Определение № 2116 от 23.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 23.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104640 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Васмир“ ООД, против решение № 1504 от 28.12.2023 г. по в. гр. д. № 2429/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която, като се потвърждава първоинстанционно решение № 900717 от 31.05.2021 г. по гр. д.

№ 76/2017 г. на Окръжния съд – Благоевград, поправено с решение № 901329 от 30.12.2021 г. и решение № 901687 от 04 април 2022 г., се уважава предявеният от С. К. А. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, заместен в хода на първоинстанционното производство от С. И. А., в качеството й на едноличен търговец с ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и осъждане на дружеството да предаде владението върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор ***, със застроена площ от 161 кв.м и предназначение - административна, делова сграда, на един етаж, идентичен с имот по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 27.11.2001 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – разпоредбите на чл. 60 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.

2, вр. чл. 4, б. „л“ и чл. 6, б. „б“ ПВ (ред., ДВ - бр. 67 от 2005 г.) и чл. 16, ал. 5 ТЗ. Развиват се оплаквания за допускането на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране и необсъждане на част от правнорелевантните факти и защитните тези на ответника и за необоснованост на решаващите крайни изводи на съда по предмета на спора.

1

Моли се за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му част и за постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск.

В изложение към жалбата се релевират доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при следните формулирани въпроси: 1. В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото; 2. Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ; 3. Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма; 4. При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл.

60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения; 5. Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър. Заявява се, че поставените въпроси следва да се разгледат поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото уредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ е неясна и непълна и създава трудности в правоприлагането. Посочва се и решение № 20 от 17.02.2010 г. по в. гр. д. № 1/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.

Извън това касаторът се позовава и на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по следващите въпроси: 6. За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл.

15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК, и 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях. Посочва се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда чл. 290 ГПК, като решение по т. д. № 2

674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение по т. д.

№ 823/2010 г. на ВКС, II т.о., и други.

Ответникът по касационната жалба – ищецът ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва същата по съображения за липса на обосновани аргументи за наличие на релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението и за нейната неоснователността по същество.

Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г.

Другите участници по производството (третите лица помагачи на страната на ответника „Васмир“ ООД) - В. С. Р., Й. С. К. и И. С. Р., не са подали отговор по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като извърши преценка на поддържаното основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от С. А., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, заместен в хода на първоинстанционното производство от С. А., в качеството й на едноличен търговец с ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу „Васмир“ ООД, легитимиращо се като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по силата на постановление за възлагане от 13.09.2012 г. по изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ Ш. Д.с рег. № * на КЧСИ. По молба на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството са конституирани като трети лица - помагачи взискателите по изпълнителното дело. Прието е също така, за съвместно разглеждане, предявеното от него възражение по чл. 72 вр. с чл. 70 ЗС за подобрения и за задържане на имота до заплащане на сумата 100 000 лева. Същото е уважено до размер на сумата 37 561.93 лева.

За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че процесният имот е придобит през 2001 г. от С. М. Ч., действаща като ЕТ „Слава - К. И. С. - С. Ч.“. Същата е починала на 07.03.2006 г. и е оставила като законни наследници своите синове С. К. А. и И. К. А.. На 29.03.2006 г. от наследника С. А. е депозирано заявление по чл. 60, ал. 2 ТЗ пред Фирмено отделение на Окръжния съд Благоевград, с което е поискано да се впише в ТР поемането на предприятието от заявителя, като е представена и декларация от другия наследник - И. А. за отказ от поемането на предприятието на починалата му майка. В изпълнение на дадени по посоченото заявление указания на съда за прехвърляне на наследствения дял по реда на чл. 15 ТЗ, между двамата братя е сключен договор за дарение на 1/2 идеална част от търговското предприятие на ЕТ „Слава - К. И. С. - С. Ч.“ от 04 април 2006 г. с нотариална заверка на подписите, като е посочено, че същият не е вписан в СВп. С решение от 05.04.2006 г. по ф. д. № 2219/1990 г.

ОС - Благоевград е вписал прехвърлянето на търговското предприятие в търговския 3 регистър, излагайки в мотивите към него съобразяване от заявителя с изискванията на чл.

60, ал. 2 ТЗ, и е изпратил до редакцията на ДВ за публикуване на обявление на основание чл. 6 във вр. с чл. 60, ал. 4 ТЗ (ред. до изм. ДВ, бр. 38 от 2006 г.) за вписване на прехвърлянето на фирмата заедно с търговското предприятие. Изложено е също и че имотът е заприходен като актив на ЕТ „Слава - К. И. С. – С. А.“ и деклариран по реда на ЗМДТ.

Въззивният съд е приел за установено, че към момента на прехвърлянето срещу И. А. е имало висящо наказателно производство (НОХД № 498/2004 г. на ОС – Благоевград), приключило с осъдителна присъда и уважаване гражданските искове на наследниците на С.

И. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта му, настъпила в резултат на причинена от подсъдимия умишлена тежка телесна повреда.

Спорната 1/2 идеална част от процесния имот е изнесена на публична продан и възложена на ответното дружество „Васмир“ ООД с постановление от 13.09.2012 г., издадено по изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с рег. № * на КЧСИ, образувано по искане на наследниците на С. Р. въз основа на издадения им изпълнителен лист за обезщетението.

Постановлението е вписано на 28.09.2013 г. и купувачът с постановление от 08.11.2012 г. е въведен във владение на имота, а на 26.11.2012 г. получената от проданта сума е разпределена между взискателите. Констатирано е, че с НА № 109 от 18.10.2012 г., издаден въз основа на писмени доказателства по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, сред които и посочените съдебно решение за прехвърляне на търговското предприятие и договор за дарение, първоначалният ищец С. А., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И.

С. – С. А.“, е признат за собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ****, като измежду приложенията на НА са посочени съдебното решение за прехвърляне на търговското предприятие и договора за дарение. Жалбата на същия срещу принудителното изпълнение върху процесния имот е оставена без разглеждане с влязло в сила на 26.07.2013 г. решение по гр. д. № 50/2013 г. на ОС - Благоевград. Изложено е също и че с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.09.2013 г., издадено по друго изп. дело № 360/2013 г. по описа на същия съдебен изпълнител, и вписано на 16.09.2013 г., на ответното дружество „Васмир“ ЕООД е възложен и имот, представляващ на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ****, с предназначение на административна сграда и със застроена площ 161 кв.м. В тази сграда ответното дружество „Васмир“ ООД е извършило основен ремонт.

Посочено е, че в хода на първоинстанционното производство първоначалният ищец С. А. е починал и предприятието му е поето от неговия наследник по закон С. А. (дъщеря на И. А.), поела предприятието на свой ред в съответствие с чл. 60, ал. 2 ТЗ.

При така установените данни, въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е доказал поемане на търговското предприятие на своята майка, упражнявала търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава – К.И.С. – С. Ч.“, на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ.