Решение № 354 от 02.05.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Стара Загора, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20225530105307 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че А. А. Х., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, отговорен за задълженията си към „Топлофикация София” ЕАД. С оглед настъпилата смърт на длъжника А. А. Х. насочва исковата си претенция срещу наследниците на починалия длъжник А. А. Х., а именно В. В. И., който за исковия период е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т. 2 а ЗЕ „Битов клиент” бил клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” бил физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са битови клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Съгласно чл. 150, 1 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на потребители за битови нужди в гр.

София, които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницикът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.

31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на

„Топлофикация

София”

ЕАД на адрес: http://toplo.bgAanieHTH/ проверка на сметка. В топлоснабдения имот била използвана доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 46765 през процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г., като същите не били погасили задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна 2 енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най - старото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. В. И., като наследник на А. А. Х., д а му заплати сумата 402.80 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., 111.36 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 08.06.2022 г., както и сума за дялово разпределение 11.11 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г . и 3.09 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 08.06.2022 г. , ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Ответникът В. В. И. не взема становище по предявените искове.

Третото лице - помагач на страната на ищеца “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, гр.София взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София претендира вземане по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл.153, ал.1 от ЗЕ. В исковата си молба същият се позовава на приложено към извлечение от сметка за абонат 4000388739 с описани задължения за периода м.05.2018 г. - м. 07.2020 г. От представената фактура № 1005518395/31.07.2020 г. е видно, че посоченият абонатен номер е на лицето А.

А. Х.. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 165, том I, рег. № 7348, дело № 155/02.11.2010 г. на нотариус Вяра Янева, от който е видно, че А. А. Х. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.София, район Искър, ....

Видно от удостоверение за наследници № 699/25.08.2022 г. на Кметство – ..., А. А. Х.

3 е починала на 23.10.2016 г., като неин наследник по закон е В. В. И.. Общите условия за предоставяне на топлинна енергия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД на клиенти в град София не предвиждат прекратяване на правоотношението в случай на смърт на потребител, а единствено промяна на титуляря на партидата след представяне на удостоверение за наследници. По делото няма данни ответникът, който е призован да наследява като наследник от първи наследствен ред, да се е отказал от наследството на А. А. Х.. Липсват и данни възникналото преди смъртта на наследодателя договорно правоотношение за доставка на топлоенергия да е било прекратено на друго основание, поради което съдът приема, че то е продължило да съществува между ищеца и правоприемника на А. А. Х., като единствено не е било променено името на титуляря на партидата.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно за пораждане на правоотношение между страните за доставка на топлоенергия не е необходимо сключването индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като правната връзка между тях възниква по силата на закона.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници се установява, че ответникът е собственик на имота, за който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от ищеца.

Ответникът не е оспорил редовността на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите суми - 402.80 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 11.11 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Според Общите условия за предоставяне на топлинна енергия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД на клиенти в град София потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата, намира за доказан размера на лихвите за забава, претендиран в исковата молба - 111.36 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 08.06.2022 г. и 3.09 лв. мораторна лихва върху 4 главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 08.06.2022 г.