Решение № 481 от 12.03.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 199/2021
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 12.03.2021
- В сила
- 12.03.2021
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 269, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 215 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 31 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. С. С. срещу Решение № 261512 от 03.12.2020г. по гр.д. № 15936/2019г. по описа на ВРС, ХХIV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
- на основание чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК 205137193, гр. Варна искове, след допуснато изменение в размера в хода на проведеното на 17.11.2020г. п.с.з. за заплащане на сумата от 1360 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември до м. ноември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.36 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г., както следва: за м. септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за периода от 26.10.2018г. до 02.10.2019г. от 32.30 лв.; за м. октомври 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава, възлизащо на 44.06 лв. за времето от 26.11.2018г. до 02.10.2019г.; за м. ноември 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава от 39.81 лв. за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г.;
1
- на основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
- на основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при необоснован анализ на доказателствата по делото и съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че необосновано съдът е приел, че плащания направени от физически лица към „Натурал грийн“ ЕООД са доказателство, че сумите представляващи дължими трудови възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са платени на ищеца. По делото е установено, че в счетоводството на работодателя е осчетоводена единствено сумата от 500 лв., с която е заверена сметката на „Натурал Грийн“ ЕООД на 02.11.2020г. по сметка 421 „Персонал“ и сметка 503 „Разплащателна сметка“.
Останалите плащания направени от физически лица не са отразени като разход в счетоводството на „Чернокожеви транспорт“ ЕООД. Необосновано съдът е приел, че преводни нареждания от Д. Ч. и М. Ф. в размер на 4910 лв., представляват платени дължими суми към работника С. при липса на данни за внесен данък върху общия доход и осигурителни вноски за работника. От всички 8 броя преводни нареждания с основание „захранване“, единствено заплатената сума от 500 лв. е осчетоводена в счетоводството на ответника на 02.11.2018г. със записване Dt сметка 421 „Персонал“ – 500 лв. – Kt сметка 503 „разпл. Сметка“ по банково извлечение № 6 с основание „заплата“. Останалите плащания са извършени от физическите лица Д. Ч. и М. Ф. и не са отразени със счетоводни записи в счетоводството на ответника. Съгласно заключението на вещото лице и счетоводните записвания на ответника, след отразяване на платените 500 лв., остатъка от задължението за работна заплата е в размер на 405.41 лв. В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал.
3 от КТ. По делото не е доказано, че ищецът е получил дължимото трудово възнаграждение от работодателя. Неясно е на какво основание съдът е приел, че плащането от трето лице, чрез извършен превод с основание „захранване на сметка“, неосчетоводено при ответника, е доказателство за изпълнение на задължението на работодателя да плати дължимото възнаграждение на работника и за кой месец е относимо. Не е доказано и плащане на обезщетението за неизползван ПГО, доколкото трудовото правоотношение между страните е прекратено на 30.11.2020г. и към/след този момент липсва установено осчетоводяване на 2 плащане в счетоводството на ответника /последното е от 02.11.2018г./. Преведените суми на „Натурал грийн“ ЕООД от физическите лица не може да се приеме, че представляват погасяване на задължението на работодателя да изплати командировъчни средства на работника. Ответникът разполага с възможност да предяви иск срещу третото лице „Натурал грийн“ за връщане на недължимо платеното. Плащане по банков път не е уговорено нито в трудовия договор, нито е налице писмено искане на работника за плащане по този ред.
Отправил искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното в посочените части и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
В отговор на жалбата „Чернокожеви транспорт“ ЕООД оспорва доводите в нея.
Поддържа, че всички задължения произтичащи от ТПО между страните са заплатени по банкова сметка на „Натурал грийн“ ЕООД с едноличен собственик С.С. по негова молба.
Отправил искане в тази връзка за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената позиция по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. С. С. срещу „ЧЕРНОКОЖЕВИ ТРАНСПОРТ“ ЕООД съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 124 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1360 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. септември до м. ноември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.36 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ падежа на всяко месечно задължение до 02.10.2019г.; с правно основание чл.
224 от КТ за заплащане на сумата от 88.69 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и искове с правно основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 324 евро, представляваща неизплатено обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни пари, както следва: от 21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия – България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия – България, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на 3 основание трудов договор, сключен на 12.09.2018г. между страните е възникнало трудовото правоотношение, по което ищецът приел да престира труд на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ при дружеството срещу задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ в размер на 510 лв. В изпълнение на поетите задължения по ТПО, в периода 20.09.2018г. до 30.11.2018г. /71 дни/ ищецът осъществявал международен превоз на товари, като за целта бил командирован със собствен на ответника автомобил на територията на държави – членки на ЕС. Правоотношението между страните било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ на 30.11.2018г. За престирания труд за месеците септември, октомври и ноември 2018г. ответникът не е изпълнил задължението си да му заплати уговореното трудово възнаграждение, както и дневни командировъчни средства, а след прекратяване на ТПО – не е изпълнил задължението си да му заплати дължимото обезщетение за неизползван ПГО за 4 дни. На основание чл. 31 от НСКСЧ работодателят дължи и командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове в нормативно предвидения размер. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, „Чернокожеви Транспорт“ ЕООД признал възникналото и съществувало между страните трудово правоотношение в твърдяния период.
Навел доводи, че при сключване на трудовия договор по молба на ищеца, страните уговорили дължимите суми под формата на заплати и командировъчни средства да се изплащат по фирмена сметка на работника, поради наложени запори върху личните му банкови сметки. По този повод ищецът заявил, че фирмата му не упражнява търговска дейност и за избягване на данъчни проверки, при превеждане на дължимите суми уговорили да се посочва основание „захранване на сметка“. Оспорил представените с исковата молба заявки да са били приети и изпълнени от дружеството оферти. Признал, че за периода 21.09.2018г. до 26.09.2018г. ищецът изпълнил групирана заявка по направление България – Германия – България, а от 27.09.2018г. до 28.09.2018г. – изпълнил заявка в страната.
Дължимите суми под формата на трудови възнаграждения и командировки са платени на ищеца своевременно по банкова сметка на „Натурал Грийн“ ЕООД с едноличен собственик С.С.. През м. октомври и ноември работодателят е превеждал и авансови суми с уговорката, същите да се удържат от заплати за в бъдеще. Отправил искане поради всичко изложено предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът оспорил плащанията към „Натурал Грийн“ ЕООД с посочено основание „захранване на сметка“ да са плащания на дължимите на него суми, произтичащи от трудовия договор между страните, както и постигането на уговорки между страните плащането на задълженията на работодателя да се извършва по този начин. Признал, че е осъждан за неплатена издръжка на дете и има наложен запор върху трудовото възнаграждение.
След съвкупна оценка на събраните по делото доказателства – писмени и заключение на вещо лице, ВРС приел, че страните са обвързани от валидно трудово правоотношение, по 4 което изправността на работодателя по основното му задължение да плаща уговореното трудово възнаграждение и обезщетения е доказана, чрез извършеното от представляващия дружеството работодател и друго физическо лице плащане на трето лице – дружество, едноличен собственик на капитала на което е ищецът – работник. За да обоснове този извод, съдът приел, че в тежест на получилия плащане, без посочено основание е да докаже конкретното основание, на което е получил плащането, а доказване в този смисъл не е проведено по делото от третото лице „Натурал Грийн“ ЕООД.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че страните са били обвързани от трудов договор, сключен на 12.09.2018г., по силата на който ищецът, като работник приел да изпълнява при ответното дружество длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., както и че трудовият договор е прекратен на 30.11.2019г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.