Решение № 5821 от 16.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5821 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно гражданско дело № 20261100509106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 113162/20.08.2026г. по регистъра на СГС от В. К. К. срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 19.08.2026 г., постановено от ЧСИ Б.Я. (Per. № 857) по изп. д. № 20158570400779 (образувано въз основа на изпълнителен лист по ГД № 64673/2014 г на СРС.

Жалбоподателката твърди, че изпълнителното дело е образувано на 04.09.2015 г. по молба на взискателя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. Посочва, че на 15.06.2022г.е поискала прекратяване на делото поради изтекъл 2-годишен срок, като ЧСИ Б.Я. е постановил отказ от 15.06.2022 г., обжалван от В. К.. С решение по в.ч.гр.д. 7828/2022г. състав на СГС е оставил жалбата й без уважение. Жалбоподателката твърди, че е налице втори период на пълно бездействие от страна на взискателя за от 15.06.2022 г. 15.06.2024 г. считано от постановяването на отказа от 15.06.2022 г., като в този период взискателят не е поискали нито едно съразмерно, реално и годно изпълнително действие за период, надвишаващ 2 години. Сочи, че за да създаде привидност за активност и да предотврати настъпването на новата перемпция, ЧСИ Б.Я. на 16.11.2023 г. изпраща запорно съобщение до „Пейнетикс" АД, на 28.02.2024 г. изпраща запорно съобщение до „ОББ“ АД; На 24.05.2025 г. изпраща запорно съобщение до „Айкарт“ АД. Излага твърдения, че в горепосочените дружества и банки не е имала никога разкрити сметки, сключени договори или наличии парични средства, а за тези изпълнителни действия взискателят не е внесъл предварително дължимите авансови такси по Тарифата към ЗКЧСИ. При тези обстоятелства навежда довод, че през периода 15.06.2022 г. 15.06.2024 г. не са осъществявани ефективно изпълнителни действия, поради което се иска отказът да бъде отменен, а на съдебния изпълнител да бъде указано да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят в производството – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД оспорва жалбата. Навежда довод, че изпълнителното действие е извършено без оглед на обстоятелството дали длъжникът има открити сметки.

1

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви в които сочи, че периодично е извършвал изпълнителни действия – налагани запори. Смята, че изпратеното запорно съобщение само по себе си представлява изпълнително действие и препятства настъпването на перемпция по изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ООД, постъпила при ЧСИ Б.Я. на 04.09.2015 г. за събиране на парични вземания като с молбата частен съдебен изпълнител Б.Я. е овластен да определя начина на изпълнение, а към нея е приложено преведно нареждане за сумата 72 лв.. На 05.09.2015 г. е съставена сметка № 000012263 на стойност 72 лв., включваща такса за налагане на запор – т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

На 10.09.2015 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от Медизински център „Кардио плюс“ ООД.

На 24.02.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от „Д и Д Експрес“ ЕООД.

На 27.02.2017 г е наложен запор върху вземания от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК“ АД.

На 21.08.2018 г. е наложен запор върху вземания от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИК“ ООД.

На 02.07.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „ИЗИПЕЙ“ АД.

На 17.07.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД.

На 03.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД. Липсват данни за датата на получаването му в „ИЗИПЕЙ“ АД, но от писмо изходящ № 20778/11.06.2021 г. налага извод, че към тази дата е бил получен.

На 03.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ХЕСТОРИЯ БГ“ ООД. Запорното съобщение е получено за „Хестория БГ“ ООД на 07.06.2021 г., към която дата и запорът се явява наложен.

На 14.06.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД.

На 15.06.2022 г. ЧСИ Я. е отказал да прекрати производството, позовавайки се на наложените запори, като отказът му е потвърден с решение по в.гр.д. 7828/2022г.

След постановения отказ са извършени следните действия по изпълнението:

На 03.06.2021 е наложен запор върху вземанията от «ИЗИПЕЙ»ООД.

На 14.06.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД.

На 16.11.2023 г. е наложен запор върху сметки и вземания в ПЕЙНЕТИКС АД.

На 28.02.2024 е наложен запор върху банкови сметки в ОББ АД и на 24.05.2025 г. е наложен запор върху сметки и везмания в АЙКАРТ АД.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.

2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

С Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2 /2023 г" ВКС, ОСГТК/ се посочва ясно, че погасителната давност е институт на материалното право, а перемпциятана процесуалното право.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

Нормата на чл. 18 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители предписва възможност взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител като изследване на имущественото състояние на длъжника, така и определяне начина на изпълнение. Това правомощие включва и възможността да по своя инициатива да предприема действия в реализация на избрания изпълнителен способ. Установяват се периодично налагани запори като няма период на бездействие от две години, с което едва нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяване на изпълнителното производство. Основният аргумент на жалбоподателяте е, че за извършените изпълнителни действия не са внасяни авансово разноски. Съдът споделя отразеното в т.11 от ТД2/2013 ОСГТК съгласно което предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл.

433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях.

Без значение е дали наложен запор касае съществуващо вземане, а според мнозинството на съдебния състав и дали взискателят е заплащал необходимите такси за инициираните от частния съдебен изпълнител действия налагане на запори.

Отделно от това по делото са налице доказателства, че дължимите авансови такси са внесени от взискателя, макар и след извършването на изпълнителните действия.

Поради това и съдът намира, че не е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като правилно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

С оглед на горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.Предвид произнасянето по жалбата и неоснователността й, следва да бъде оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство по чл.

438 от ГПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без 3 уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 113162/20.08.2026г. по регистъра на СГС от В. К. К. срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 19.08.2026 г., постановено от ЧСИ Б.Я. (Per. № 857) по изп. д. № 20158570400779.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4