Решение № 493 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501814 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2222/19.05.2023г. по гр.д.№13593/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство Л. И. М. чрез особения му представител адв.А. П.,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено по отношение на него,че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата в размер на 1049,54лв.,главница по договор за стоков кредит от 01.12.2019г.,както и сумата в размер на 74,20лв.,обезщетение за забава за периода 01.03.2020г.-26.03.2021г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че цесията не му е надлежно съобщена и същата не е породила по отношение на него правно действие.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Жалбоподателя е сключил договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ на 01.12.2019г.,като е закупил вещи с отпуснатия му кредит.Не се спори,че договора е бил 1 сключен,че стоките са били закупени и че процесната сума се дължи от жалбоподателя,тъй като същата е падежирала и не е била изплатена на взискателя.По делото е представен договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 17.06.2020г.,от който става ясно,че „Банка ДСК“ е прехвърлила вземането си по отношение на жалбоподателя на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,като въззиваемата страна е встъпила в правата на кредитор на жалбоподателя.Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД прехвърлянето на вземането следва да бъде изрично съобщено на длъжника,като същото поражда действие спрямо новия кредитор от датата на съобщаването му-чл.99,ал.4 от ЗЗД.Съобщаването е задължение на цедента,но същия може да упълномощи цесионера да извърши съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането.По делото се установява,че такова съобщаване и изпратено до длъжника,но не е получено от него,тъй като същия не е бил намерен на адреса и пратката не е била потърсена.Следователно не може да се приеме,че е налице валидно съобщаване на цесията на длъжника,тъй като до неговото знание не е достигнало,че той дължи сумата на нов кредитор.Връчването на исковата молба се приема за съобщаване на цесията,но същата е била връчена на особен представител,което пак води на мисълта,че до знанието на длъжника не е достигнал факта на извършване на прехвърлянето на вземането и смяната на кредиторите.В настоящия случай не може да се приеме,че има валидно съобщаване на цесията,тъй като особения представител е назначен само за нуждите на процеса и същия не може да прави материално-правни волеизявления,тъй като същия не е упълномощен от длъжника лично,а е назначен от съда да следи за да не бъдат накърнени правата му в процеса.При това положение следва да се приеме,че липсва съобщаване на длъжника,че е налице прехвърляне на вземането на новия кредитор.

Освен това за пълнота следва да се отбележи,че кредиторът основава вземането си на индивидуален договор за прехвърляне на вземане/цесия/,като към договора е налице и Приложение №1,от което обаче не става ясно жалбоподателя в качеството си на какъв фигурира там,тъй като няма посочени графи,няма нищо посочено,което да води на мисълта,че това приложение е изготвено по договора за цесия.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно,поради което следва да го отмени и да отхвърли исковата претенция като недоказана,тъй като при условията на пълно и главно доказване не се установява цесията да е била съобщена на длъжника и какво е било прехвърлено по отношение на длъжника на ищеца.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2222/19.05.2023г. по гр.д.№13593/2022г. по описа на РСПловдив,ХХII гр.с-в,с което е било признато за установено по отношение на Л. И. М. с ЕГН-********** от гр.***,че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК-202527341 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Васил Левски“ 2

№114,етаж Мецанин сумата в размер на 1049,54лв.,представляваща падежирала главница по договор за стоков кредит №***г.,сключен с „Банка ДСК“ АД,вземането по който е прехвърлено но „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и сумата от 74,20лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020г.-26.03.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до пълното изплащане на задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК-202527341 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Васил Левски“ №114,етаж Мецанин за признаване за установено по отношение на Л. И. М. с ЕГН-********** от гр.***,че дължи сумата в размер на 1049,54лв.,представляваща падежирала главница по договор за стоков кредит №***г.,сключен с „Банка ДСК“ АД,вземането по който е прехвърлено но „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и сумата от 74,20лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2020г.26.03.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до пълното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3