без да е провеждано физически такова събрание на посочената в протокола дата, но вземането на тези решения е разисквано и по тях е постигнато единодушно съгласие от всички съдружници преди същата дата и същите решения са подписани от всички съдружници ? Валидни ли са като писмено взети такива решения и приравняват ли се в този случай така взетите решения на неприсъствено взети решения по чл.139, ал.2 ТЗ ? Подписването на предварително изготвен и подписан от другия съдружник протокол, в който е отразено провеждането на присъствено общо събрание и единодушно вземане на решения, без да е посочена разпоредбата на чл.139, ал.2 ТЗ и/или без да има писмено съгласие на съдружниците за неприсъствено вземане на решения, приравнява ли се на вземане на неприсъствени решения по чл.139, ал.2 ТЗ ? Обективирането на предварително взети решения на съдружниците в едно търговско дружество в протокол, който носи дата, различна от тази на която са взети, приравнява ли ги на невзети/несъществуващи ? Приложими ли са общите норми на ЗЗД, уреждащи недействителността на сделките по отношение решенията на Общото събрание на търговско дружество и преценката за нищожност на взети решения ?“

По поставените въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 114 от 21.06.2017 г. по т. д. № 182/2017 г. I т. о.; по въпрос № 2 - Решение № 35 от 20.04.2010 г. по т. д. № 546/ 2009 г. на I т. о.; Решение № 76 от 08.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на II т. о. и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 3 - Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д.

№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 4 - Решение № 100 от 04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС; Решение № 107 от 29.10.2012 г. по т. д. № 555/2011 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 3

1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В условията на евентуалност, касаторът сочи, че формулираните правни въпроси обосновават наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът на същите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Релевирано е и основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване с аргумента за допуснати от първата и от въззивната инстанции съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неназначаването на особен представител на ответното дружество „Изамет 1991“ ООД, доколкото според касатора между това дружество и неговия представител - Илия З. съществуват противоречиви интереси, обосноваващи необходимостта от назначаването на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК. Сочи се също така, че предявеният иск е недопустим, тъй като същият има за предмет установяване нищожността на решения, които са заявени за вписване в Търговския регистър, а иск с такъв предмет е допустим единствено в хипотезата, при която тези решения не подлежат на вписване.

Заявеното в условията на евентуалност основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е аргументирано с наведените в изложението доводи.

Ответниците – Я. И. З. и „Изамет 1991“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговори, с които изразяват становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от Я. И. З., в качеството му на съдружник в „Изамет 1991“ ООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на „Изамет 1991“ ООД, че са нищожни, като невзети, решенията на общото събрание на съдружниците в „Изамет 1991“ ООД, отразени в протокол от 23.03.2020 г., описани по-горе. С постановеното по спора решение Софийски градски съд е уважил предявения иск.

4

Сезиран с жалба от К. Г. Х. – трето лице-помагач на страната на ответника „Изамет 1991“ ООД, за да потвърди обжалваното решение Апелативен съд – София е установил от фактическа страна, че според текста на документа, означен „Протокол на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД“ , на 23.03.2020 г. в гр. София било проведено общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, на което присъствали съдружниците Илия Г. З. и Я. И. З., както и подалият молба за приемането му като съдружник К. Г. Х.; Събранието се провело без спазване на процедурните правила за свикването му, за което съдружниците изрично заявили, че са съгласни; Предложеният от управителя Илия Г. З. дневен ред бил приет с единодушие и след станалите разисквания общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД единодушно взело цитираните по-горе решения.

Подписите, положени от Илия Г. З., Я. И. З. и К. Г. Х. върху документа, били удостоверени в нотариалното производство с рег. № 3959 от 23.03.2020г. на Н.

В. И., а съдържанието на документа - в нотариалното производство с рег. № 3960 от 23.03.2020 г. на същия Н..

От справката по партидата на „Изамет 1991“ ООД в търговския регистър въззивният съд е установил, че със заявление, образец А4, с вх. № 20200505132908 било поискано вписване на промени в обстоятелствата, настъпили на основание решенията на общото събрание на съдружниците от 23.03.2020 г. ; С Определение № 1937 от 08.05.2020 г. по ч.т.д. № 805/2020 г. на Софийския градски съд, регистърното производство, образувано по посочното заявление, било спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 815/2020 г. на СГС, образувано по искова молба с вх. № 39599/07.05.2020г., подадена от Илия Г. З. против „Изамет 1991“ ООД. С Определение № 283 от 13.07.2021 г. по ч. т. д. № 1323/2021г. на СГС, регистърното производство, образувано по същото заявление, било спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството, образувано по искова молба с вх. № 8259/12.07.2021 г. на СГС, подадена от Я. И. З..

В изпълнение правомощията си по чл.269 ГПК Апелативен съд – София е изложил следните съображения по заявените във въззивната жалба възражения:

5

За несъстоятелни са преценени оплакванията на третото лице-помагач К.

Г. Х. за липсата на процесуални предпоставки за постановяването на първоинстанционното решение. В тази връзка на първо място съдът е посочил, че правото на участие на ответника в процеса не е било нарушено поради ненадлежното му представляване. Изложено е, че законово основание за назначаването на особен представител не е имало, тъй като в хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК единствената предпоставка за това е противоречие в интересите между представляван и представител, каквото в случая не е било налице.

На второ място въззивният съд е посочил, че разбирането, че установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК е допустим единствено и само ако атакуваните решения не подлежат на вписване, е в очевидно противоречие с принципното положение, изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Според посочения акт на нормативно тълкуване, основното разграничение, определящо пътя на защита, е дали решението на общото събрание е от подлежащите на вписване или не; В случай, че то подлежи на вписване , за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание чл.498 ГПК/отм./