Решение № 198 от 16.10.2025, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №158

№ 198 гр. С., 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100420 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С подадена на 05 май 2023 година искова молба Б.Т.С. – Сдружение с нестопанска цел С. е предявил срещу Т.Д.Р.Т.“, сдружение с нестопанска цел ЕИК .... установителен иск за собственост на недвижим имот - хижа Ш., представляващ жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 463 кв.м. състояща се от 2 апартамента, 8 стаи и два салона, намираща се в к.к. Б.Р. П. - Община С., за която се твърди в исковата молба, че представлява съгласно кадастралната карта Т.С.Х. Ш. - имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, от 01.03.2011 г., разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ по скица от 472 кв.м., брой етажи: 1 един, с предназначение: курортна, туристическа сграда. Предявена е и претенция с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 127, том 4, рег.

№ 7951, дело № 676 от2020г. на нотариус М. Х., с който ответникът е признат за собственик на процесния имот.

Твърди се в исковата молба сред фактите на които се основава предявения иск, че Б.Т.С. е надлежно регистрирано юридическо лице с нестопанска цел, първоначално вписано с решение от 31 август 1957г. по фирмено дело 7/1957г. и изменение в регистрацията с Решение №1 от 25.09.1991г. по ф.д. на С.Г.С.. Правото си на собственост върху процесния недвижим имот ищецът Б. претендира от АДС № 5580 от 9. 11. 1987г. издадено от ОНС 1 град С., като твърди, че признатото с този АДС право на собственост на държавата върху процесната хижа „Ш.“ в Б., по силата на чл.2, ал.4 на Закона за държавната собственост ЗДС се е трансформирало в право на собственост на Б. върху процесната хижа. За тази своя претенция за собственост ищецът се позовава и на Решение № от 09.07.2020 г. по гр. д. № 1607/2019 г. по описа на В.К.С. на Р.Б., гражданска колегия, както и на други решения на ВКС, а именно решение № 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. и решение № 730/25.07.2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, първо г. о.

Твърди се в исковата молба, във връзка претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, че с оспорения от ищеца Н. А. № 127, том 4, рег. № 7951, дело № 676 от2020г. по описа на нотариус М. Х. рег.№ 439 с район на действия С.Р.С. вписан в имотния регистър град С. с акт №53, том XIII, дело 1433 от 2020г. вх. Рег№ 3203 от 2020г. ответникът Т.Д.Р.Т.“, ЕИК : .... е признат за собственик на процесната хижа Ш. - жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 463 кв.м. състояща се от 2 апартамента, 8 стаи и два салона, с предназначение: курортна, туристическа сграда намираща се в к.к. Б.Р. П., с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърди се в исковата молба, че ответникът Т.Д.Р.Т.“, ЕИК .... неправилно е признат за собственик на процесния имот с този оспорен от ищеца нотариалния акт и че към момента на построяването на хижата през 1986г. както и към момента на издаването на описания А. за държавна собственост АДС от 09. 11. 1987 година ответникът не е съществувал в правния мир и не могъл да бъде носител на права и задължения.

Сочи се в исковата молба, във връзка с претенцията че Б. е собственик на процесната хижа „Ш.“ в Б., че при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били със статут на обществени организации. За разлика от държавните предприятия и организации, те са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата и че Конституцията е допускала и държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползване за постигане на целите им. Твърди се в ИМ, че редът за предоставяне на държавни имоти за ползване от обществени организации, е бил регламентиран в чл.33 от ПДИ /отм./, а след отмяната му - в чл. 101 и сл. от Наредбата за държавните имоти НДИ /отм./ и че доколкото юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на специалната норма на чл. 2 ал. 4 от Закон за държавната собственост правото на собственост на държавата по силата на тази разпоредба се е трансформирала в право на собственост на Б. върху процесната хижа „Ш.“ в Б..

Позовавайки се на чл.2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 /отм./, ищецът твърди в исковата си молба, че върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота и че че правото на стопанисване и управление върху процесната хижа е било предоставено на Б.Т.С.з. Твърди се в ИМ, че Б. от своя страна е предоставил правото на ползване на ответника с представените договори от 2003 и 2006 година и че така ответникът е бил 2 държател на процесния имот за срока, в който ищецът Б., като собственик му е предоставил това право и че Договорът от 2006 година е прекратен с предизвестие, връчено на ответника на 02.04.2021 година, но вместо да предаде владението на имота, ответникът се е снабдил с описания оспорен от ищеца констативен нотариален акт за собственост.

Твърди се в исковата молба във връзка с претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 127, том 4, рег. № 7951, дело № 676 от2020г. на нотариус М. Х., че дружеството ответник е възникнало едва през 1992 година, след която дата не е осъществен юридически факт, който да има за последствие възникване на вещни права на ответника върху процесната сграда. В исковата молба се сочи, че идентичността на наименованието на Т.Д. посочено в процесния АДС от 1987 година не може да обоснове извод за правоприемство и да легитимира ответника с права върху имота, както и че че ответникът е нововъзникнало юридическо лице без каквато и да било връзка с предходно съществувало такова, със същото наименование.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът Б.Т.С. е собственик на Хижа Ш. - Жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 463 кв.м. състояща се от 2 апартамента, 8 стаи и два салона, намираща се в к.к. Б.Р. П. - Община С., която представлява съгласно кадастралната карта Т.С.Х. Ш. - имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, от 01.03.2011 г., разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ по скица от 472 кв.м., брой етажи: 1 - един, с предназначение: курортна, туристическа сграда и да отмени констативен нотариален акт за собственост, а именно нотариален акт № 127, том 4, рег. № 7951, дело № 676 от 2020г. по описа на нотариус М. Х. рег.№ 439 с район на действия С.Р.С. Вписан в имотния регистър град С. с акт №53, том XIII, дело 1433 от 2020г. вх. Рег№ 3203 от 2020г. по съображения че този нот. акт е издаден незаконосъобразно.

В съдебно заседание ищецът Сдружение с нестопанска цел С. Б.Т.С. ЕИК 000690918 поддържа предявения установителен иск за собственост чрез пълномощника си адвокат К. Р. от САК.

Ответникът Т.Д.Р.Т.“, град С., ЕИК .... с отговора си на исковата молба и в съдебно заседание оспорва иска чрез пълномощника си адвокат В. със следните възражения, съдържащи се в отговора на исковата молба:

Твърди се в отговора на ИМ, че ответникът, като сдружение с нестопанска цел, учредено да осъществява дейност в обществена полза в областта на социалния туризъм и организираното П.рство притежава, стопанисва и поддържа планински хижи, заслони, туристическа спалня, разположени по северния склон на Р., като се стреми във всяко време да бъдат отворени и от полза на планинските туристи и гости.

Твърди се по същество в отговора на ИМ, че макар и в сегашния си вид сдружението 3 ответник съществува от 1992 г., когато е учредено е всеизвестно, че С. Т.Д.Р.Т." е правоприемник и продължител на дейността на Т.Д.Р.Т. – С., както и че основите на организацията са поставени през далечната 1902 г., когато дейни С.ци провеждат първите организирани планински походи в северна Р.. В тази връзка се сочи в отговора на исковата молба че постепенно, в следващите години с труд и средства на членовете на Т.Д. и на С.ски доброволци, започва изграждане на малки клекови хижи, които да бъдат от полза на туристите, както и на планинските пастири.

Излага се в отговора на исковата молба че със създаването на Б. през 1957 г., с постановление на Министерски съвет, се централизира туристическото движение, като всички туристически дружества стават част от държавното дружество Б., но въпреки това, туристическите дружества запазват своята правосубектност и автономност. В тази връзка отговорът на исковата молба се позовава на чл. 19 от Устава на Б. от 1957 г., съгласно който туристическите дружества са юридически лица. Изтъква се довод, че туристическите дружества не са били клонове, отдели или друг вид организационни образувания на Б., а и към онзи момент са били самостоятелни субекти на правото - юридически лица.

Позовавайки се на ал. 2 на същия член в отговора на ИМ се сочи, че дружествата имали гарантирана самостоятелност и автономност при вземане на решения от местно значение, във връзка с което се твърди в отговора на исковата молба че туристическите дружества са, притежавали са правоспособност и дееспособност. Според отговора на исковата молба, макар туристическите дружества да са били организационно част от /членове на/ Б., то те са разполагали с правосубектност и правоспособност, бидейки самостоятелни юридически лица, функционирали са посредством сложна организационна структура, самостоятелна и независима за всяко едно дружество, което според отговора на ИМ означавало, че съответни органи са били дееспособни да представляват дружествата в отношенията им с трети лица, още повече, всяко дружество е разполагало със собствен бюджет, което го е правило пълноценен субект, способен самостоятелно да участва в правния мир.

На следващо място се сочи в отговора на исковата молба, че на Б. не е било признато правото на собственост върху всички туристически обекти в страната. С позоваване на чл. 33 от Устава, туристическите обекти се изтъква в отговора на исковата молба, че туристическите обекти са общонародна собственост, като можели да се стопанисват от Б. или от неговите организации, дружества и секции и че съгласно чл. 34, че дружествата можели да строят със свои средства общодостъпни туристически обекти.

Като довод на който се основава оспорването на предявения от Б. иск, в отговора на исковата молба се сочи че липсва регламентация, че построеното от отделните дружества преминава в собственост на Б., или че съществуващите към момента на учредяване на Б. туристически обекти ще преминат в патримониума на Б. Според отговора на ИМ, Б.Т.С.з Б. е създаден с цел да централизира туристическото движение в страната, но при запазване на самостоятелността и автономността на отделните туристически дружества, които не са заличени като правни субекти, от името на които да действа единната структура Б., а напротив, същите са продължили своето самостоятелно съществуване, макар и 4 обединени във вид на контролирано от държавата сдружение. Твърди се в отговора на исковата молба че собствеността, която е била предоставена на Б. не била всеобща, а се простирала единствено върху индивидуално определени обекти, които са предавани в патримониума му от държавната власт през годините, че собственост ищецът Б. притежавал единствено върху изчерпателно изброени туристически обекти, безвъзмездно прехвърлени му от държавата с два административни акта - постановление на МС № 171 от 23.07.1957 г. и с решение на МС N9 775 от 01.08.1996 г. и че в списъка към постановлението от 1957 г., както и в приложение № 2 към решението от 1996 г. липсвало посочване на процесната хижа „Ш.". Въз основа на тези доводи, в отговора на ИМ се изтъква, че процесната хижа в нито един момент не е била собствена на Б., защото не попада сред изрично изброените обекти, които са му предадени в собственост.