Решение № 245 от 25.10.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Шумен, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500240 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №185 от 15.03.2023г. по гр.д.№1450/2022г. Районен съд - гр.Шумен е признал за установено в отношенията между страните, че И. Х. А. с ЕГН ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД“ с ЕИК .... (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), сумата общо от 124.13 лв. (сто двадесет и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № 621369203 от 21.03.2019г. с предпочетен номер 359898478263, Договор за мобилни услуги № 621590516 от 15.05.2019г. за предпочетен номер 359896028723 и Договор за мобилни услуги № 622372556 от 22.10.2019г. с предпочетен номер 359895415116, както и сума от 64.41 лв. (шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сбора от неплатени лизингови вноски за предоставяне за възмездно и временно ползване на устройства марка “Huawei” модел „Honor 8 Lite Dual TNR“ по Договор за лизинг от 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 345/07.04.2022г. по ч.гр.д. № 729/2022г. на ШРС, като е отхвърлил иска с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за дължимост на сума общо в размер на 293.70 лв. (двеста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща сбора на частично начислените неустойки по Договори за мобилни услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично 1 задължение № 345/07.04.2022г. по ч.гр.д. № 729/2022г. на ШРС, и са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който, обжалва решението на районния съд в частта с която е отхвърлен предявеният му иск за сумата от 293,70 лева неустойка, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази му част и постанови друго, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№729/2022 г., а предявяването на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че във връзка с облигационни отношения между страните ответника дължи на ищеца сумата от 482,24 лева. На 21.03.2019г. е бил сключен Договор за предпочетен номер 359898478263, на 15.05.2019г. - за предпочетен номер 359896028723 и на 22.10.2019г. - за предпочтен номер 359895415116. На 22.10.2019г. бил сключен и Договор за лизинг за устройство Huawei Honor 8 Lite Dual TNR. Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договорите същите били прекратени едностранно от ищеца на 20.03.2020г., на основание чл.19б от Общите условия.

Неизплатените задължения за минал период били в общ размер на 124.13 лв. по всеки от използваните мобилни номера, а сумата от 64.41 лв. представлявала задължение за лизингови вноски по договора за лизинг от 22.10.2019г.. Дължима била и сума от 293.70 лв., представляваща сбора от неустойки за предсрочно прекратяване по трите договора. За формираните задължения били издадени Фактура № 7296984998 от 25.11.2019г., Фактура № 7298337618 от 25.12.2019г. и Фактура № 7299703549 от 25.01.2020г. Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 729/2022г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за горните суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянен и настоящ адрес. Длъжникът няма регистриран трудов договор в 2

НАП и заповедта не е могла да бъде връчена по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключените между “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника И. Х. А.. На 21.03.2019г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 898478263 по абонаментен план „Старт“ за срок от 24 месеца и абонамент от 11.99 лв. На 15.05.2019г. бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 896028723 по абонаментен план „Старт“ за срок от 24 месеца и абонамент от 11.99 лв. Трети Договор за мобилни услуги бил сключен на 22.10.2019г. за мобилен номер 359 895414116 по абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца и абонамент от 21.99 лв. На 22.10.2019г. бил сключен и Договор за лизинг, с който било уговорено ищецът да предостави на ответника за временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei“ модел „Honor 8 Lite Dual TNR“ за срок от 23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни вноски всяка от които на стойност 3.39 лв. За задълженията на ответника, произтичащи от всички договори са издавани фактури, в които са включвани лизингови вноски, разговори, месечни такси и други начисления под клиентски номер 006335385, както следва: Фактура № 7296984998/25.11.2019г. със сума за плащане 42.76 лв. и срок за плащане 10.12.2019г. за отчетен период 25.10.2019г. – 24.11.2019г.; Фактура № 7298337618/25.12.2019г. със сума за плащане 90.47 лв. и срок за плащане 09.01.2020г. за отчетен период 25.11.2019г. – 24.12.2019г.; Фактура № 7299703549/25.01.2020г. със сума за плащане 135.48 лв. и срок за плащане 09.02.2020г. за отчетен период 25.12.2019г. – 24.01.2020г.. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на потреблението на всеки един от мобилните номера отделно.

Основният спорен въпрос между страните е валидността на соченото от ищеца прекратяване на процесните договори, и на клаузата за неустойка в тях. На първо место следва да се посочи, че в чл.19б б."В" от общите условия ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия.

Съответно съгласно чл.75 от общите условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка/право на ищеца да начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че процесния договор е прекратен. В случая от събраните по делото доказателства не се установява договорните правоотношения с ответника да са прекратени преди изтичане 3 срока на договора и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение. Съгласно чл.19б в/ и чл.75 от общите условия, ищцовото дружество има право, не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо да бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, се касае до упражнено от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. В случая както бе посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения преди датата на завеждане на исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. Ето защо не може да се приеме, че ищеца е упражнил надлежно правото си да прекрати процесния договор преди да изтече срокът му, т.е. не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка по него. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.

Независимо от горното следва да се отбележи и следното: Неустоечната клауза предвижда в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, че последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Освен това в допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответства на оставащия срок на договора, както и съответна част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Във въззивната жалба ищцовата страна сочи, че процесните суми за неустойки се претендират поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги.

4

Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, следва да бъде преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената клауза, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.