Решение № 193 от 19.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000617 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260131/26.11.2020г., постановено по търг. д. №169/2018г. по описа на окръжен съд С.З., е признато за установено, че „П.х.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********* не дължи на „Е.х.л.” следните вземания : вземане в размер на 6 267 250,46 евро, с левова равностойност 12 257 676,47 лв., представляващи обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.дело №4936/2011г. на СГС, 6-8 състав /т.36 от списъка на приетите вземания/; вземане в размер на 6 597 878,23лв., представляващи лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор, установено с решение по т.дело № 4936/2011г. на СГС, 6-8 състав /т.37 от списъка от списъка на приетите вземания/;

738 110,39лв., представляващи съдебни разноски, установени с решение по т.дело №4936/2011г. на СГС, 6-8 състав /т.38 от списъка от списъка на приетите вземания/;

34 319,11лв., представляващи съдебни разноски в производството по т.дело № 83/2014г. на Окръжен съд - С.З. /т.39 от списъка от списъка на приетите вземания/.

„Е.х.л.”, „П.х.” АД /в несъстоятелност/ са осъдени да заплатят на „Н.К.З.” ЕООД, ЕИК ********* сумата 2 040лв. - разноски в производството.

С решение №260034/29.01.2021г., постановено в производство по чл.247 от ГПК, „Е.х.л.” е осъдено да заплати по сметка на окръжен съд С.З. сумата от 196 279,84лв. – държавна такса.

1

Решение №260131/26.11.2020г. е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Е.х.л.”. На първо място жалбоподателят се позовава на недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по искова молба, която не е предявена в преклузивния срок по чл.694 ал.6 от ТЗ. Вторият сочен довод за недопустимост на обжалваното решение се свежда до характера на оспорените вземания – на таки, установени с влязло в сила съдебно решение. На следващо място се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявени с исковата молба основания, по недопустимо служебно въведен предмет на делото, при нарушение на диспозитивното начало. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на правилото за съвкупна преценка на доказателствата по делото, както и на императивното правило за зачитане на влязло в сила съдебно решение, визирано в чл.297 от ГПК. Наведени са и подробни доводи за нарушение правилото на чл.146 от ГПК – непълен и неточен доклад по делото, както и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Анализирани са мотивите на първоинстанционното решение, довели до извод за несъществуване на спорните вземания и е изразено становище за тяхната необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен.

Ответник - жалбата „Н.-К.З.“ ЕООД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Не е постъпил отговор от „П.х.” АД /в несъстоятелност/. Редовно призовано, дружеството - длъжник не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.

Синдикът З.Н. /синдик към момента на подаване на въззивната жалба/ и настоящият синдик М.В. изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна.

От „Е.х.л.” е депозирана въззивна жалба и срещу решение №260034/29.01.2021г., с оплакване за неговата недопустимост и неправилност.

Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от „Н.-К.З.“ ЕООД, с който същата се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадените две въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 2 решение.

Същото е постановено по предявен от „Н.К.З.” ЕООД, ЕИК ********* против „Е.х.л.” със седалище и адрес на управление: Н., К., ул.”А.П.”№**, Л.Х., А.А., регистрирано в регистъра на дружествата по №*********, представлявано от Г.К. и М.М. и „П.х.”АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, като задължителен участник в производството съгласно чл.694 ал.4 е и синдикът, който понастоящем е М.В., отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ за несъществуване на предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания, под точки 36, 37, 38 и 39, а именно: 1. вземане в размер на 6 267 250,46 евро, с левова равностойност 12 257 676,47лв., представляващи обезщетение за неизпълнен договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по т.дело №4936/2011г. на СГС /т.36 от списъка/; 2. вземане в размер на 6 597 878,23лв., представляващи лихва за забава върху обезщетение за неизпълнен договор, установено със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по т.дело № 4936/2011 година на СГС /т.37 от списъка/; 3. 738 110,39лв., представляващи съдебни разноски, установени със сила на пресъдено нещо между длъжника и кредитора с решение по т.дело № 4936/2011г. на СГС, 6-8 състав /т.38 от списъка/; 4. 34 319,11лв., представляващи съдебни разноски в производството по т.дело №83/2014г. на Окръжен съд - С.З. /т.39 от списъка/.

Ищецът твърди, че тъй като вземането под точка 36 от списъка на приетите вземания се основава на съдебно решение, което е постановено преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, същото не попада в хипотезата на чл. 691 ТЗ, поради което може да бъде оспорено на общо основание. Ищецът твърди, че процесиите вземания били предявени без да е установено съществуването на кредитора и надлежно учредената представителна власт в полза на лицето, подписало молбата за предявяване. При липса на доказана правосубектност, респективно надлежно учредена представителна власт и невъзможност тези обстоятелства да бъдат проверени служебно от съда по несъстоятелността, следвало извод за липса на предявяване на вземането в сроковете по чл.685 чл.688 от ТЗ, поради което същото било погасено и не съществувало към момента на постановяване на определението от 08.06.2018г.

3

Приетото под точка 36 вземане е формирано на основание влязло в сила съдебно решение за заплащане на обезщетение по неизпълнен договор, в резултат на причинени вреди, настъпили след отнемане от страна на КРС на разрешения, издадени на „Т.Т.” АД. Сочи се, че последното е дъщерно дружество, чийто капитал се притежава от „П.х.” АД и „Е.х.л.” и по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. Твърдяната вреда произтича от неизпълнение на задължение за предоставяне на парични средства от „П.х.“ АД в полза на “Т.Т.” АД, респективно изпадане на дружеството в несъстоятелност и невъзможност за „Е.х.л.” да получи предоставени от него парични средства.

Ищецът счита, че тъй като по своята същност производство за обявяване в несъстоятелност представлява процедура за удовлетворяване на кредиторите на дружеството-длъжник, поради което претенциите на „Е.х.л.” срещу „Т.Т.” АД е следвало да бъдат реализирани в това производството по несъстоятелност на последното. Твърди се, че страните по т.дело № 4936/2011г. на СГС са симулирали процес като по такъв начин вземането на „Е.х.л.” срещу „Т.Т.” АД е трансформирано във вземане срещу “П.х.” АД без такова задължение да е съществувало. Наведени са доводи, че съдебното решение, постановено по т.дело № 4936/2011г. на СГС, няма обвързваща сила по отношение на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, поради което при предявяване на вземането си „Е.х.л.“ е следвало да го докаже по основание и размер /цитира Определение № 465 от 11.08.2017 г. по т.д.№ 1224/2017 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение/. Твърди се, че отношенията между „П.х.” АД и „Е.х.л.“ относно изпълнение на сключено помежду им споразумение от 16.12.2009г. са били уредени с извънсъдебно споразумение, поради което вземане, основано на влязло в сила съдебно решение по т.дело № 4936/2011г. на СГС не съществува. Оспорва се надлежната представителна власт на подалия молбата за оттегляне на въззивната жалба срещу решението по т.дело № 4936/2011г. на СГС - Д.Е..

Искането, с което е сезиран съдът е да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „П.х.” АД /в несъстоятелност/, не дължи на „Е.х.л.” горепосочените в четири пункта вземания.

Ответникът „ Е . х . л . “ оспорва предявения иск. Оспорва всички фактически твърдения и правни доводи на ищеца. Възраженията по 4 допустимостта и основателността на предявения иск се поддържат с въззивната жалба, посочени по-горе.

Синдикът на „П.х.” АД /в несъстоятелност/ е изразил становище за основателност на предявения иск.

„П.х.”

АД /в несъстоятелност, чрез пълномощника си, е изразил становище, че счита иска за допустим и основателен.

При така посочените твърдения и възражения на участниците в производството, въззивната инстанция намира за установено следното:

Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ са: оспорващият кредитор да е предявил възражение срещу приетото вземане на друг кредитор; възражението да е разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и бидейки прието за неоснователно от съда по несъстоятелността, да е оставено без уважение; да е спазен 14-дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за предявяване на иска.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на предявения иск, поради липсата на последната предпоставка – непредявяване на иска в преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.

С решение №314/25.10.2016г. по т.д. №83/2014г. на окръжен съд С.З., по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „П.х.” АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г.; открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

Решението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 25.10.2016г. Синдикът е съставил списък на приетите предявени вземания по чл.685 от ТЗ, който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 23.12.2016г. Срещу приетите вземания на „Е.х.л.”, в срока на чл.690 ТЗ е подадено възражение от „Н.К.З.”

ЕООД.

С определение

№655/08.06.2018г., съдът по несъстоятелността е приел, че възражението е неоснователно и го е оставил без уважение, като е одобрил списъка на приетите предявени вземания с включени оспорените вземания на „Е.х.л.”. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата – 08.06.2018г. Исковата молба е заведена в деловодството на ОС С.З. на 25.06.2018г., но видно от отразяването върху същата и клеймото върху приложения пощенски плик – исковата молба е изпратена по пощата на 21.06.2018г. – т.е. – в преклузивния 14-дневен срок по чл.694 ал.4 от ТЗ. Правилни и обосновани са констатациите на 5 първоинстанционния съд и обоснования извод за допустимост на предявения иск, изведени от следните данни: Съгласно справка изх. №182/21.12.2018г., издадена от офис мениджъра на пощенски клон 7 С.С.С., пощенската пратка е с подател именно ищецът и получател Окръжен съд С.З., създадена е на 21.06.2018г. и експедирана от пощенския клон към местоназначението й на 22.06.2018г., което съвпада с данните от съдържащите се върху пощенския плик клейма и идентификационни данни. Съгласно писмо вх.

№6575/17.05.2019г. от Б.п. ЕАД , както и отговор от Главния изпълнителен директор на дружество с вх. №15635/06.12.2019г. пощенската пратка, с която исковата молба е постъпила в съда, е приета от пощенския клон на 21.06.2018г., каквато е и датата на системния бон, удостоверяващ приемането на пратката. Доколкото се касае за проверка по допустимостта на иска, за която допустимост съдът следи служебно, извършвайки горните констатации, първоинстанционният съд не е нарушил диспозитивното начало, както се твърди във въззивната жалба.