Решение № 924 от 27.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330206402 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 829211F820468/30.05.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „Сузане Балди“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 7 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното НП. Аргументите са в насока допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в различна правна квалификация, дадена от актосъставителя и от наказващия орган, липса на съответствие между описаните в НП факти по извършеното нарушение и твърдяното в санкционния акт нарушено правило за поведение от ЗДДС, както и твърдение за непълнота на доказателствата.

Навежда доводи за маловажност на случая. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, 1 поради което се явява допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят „Сузане Балди“ ЕООД извършвало дейност по търговия на дребно с дамски облекла и чанти в търговски обект – магазин, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „Д.Т.“ № **. В обекта било въведено в експлоатация и работещо фискално устройство (ФУ) модел „Tremol S25“ с ИН ZK**** и ИН на ФП ****.

На 25.04.2025 г. от Е. Н. М. и колежката й Е.П., старши инспектори по приходите към ГД ФК, отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, ЦУ на НАП, посетили горепосочения магазин, стопанисван от дружеството жалбоподател, с цел извършване на проверка по спазване на данъчното законодателство.

Преди да се легитимират, извършили контролна покупка на един брой дамска блуза на стойност 36 лева. Сумата била заплатена в брой от проверяващата Пеева и приети от работещата в обекта на длъжността продавач-консултант Весела Василева Георгиева. Последната, след като приела плащането, опаковала стоката в торбичка, но не регистрирала и не отчела извършената от нея продажба и не издала фискален касов бон от фискалното устройство, с което бил снабден търговския обект към момента на проверката и на заплащане на стоката, нито от заверен ръчен кочан за касови бележки. След като напуснали търговския обект, инспекторите по приходите проверили в торбичката за издаден касов бон и след като установили, че такъв липсва, се върнали обратно в магазина. Непосредствено след това инспекторите по приходите се легитимирали и пристъпили към проверка. Изведен бил междинен дневен фискален отчет „Х“, който бил с нулева стойност. За да видят записа от въведеното в обекта фискално устройство била изведена и контролна лента на електронен носител (КЛЕН). От нея проверяващите установили, че за процесния ден нямало издадени фискални бонове, включително и фискален бон за продадената дамска блуза. Изготвен бил и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, като установената фактическа наличност на паричните средства в касата била в размер на 36 лева. За установената разлика между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 36 лева, продавач-консултантът в обекта дала писмено обяснение, в което посочила, че се дължи на неиздаден касов бон от ФУ, нито издадена бележка от кочан за извършената продажба на дамската блуза, платена в брой.

За проверката е съставен протокол за извършена проверка № 0196169 от 25.04.2025 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F820468/07.05.2025 г. срещу дружеството жалбоподател за извършено на 25.04.2025 г. в гр.

Пловдив нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетели и управителя на дружеството, която е посочила в самия акт, че няма възражения.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП срещу „Сузане 2

Балди“ ЕООД, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 1300 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 3.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 7 от ЗДДС, извършено на 25.05.2025 г. в гр.Пловдив.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Е. Н. М. – актосъставител и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0196169 от 25.04.2025 г., протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0198272 от 07.05.2025 г., опис на паричните средства в касата към момента за започване на проверката към ПИП № 0196169/25.04.2025 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение, справка актуално състояние на всички действащи трудови договори, фактури, договор и заявка за обслужване на разплащания с платежни карти чрез ПОС терминал, справка за облагаем оборот за периода 01.04.2024 г.-31.03.2025 г., график за работа през м. април 2025 г., договор за наем на недвижим имот от 01.09.2024 г., опис за движение на АНП, дневни отчети, съкратен отчет на фискална памет, оправомощителни заповеди № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. и № ЗЦУ1338/27.06.2024 г., двете на изпълнителния директор на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката М. изяснява подробности около извършената проверка, присъствалите лица, извършените от органите действия и констатациите. Потвърждава установеното и вписано в съставения от нея АУАН в насока липса на издаден фискален бон или бележка от кочан за покупка на стойност 36 лева, извършена в проверения търговски обект, стопанисван от жалбоподателя. Съдът намира показанията на актосъставителя за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговарят на всички формални изисквания на ЗАНН за съдържание, но такъв извод не може да бъде направен за издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представените заповеди.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, които са приети от актосъставителя за такива от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. В акта е дадена правна квалификация съответна на установеното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване. Не е ограничено правото по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта жалбоподателят да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения, но не се е 3 възползвал от това си право, а само е посочил, че няма възражения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което е представена и съответната заповед. Въпреки това съдът намира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи нарушените правни норми, описанието на нарушението и приетите за установени и доказани обстоятелства, въз основа, на които е извършено нарушението.

На първо място е налице съществено противоречие и разминаване в описанието на нарушението от словесна страна и неговата правна квалификация. От фактическа страна в обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че за извършената контролна покупка на един брой дамска блуза на стойност 36 лева, заплатена в брой, не е издадена касов бон от въведеното в експлоатация в проверения обект ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. От правна страна в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 7 от ЗДДС. Нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата сочи следното:

„Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.“. От съдържанието на постановлението ясно може да се открои, че от фактическа страна се повдига обвинение дружеството да не е регистрирало и отчело извършената продажба като не е издало фискален касов бон, а от правна – че не е регистрирало във ФУ промяна в касовата наличност чрез конкретно посочените операции. От една страна това са две самостоятелни задължения на задълженото лице с предмет на различно регулиране в закона, а от друга страна допуснатото разминаване е довело до дадена в НП некоректна правна квалификация на нарушението въз основа на обстоятелствената му част, а оттам и до несъответствие между фактите и дадената правна квалификация. Приетата и установена от съда фактическа обстановка сочи на нарушение на коренно различна правна норма. За такава съдът намира дадената от актосъставителя квалификация на извършеното, а именно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Констатираното разминаване между посочената правна квалификация и подведените под нея установени обстоятелства представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което съгласно съдебната практика е основание за отмяна на обжалвания акт. Това е така, тъй като се приема, че правна квалификация на описаното административно нарушение не съответства на посоченото в административният акт описание на обстоятелствата, при които то е осъществено. Липсата на коректно посочена законова разпоредба, която е била нарушена, е липса на реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приема се, че това е съществено нарушение, защото то ограничава правото на защита на нарушителя по начин, той да не може да реализира обема на своите права - да разбере какво е конкретното административно нарушение, което е осъществил, и коя е законовата разпоредба, която води до неговото неправомерно поведение, да прецени дали описаните от обстоятелствена страна факти съответстват на състава на 4 нарушението и обратното. В тази връзка следва да се посочи, че от фактическа страна не се твърди да е извършено нарушение от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, свързано с операцията „служебно въведени/служебно изведени“ парични суми. Затова следва да се приеме, че липсва описание на фактите, съответстващи на посочената норма. Тази цялостна липса и разминаване възпрепятства съдът да упражни и правомощията си по преквалифициране на нарушението, доколкото се откроява съществено изменение на обстоятелствата, което е пречка за правомощията му в тази връзка.

В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че по така дадената некоректна правна квалификация, наказващият орган е направил привръзка с разпоредбата на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС, която е отменена с ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. и в този смисъл не е била действаща към датата на нарушението.

Редом с това съдът констатира и открояващо се несъответствие между приетите от актосъставителя за установени факти по нарушението, потвърдени в хода на настоящото съдебно производство въз основа на цялата доказателствена съвкупност по делото, и тези, които е описал и възприел за доказани наказващия орган. Неясно защо при формиране на фактическите си изводи, в явно противоречие със събраните доказателства, АНО е приел за дата на извършената проверка датата 25.05.2025 г., която е един месец след действителната дата на проверката, посочена в акта – 25.04.2025 г., на която е извършено и установено нарушението, и която се явява и последваща на датата на съставяне на самия АУАН – 07.05.2025 г.