Решение № 30 от 24.06.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Гълъбово, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20265550100211 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от А. К. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 10.08.2023 г. сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № ******, по силата на който получил сумата от 5000 лв., при ГЛП от 40 % и ГПР 48,26 %, като било уговорено заема да се върне на 24 месечни вноски.

Твърди, че съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се задължавал в срок от броени часове, считано от подаване на заявлението за кредит, да представи на заемодателя обезпечение. Твърди, че имало и сключен договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който дължал възнаграждение за гаранция в размер на 4940,68 лв., платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски по договор за паричен заем № ******.

Твърди нищожност на договора за кредит поради първоначална недействителност. Излага подробни съображения в насока, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.9 ЗПК и при неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.10, ал.1 вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 вр. с чл.21 и чл.22 ЗПК. Твърди и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на три основания – нарушение на добрите нрави, нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и неравноправност между правата на потребителя и доставчика на финансова услуга. Излага подробни съображения.

Моли съдът да прогласи нищожността на договора за паричен заем № ****** от 10.08.2023 г. и на договор за гаранция, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. В условията на евентуалност моли да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № ****** от 10.08.2023, сключен с Кредисимо ЕАД и на клаузата предвиждаща предварително оскъпяване по договор за гаранция, сключен с „Ай Тръст“" ЕООД на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при 1 неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, в срока по чл.131 ГПК оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, като твърди, че главницата е усвоена изцяло от ищеца. Не оспорва и факта, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит, е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задълженията на ищеца. Заявява, че по този договор не е страна, поради което и възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формирането на ГПР по договора.

Излага съображения, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. От ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че решението е в полза на ищеца.

Другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ******/10.08.2023 г. с първия ответник, като сочи че във връзка с обезпечаването му е сключен и договора за предоставяне на поръчителство. Излага съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство има характер на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти.

Твърди, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР. Заявява, че същото е изцяло доброволно и зависи от избора на потребителя. Сочи, че по договор за поръчителство сключен с „Кредисимо“ ЕАД е дължимо възнаграждение в размер на 4060,70 лв., погасяването на което е разсрочено на 8 месечни вноски съгласно погасителен план.

Заявява, че възнаграждението за поръчител има характер на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги, като размера е съобразен с риска, който дружеството поема. Също твърди, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход в ГПР. Изгала подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски по делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено следното:

За да бъдат уважени така предявените искове по чл.26 ЗЗД, ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договорите. В тежест на ответниците е да докажат , че са обвързали ищеца с валидни правоотношения. По делото са приети Договор за потребителски кредит № ****** от 10.08.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, Общи условия и Договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2023 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Видно от процесния договор за кредит и Приложение №1 на ищеца е предоставена сума в размер на 5000 лв., при лихвен процент 36,00 % и ГПР 42,58 %, със срок на договора 24 месеца. Видно от договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към него – възнаграждението за поръчител е в размер на 4930,94 лв., дължимо на 24 вноски на падежните дати на погасителните вноски на потребителския кредит.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД 2 представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Същото се отнася и за ответника „Ай Тръст“ ЕООД., който предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което поръчителският договор има качествата на потребителски такъв.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Основание за нищожност на договора за кредит, посочено от ищеца е неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени 2 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за поръчителство, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД. Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за поръчителя е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „Кредисимо“ АД е бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на договора за кредит, доколкото в самия договор за поръчителство е отразено, че „Ай Тръст“ АД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след като бъде поискано писмено това от „Кредисимо“ АД. Наред с това в договора за поръчителство е посочено, че „Кредисимо“ АД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „Кредисимо“ АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита. Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е посочен ГПР, както и каква е общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен, поради което искът ще бъде уважен.

По иска за недействителност на договора за поръчителство: Видно от договора за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Ай тръст“ ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 4930,94 лв лв. лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „Кредисимо“ АД в полза на „Ай тръст“ ЕООД. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си,което е в противоречие с добрите нрави. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се 3 избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и поради липса на основание, основанието не е това което е посочено в договора.

С оглед уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 25,57 евро. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1690 лв. /864,08 евро/ и направеното възражение за прекомерност от страна на ответните дружества, съдът счита, че в конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, след съобразявайки и материалния интерес и връзката между предявените искове, както и факта, че има установена съдебна практика по предявените искове, съдът приема, че следва да определи адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 662 евро лв. за предявените искове, като същите да бъдат заплатени поравно от двамата ответника.

Така мотивиран по изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № ****** от 10.08.2023 г.,, сключен между А. К. А., ЕГН **********, с адрес ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2023 г., сключен между А. К. А., ЕГН **********, с адрес ********** и „Ай Тръст “ ЕООД, ЕИК 203508899, поради липса на основание и противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А, ДА ЗАПЛАТИ НА А.

К. А., ЕГН **********, с адрес **********, сумата в размер на 343,79 евро – разноски по делото.