Определение № 2390 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2390 гр. София, 25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900794 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Карлово срещу решение № 438 от 05.12.2024 г., постановено по в.т.д. № 456/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав, с което след отмяна на решение № 404 от 27.10.2023 г., постановено по т.д. № 130/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Община Карлово е осъдена да заплати на „Копие“ ЕАД сума в размер на 486 750 лв., представляваща неустойка, дължима по договор от 05.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., вземането за получаване на която е цедирано на „Копие“ ЕАД с договор от 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сума в размер 130 351, 26 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 19.07.2019 г. до 08.03.2022 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът, който има качеството на ответник по предявените искове, заявява, че въззивният съд не се е произнесъл по въведено от него в процеса възражение за нищожност на договора за цесия, на който ищецът основава качеството си носител на спорното вземане. Счита, че като длъжник на вземането, което се прехвърля с този договор, има интерес да направи възражение за неговата нищожност, защото така ще избегне да плати на лице, което не е негов 1 кредитор и да се наложи да плаща два пъти. Сочи, че в обжалваното решение не е разгледано и заявеното от него оспорване на датата, която е посочена в договора за цесия като такава на неговото сключване. Доколкото в производството не са представени доказателства за достоверна дата на договора за цесия, намира, че трябва да се приеме, че той е сключен след момента на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на цедента по тази сделка „Си Ен Джи Марица“ ООД.

С решението за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ се постановява запор по отношение на вземания, които са част от имуществото на длъжника, поради което след този момент „Си Ен Джи Марица“ ООД не може да сключва договори за разпореждане с такива вземания и те са нищожни като противоречащи на закона. Сключването на договор за цесия след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на цедента противоречи и на нормата на чл. 607 ТЗ, тъй като по този начин се нарушава забраната да не се накърнява масата на несъстоятелността, служеща за справедливо удовлетворяване на всички кредитори.

Касаторът посочва, че въззивният съд неправилно е приложил правилото на чл. 42, ал.

2 ЗЗД към процесния договор за прехвърляне на вземане, като е счел, че неговото сключване от лице без представителна власт е потвърдено от синдика на дружествотоцедент в хода на процеса, с което той го е валидиран, тъй като синдикът няма такива правомощия съгласно чл. 658 ТЗ.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира четири въпроса. Поддържа и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Копие“ ЕАД оспорва касационната жалба, като изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита касационната жалба и за неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Пловдив е приел, че e сезиран с главен иск, предявен от „Копие“ ЕАД за осъждане на ответника Община Карлово да заплати сума в размер на 486 750 лв., представляваща неустойка, дължима по договор за изработка, сключен на 05.02.2007 г., между Община Карлово, като възложител, и „Метамодул“ ООД, като изпълнител, вземането за получаване на която е 2 прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.09.2018 г. Предмет на разглеждане в производството е и акцесорен иск за осъждане на Община Карлово да заплати на „Копие“ ЕАД сума в размер 130 351, 26 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 19.07.2019 г. до 08.03.2022 г. Въззивният съд е счел, че по делото не е спорно и като такова е установено следното: - че по силата на договор за изработка, сключен на 05.02.2007 г., в тежест на възложителя Община Карлово е възникнало задължение да заплати на изпънителя „Метамодул“ ООД неустойка за забавено изпълнение на паричните си задължения по тази сделка; - че с договори за цесия от 02.07.2012 г. и от 15.11.2013 г.

„Метамодул“ ООД е прехвърлил вземането си за неустойка към Община Карлово в полза на „Си Ен Джи Марица“ ООД; - че на 24.07.2014 г. между Община Карлово и „Си Ен Джи Марица“ ООД е сключен договор за спогодба, в който страните са се съгласили, че задължението на Община Карлово за заплащане на неустойка по договора от 05.02.2007 г. ще бъде редуцирано до размера от 486 750 лв.; - че с договор за цесия от 11.09.2018 г. „Си Ен Джи Марица“ ООД е прехвърлило вземането за неустойка в полза на „Копие“ ЕАД, като длъжникът е уведомен за това прехвърляне с уведомление от 11.04.2019 г.; - че със съдебно решение, постановено на 07.03.2019 г. по отношение на дружеството „Си Ен Джи Марица“ ООД е открито производство по несъстоятелност. В обжалваното решение са изложени съображения, че уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане не е елемент от фактическия състав, при който договорът за цесия поражда действие между страните по него. В отношенията между цедента и цесионера вземането преминава в патримониума на последния от момента на сключване на договора. Договорът за цесия, с който „Си Ен Джи Марица“ ООД е прехвърлил процесното вземане за неустойка на „Копие“ ЕАД, е сключен преди решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на цедента, поради което за него не е имало никакви ограничения да се разпореди със своето вземане и не е било необходимо да бъде давано съгласие за това от синдика. Въззивният съд е намерил, че доколкото уведомлението до длъжника Община Карлово за извършената цесия изхожда от управителя на стария кредитор „Си Ен Джи Марица“ ООД, то не може да се твърди, че то не е направено от това дружество, въпреки че към този момент по отношение на него вече е открито производство по несъстоятелност. С това за длъжника е станало ясно, че вземането за неустойка е прехвърлено на нов кредитор, за което той е уведомен отново и след това с изпратени покани за плащане. Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че ако се приеме, че съобщението за цесията трябва да изхожда от синдика на дружеството-цедент, а не от неговия управител, то договорът за прехвърляне на вземане отново не би бил недействителен. Това е така, защото в производството се установява, че синдикът е потвърдил извършеното от управителя действие по уведомяване на длъжника за цесията, което е квалифицирано като едностранна сделка, 3 поради което на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД то е валидирано към момента на неговото извършване. В решението е направен извод, че длъжникът по вземането не може да противопостави на цесионера възражения за нищожност на договора за цесия поради това, че сделката е симулативна, противоречаща на закона и заобикаляща го, както и възражение за антидатиране на този договор, защото няма правен интерес от такава защита, тъй като цесията нито го ползва, нито му вреди. С нея просто се сменя лицето, на което длъжникът следва да изпълни, за да се освободи. Той може да противопостави на цесионера само възражения, които се основават на правоотношението му с цедента, от което е породено прехвърленото вземане. Предвид това съдът не е разгледал възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия, основаващи се на твърдения за това, че по него липсва реална насрещна престация на цесионера към цедента и че той е антидатиран. С оглед на изложеното въззивният съд е заключил, че договорът за цесия от 11.09.2018 г. е породил действие и титуляр на вземането за неустойка е ищецът, като ответникът е бил длъжен да изпълни на него, което не е направено. Разгледал е възражението за погасяване на вземането за неустойка по давност, като го е счел за неоснователно, тъй като погасителната давност за него е прекъсната с направено от длъжника признание, което се съдържа в потвърдително писмо от 08.03.2019 г. От 08.03.2019 г. е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска – 08.03.2022 г.

Ответникът е изпаднал в забава изпълнението на задължението за неустойка, поради което дължи да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо въззивният съд е приел, че предявените искове са изцяло основателни, което не съвпада с извода на първоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение е отменено, а предявените искове са уважени.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира четири въпроса, които заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили решаващите изводи за основателност на предявените осъдителни искове, като по отношение на всеки от тях поддържа допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Първият от тези въпроси е: Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, след като е направено възражение от заинтересованата страна и нищожността произтича от събраните по делото доказателства и закона?

Този въпрос е поставен много общо, като не отговаря на спецификите на направеното в процеса от ответника възражение за нищожност на договор за цесия. Те се изразяват в това, че ответникът, който се защитава с това възражение, не е страна по договора за цесия, а има качеството на длъжник по вземането, което се прехвърля с него, както и в това, че възражението се основава на твърдения, че с оглед начина, по който страните по договора за цесия са уговорили да се заплаща покупната цена за 4 прехвърленото вземане, всъщност липсва насрещна престация. Въззивният съд в обжалваното решение е обсъдил точно тези специфики на случая и с оглед на тях е заключил, че ответникът няма правен интерес да се защитава с възражение за нищожност на договора за цесия, основано на конкретно описаните твърдения, а не е отказал по принцип да разгледа възражение за нищожност на договор, което е въведено своевременно в предмета на спора, в каквато насока е зададен първият въпрос. Следователно по този общ въпрос липсва произнасяне от апелативния съд в обжалваното решение, като той не би могъл и да бъде част от предмета на спора и от значение за крайния му изход, защото не е съобразен с извършените по делото процесуални действия от съда и страните. Ето защо той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В допълнение следва да се посочи, че дори и първият въпрос да бъде уточнен от съда с оглед спецификите на спора като такъв за това дали подлежи на разглеждане направено от длъжника по вземането възражение за нищожност на договор за цесия, с който това вземане се прехвърля, то отново по него не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото не би било осъществено нито едно от допълнителните основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.