Решение № 110 от 11.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ловеч, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500088 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 134/ 30.10.2023 година на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 94/ 2023 година по описа на същия съд, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 3, от ГПК Т. К. Й., ЕГН ********** и адрес: п.к. ****, с. *****, е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София ,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В , представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. сума в размер на 54,64лв. ведно със законната лихва считано от дата 28.10.2023г /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ , като до пълния претендиран размер от 786,19 лева искът е отхвърлен, а именно за 731,55 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30041404742 от 18.12.2019г. С решението е отхвърлена и претенцията за договорно възнаграждение 360,50 лв. за периода от 20.05.2021 до 03.06.2022г. ,възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ от 191,71лв, за закупена услуга „Флекси“ 457,59 лв. , за лихва за забава 132,73лв за периода 21.04.2020г. до 30.06.2022г. и за законна лихва 72,50лв дължима от 03.06.22 г. до 27.10.2022г. Присъдени са и следващите се разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5945/ 14.11.2023 година от ПРОФИ 1

КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Г. С. С. - К., Решение № 134/ 30.10.2023г., постановено по гр. дело № 94 / 2023г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, в частта, в която е отхвърена претенция относно главница над присъдения размер от 54.64 лева до дължимия размер от 651.33 лева /или за сумата от 596.69 лева/ и за договорно възнаграждение в дължим размер от 116.55 лева.

Прави уточнението, че описаните размери на главница и договорно възнаграждение, са след приспадане на платеното по услуги Фаст и Флекси, лихви върхи тях и платеното по Такси по тарифа. Не обжалват решението в частта, с която са отхвърлените вземания за сумата от 132.73 лв. представляваща обезщетение за забава; законна лихва от 72.50 лв.; сумата от 191.71 лв. -възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и сумата от 457.59 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси".

Счита, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, по следните съображения:

Неправилно е заключението на съда, че не били спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото кредиторът единствено бил посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. Процесният ДПК № 30041404742 съдържа тази информация, тъй като към момента на подписването му всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги. Ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, както и на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Изтъква, че са спазени всички изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, поради което счита изводът на първоинстанционния съд досежно недействителността на процесния договор за кредит на това основание е явно неправилен и неоснователен.

Счита за неправилно заключението на съда, че в ГПР не били включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, в нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Посочва, че ГПР е фиксиран, поради което не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, въпреки 2 това в чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали.

Освен това потребителят не е въвведен в заблуждение, тъй като в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита.

Изтъква, че посоченото от съда основание не е от предивените в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит. Не счита, че двете закупени допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР предвид правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, което възпроизвежда правилото на чл.3, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя".

Позовава се на съдебна практика и практиката на Съда на ЕС.

Но дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Дори да приемете, че някоя от клаузите е недействителна, то счита, че това обстоятелство не би могло да повлече недействителност на целия договор потребителски кредит, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

С оглед изложеното и предвид наличието на действително договорно правоотношение между страните и действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение, то следва на ищеца да бъдат присъдени дължимите задължения за главница 596.69 лева и договорно възнаграждение в размер на 116.55 лева, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, в случай че такива бъдат претендирани и надвишават минимално определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В 3 този смисъл моли да бъде отменено като неправилно Решение № 134 / 30.10.2023г., постановено по гр. дело № 94 / 2023г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, в частта, с която се обявява за недействителен Договор за потребителски кредит № 30041404742 и се отхвърля исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника Т. К. Й., ЕГН **********, за част от главницата и за договорното възнаграждение. Моли да бъде постановено решение, с което Т. К. Й., ЕГН: **********, бъде осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сума в размер на 596.69 лева за главница, или за горницата над 54.64 лв. до пълния дължим размер от 651.33 лв. и сума в размер на 116.55 лв. - за неизплатено договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претедира съдебни и деловодни разноски по делото, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в общ размер на 300.00 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е писмено становище.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 646/ 2018 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 28.10.2022 година „Профи Кредит България" ЕООД , 175074752, е подало до Тетевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Т. К. Й., ЕГН **********, от с.

*****, ул. ***** за сумата 2013.24 лева, от които 768.19 лева – главница;

360.50 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.05.2021 г. до 03.06.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 191.71 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекс в размер на 457.59 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 07.03.2021 година, лихва за забава в размер на 132.73 лева за 4 периода 21.04.2020 година (датата на изпадане на длъжника в забава) до датата на предсрочната изискуемост 03.06.2021 година, законна лихва в размер на 72.52 лева, дължима от 03.06.2021 година - датата на предсрочната изискуемост до входиране на заявлението, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № 30041404742/ 18.12.2019 година за срок от 36 месеца, като длъжникът е следвало да погасява месечна вноска в размер на 76.36 лева на всяко 20-то число. Твърдят, че Й. не е изпълнила задължението си, като е направила 12 погасителни вноски и е изпаднала в забава на 21.04.2020 година. Посочват, че на 07.03.2021 година, поради изпадане в забава повече от 14 дни са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 30 лева. За периода на изпадане в забава 21.04.2020 година до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.06.2022 година са начислени лихви за забава в остатъчен размер на 132.73 лева. Посочват, че съгласно общите условия към договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2021 година, за което длъжникът е уведомен.

Съдът е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане № 2186/ 08.11.2022 година по ч.гр.д. № 805/ 2022 година по описа на РС – Тетевен.

С разпореждане № 67/ 11.01.2023 година заповедният съд е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 16.01.2023 година, като в указания срок на 15.02.2023 година (клеймо 14.02.2023 година) е предявен осъдителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 18.12.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30041404742 между „Профи кредит България” ЕООД – София, в качеството на заемодател, и Т. К. Й., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 1 000 лева. Съгласно клаузите на договора Й. се задължила да върне сума в размер на 1 749.09 лева в срок от 36 месеца, на равни погасителни вноски от 48.56 лева на двадесето число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.00 % и 5 годишен процент на разходите - 49.17 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги – „Фаст“ и „Флекси“ с възнаграждение съответно 300 лева и 700 лева с размер на месечната вноска от 27.77 лева. Общото задължение по договора и допълнителните услуги е в размер на 2 749.09 лева с месечна вноска 76.36 лева. С Анекс № 1/ 26.05.2020 година по искане на кредитополучателя от 19.05.2020 година, е отложено плащането на вноски №№ 5,6 и 7 и е променен ГПР на 41.22%. С последващ Анекс № 2/ 21.12.2020 година е отложено плащането на вноска № 12 и е променен ГПР на 39.45%.

Съгласно извлечение от сметка от 14.02.2023 година последното плащане по кредита е на 20.05.2021 година, като е заплатена частично сумата от 17.46 лева.

Приложено е уведомително писмо до Т. К. Й., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на 2 343.19 лева, е обявена за предсроччна изискуемост, включваща непогасена част от задължението по договора – 1 777.99 лева, лихви за забава 165.20 лева и такса по тарифа 400 лева. Уведомлението е изпратено с обратна разписка, като на нея е отбелязано непотърсено.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 805/ 2022 година по описа на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Профи Кредит България" ЕООД , 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, срещу Т. К. Й., ЕГН **********, от с. *****, ул.