Решение № 409 от 14.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Гоце Делчев, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100209 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. В. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. С., обл. Б., ул. „В. В.“ №**, СРЕЩУ: В. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Д.“ №*; О. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „П.“ № * Е. Ф. З., ЕГН **********, с адрес: с. К. ул. „И. № *; Г. Ф. М., ЕГН *****, с адрес: с. К., ул. „З.“ №*;

С. А. З., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „В. В. №**; М. А. З., ЕГН **********, с адрес: с.

К., ул. „В. В. № **; В. А. З., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „В. В.“ № **.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) (ревандикационен иск) с допуснати в хода на производството по реда на чл. 214 от ГПК изменения на петитума: За признаване за установено по отношение на всички ответници, че ищецът К. В. У. е собственик на реална част с площ от 13.94 кв. м от поземлен имот с пл. № 507, кв. 24 по действащия план на с. К., общ. С. (одобрен със Заповед № 1539/1959 г.), попадащи в североизточната част на УПИ X-506, кв. 24 по същия план, при съседи и граници на тази част: от изток – имот пл. № 507; от север – улица; от юг и запад – имот пл.

№ 506; За осъждане на ответника В. А. З. да предаде на ищеца владението върху посочената реална част с площ от 13.94 кв. м.

Ищецът поддържа, че е легитимен собственик на поземлени имоти с пл. № 507 и пл. № 508 в кв. 24 по плана на с. К. въз основа на съответни нотариални актове за дарение (Нотариален акт № ****/***г. и Нотариален акт № **/** г.). Твърди, че съгласно дворищнорегулационния план (ДРП) от 1959 г. процесната реална част от 13.94 кв. м от неговия имот пл. № 507 е била предвидена като придаваемо място към съседния УПИ X-506, собственост на ответниците (наследници на Ф. А. З.). Ищецът излага, че дворищната регулация и 1 регулационните сметки относно това придаваемо място никога не са били уреждани и плащани, нито планът е бил приложен в предвидените от закона преклузивни срокове по § 6 и § 8 от Преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради това поддържа, че отчуждителното действие на ДРП от 1959 г. е отпаднало с обратна сила и той е запазил/възстановил собствеността си върху реалната част от 13.94 кв. м. Сочи, че ответникът В. А. З. (съвместно с останалите ответници) го лишава от владението на тази реална част без правно основание, като през юли 2025 г. незаконно е премахнал поставената от ищеца ограда.

Ответниците, чрез писмен отговор и становища в съдебни заседания, оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че с влизането в сила на регулационния план от 1959 г., по силата на действалия тогава чл. 39, ал. 3 от Закона за планиране на изграждането на населените места (ЗПИНМ - отм.), собствеността върху придаденото място от 13.94 кв. м е преминала автоматично върху техния наследодател по силата на самия план. Твърдят, че плащането на регулационните сметки има само облигационен характер и не засяга вещнопрехвърлителния ефект, поради което оспорват отпадането на отчуждителното действие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, гласните доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К. В. У. се легитимира като собственик на поземлен имот с пл. № 507, кв. 24 по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. (одобрен със Заповед № *****/***** г.) въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том I, рег. № ****, дело № ******/2018 г. по описа на нотариус А. Х.. Отделно от това той е собственик и на съседния имот пл. № 508, кв. 24 по Нотариален акт за дарение № 2, том IV, рег. № 7268, дело № ****/2006 г. по описа на нотариус Е. Л.. Ответниците са наследници по закон на Ф. А.З.

(поч. ******* г.), който се е легитимирал като собственик на УПИ X, отреден за имот пл. № 506 в кв. 24 по плана на с. К., с площ по нотариален акт от 355 кв. м (Нотариален акт № * том I, дело № ****/****г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев). От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза (включително допълнителното становище и разясненията на вещото лице в съдебно заседание) се установява, че единственият действащ кадастрален и регулационен план за с. К. е одобрен със Заповед № 1539/******г. По този план реална част с площ от 13.94 кв. м от имот пл. № 507 (собственост на ищеца) е била предвидена за придаване към образувания УПИ X-506 (собственост на ответниците). От заключението на СТЕ и представените писмени доказателства от Община Сатовча се установява по безспорен начин, че дворищнорегулационният план от 1959 г. по отношение на УПИ X-506 и имот пл. № 507 не е бил приложен на място. Фактическата граница между имотите не е била изменена по регулационните линии, а регулационните сметки за придаваемата част от 13.94 кв. м никога не са били уреждани или заплащани между собствениците нито при действието на ЗПИНМ (отм.), нито при ЗТСУ (отм.), нито в сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. От гласните 2 доказателства (показанията на свидетелите У., М., Д.) се установява, че през юли ******г. след краткотрайно доброволно трасиране на границата и изграждане на ограда и бетониране от страна на ищеца, ответникът В. А. З. самоволно е разрушил поставената ограда и е завладял повторно процесните 13.94 кв. м, като към настоящия момент владее същите и не допуска ищеца до тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правото на собственост по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС изисква кумулативното наличие на три предпоставки: Ищецът да е собственик на претендирания имот/реална част; Имотът/реалната част да се намира във владението или държането на ответника; Ответникът да упражнява владението/държането без правно основание.

Основният правен спор между страните се свежда до това дали с влизането в сила на дворищнорегулационния план от 1959 г. собствеността върху придаваемата част от 13.94 кв. м е преминала окончателно върху ответниците, или отчуждителното действие на плана е отпаднало. Възражението на ответниците за придобиване на собствеността по силата на самия план от 1959 г. съгласно ЗПИНМ (отм.) е изцяло неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и последващата константна практика по приложението на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ), ефектът на дворищнорегулационните планове, одобрени при действието на отменените ЗПИНМ и ЗТСУ, е подчинен на условие от прекратителен характер. Според разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвижданията на действащите към влизането в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) дворищнорегулационни планове за придаваеми дворищнорегулационни парцели/имоти отпадат с обратна сила, ако регулацията не е била приложена и регулационните сметки не са уредени в предвидените преклузивни законови срокове.

По делото е категорично доказано от СТЕ и общинската администрация, че регулационните сметки за процесните 13.94 кв. м никога не са били платени или уредени по нотариален ред. В резултат на това неприлагане в законовите срокове, отчуждителното действие на ДРП от 1959 г. е отпаднало с обратна сила. Собствеността върху придаваемата част не е преминала върху ответниците, а се счита за запазена/възстановена по силата на закона в правната сфера на ищеца К. В. У. като собственик на имот пл. № 507. Първата предпоставка по чл. 108 от ЗС е напълно доказана.

От събраните гласни доказателства и заключението на СТЕ се установява, че спорната реална част от 13.94 кв. м се владее физически от ответника В. А. З., който я е заградил и лишава ищеца от ползването . Доколкото регулационният план е загубил отчуждителното си действие, ответниците не притежават валидно правно основание (титул за собственост или друго вещно право) да държат и владеят тези 13.94 кв. м. Втората и третата предпоставка по чл. 108 от ЗС също са осъществени.

С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява изцяло доказан и основателен. С следва да бъде признато за установено по отношение на всички 3 ответници, че ищецът е собственик на процесната реална част с площ от 13.94 кв. м, а ответникът В. А. З. следва да бъде осъден да му предаде владението върху нея.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реално направени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица в общ размер на ******евро, които следва да бъдат присъдени в негова полза.

Така мотивиран и на основание чл. 108 от ЗС и чл. 78, ал. 1 от ГПК, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Ф. Т., ЕГН **********, О. Ф. П., ЕГН **********, Е. Ф. З., ЕГН **********, Г. Ф.М., ЕГН ******, С. А. З., ЕГН **********, М.

А. З., ЕГН ********** и В. А. З., ЕГН **********, че К. В. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. С., обл. Б., ул. „В. В.“ № 18, Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ от 13.94 кв. м (тринадесет цяло и деветдесет и четири стотни квадратни метра) от поземлен имот с пл. № 507, в кв. 24 по действащия план на с. К., общ. С., одобрен със Заповед № *****/****** г., попадащи в североизточната част на УПИ X-***** в кв. 24 по същия план, при съседи и граници на тази реална част: от изток – имот пл. № 507; от север – улица; от юг и запад – имот пл. № 506.

ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С.а, ул. „В.В.“ № 15, ДА ПРЕДАДЕ на К. В. У., ЕГН **********, владението върху гореописаната реална част с площ от 13.94 кв. м от поземлен имот с пл. № ****, кв. 24 по плана на с. К., общ. С.

ОСЪЖДА В. Ф. Т., О. Ф. П., Е. Ф. З., Г. Ф.М., С. А. З., М. А. З. и В. А. З. ДА ЗАПЛАТЯТ на К. В. У., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от******евро, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4