Решение № 1409 от 14.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110116412 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 27, предл. четвърто във вр. с чл. 29 ЗЗД.

Ищците И. Н. М. и З. А. М. твърдят, че по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК, са прехвърлили на ответника - тяхната дъщеря А. И. А. сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-**-***/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, застроена площ: 83 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 460 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД**-***/0*.0*.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, площ: 614 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план:

***, кв. *, парцел ****, съседи: *****.***.****, *****.***.***, *****.***.****, *****.***.****, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

Излагат, че живеят сами в гореописания имот и преди да сключат гореописаната сделка са се уговорили с ответницата тя да се грижи за тях и да ги посещава заедно с внуците им. Месец след сключване на сделката обаче А., съпругът й и техните деца заминали за ******* без да уведомят ищците за това. Заявяват, че от този момент контактите помежду им са прекъснати.

1

Същевременно, ищците поддържат, че поради напредналата си възраст и здравословните си проблеми се нуждаят от помощта на дъщеря си. Поради изложеното считат, че са били измамени от ответницата, която ги е въвела в заблуждение, че ако й прехвърлят своя имот, ще могат да разчитат на грижите й.

Отправят искане до съда за унищожаване на сключения между страните договор за дарение на сграда с идентификатор ******* по КККР на гр.

*******, одобрени със Заповед № РД-**-***/0*.0*.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, застроена площ: 83 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, заедно с 460 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД**-***/0*.0*.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, площ: 614 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план:

***, кв. *, парцел ****, съседи: *****.***.****, *****.***.***, *****.***.****, *****.***.****, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег.

№ ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК, поради измама.

Претендират присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 27, предл. четвърто ЗЗД договорът, сключен при измама е унищожаем, а чл. 29 ЗЗД гласи, че измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За уважаване на предявения иск ищците следва при условията на пълно и главно доказване да установят твърденията си, че ответницата ги е въвела в заблуждение, че ще се грижи за тях, в случай че възникне такава необходимост, с което ги е мотивирала да сключат процесния договор за дарение.

В теорията и съдебната практика се приема, че „въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства“, които могат да съставляват елементи от фактическия състав на сделката или да засягат правните последици, които ще настъпят след сключването й. В този смисъл - Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г. о. в мотивите, на което се приема, че „неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването /извършването/ на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна 2 представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила /извършила/ сделката.“ В подкрепа на изложеното е и Решение № 23/08.02.1999 г. по гр. дело № 511/1998 г. на ВКС, II ГО.

Видно от представения с исковата молба Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК /л. 7-10/, ищците И. Н. М. и З. А. М. са дарили на ответника А. И. А. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. *******, а именно – жилищна сграда с площ от 62 кв. м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, заедно с 460 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 600 кв. м., съставляващо УПИ № ****-*** в кв. * по плана на гр. *****, одобрен със Заповед № ***/**.**.2003 г. за улична и дворищна регулация на Кмета на общ.

*****, изм. със Заповед № ***/**.**.2007 г., ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Със същия нотариален акт дарителите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

В проведеното открито съдебно заседание по делото са разпитани двама свидетели, водени от ищците, а именно - И. Г. Н. и Д. И. И., чиито показания следва да бъдат кредитирани в пълнота като дадени от трети, незаинтересовани от изхода на делото лица, логични и кореспондиращи помежду си. И двамата свидетели заявяват, че И. и З. М.и дарили къщата, в която живеят, на дъщеря си, тъй като тя им обещала да се грижи за тях.

Ответницата обаче не изпълнила обещанието си, заминала за чужбина и прекъснала контакти със своите родители.

От така събраните гласни доказателства се доказват наведените от ищците твърдения, че са извършили процесната разпоредителна сделка, мотивирани от изграденото от дъщеря им погрешно убеждение, че ще полага грижи за тях, когато остареят и се нуждаят от помощта й. Впрочем, така наведените твърдения не са оспорени от ответната страна, която не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК нито се е явила в открито съдебно заседание, за да изрази становище по предявения иск. Същевременно, става ясно, че след сключване на договора за дарение А. И. А. не само не е оказвала нужната на възрастните й родители помощ, но и напълно се е дезинтересирала от тях, като е прекъснала контакти и е спряла да ги посещава.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приеме, че е налице порок във волята на ищците, който води до унищожаемост на процесния договор за дарение. В този смисъл исковата претенция следва да бъде уважена.

По разноските:

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците претендираните със списъка по чл. 80 ГПК разноски за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 1278.23 евро, представляващи равностойността на 2500 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА, по иска на И. Н. М., ЕГН **********, и З. А. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *******, ул. „*******, срещу А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, сключения между страните договор за дарение на сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-**-***/01.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, застроена площ: 83 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 460 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-**-***/0*.0*.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. *******, площ: 614 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, кв. *, парцел ****, съседи: *****.***.****, *****.***.***, *****.***.****, *****.***.****, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК, поради измама, на основание чл. 27, предл. четвърто във вр. с чл. 29 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Н. М., ЕГН **********, и З. А. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *******, ул. „*******, СУМАТА ОТ 1278.23 евро /хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евроцента/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4