Решение № 178 от 08.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500222 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 35 000 лева, предоставена по Договор за заем от 18.10.2019 година, ведно със законната лихва от 7.01.2021 година до окончателното изплащане.

Със същото решение М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 917.29 лева – неустойка по чл. 12 от Договор за заем от 18.10.2019 година, считано от датата на падежа – 4.11.2020 година, до предявяване на иска – 7.01.2021 година.

С посоченото решение М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 3 089.95 лева – разноски по делото.

Със същото решение М. И. Г. е осъден да заплати на адвокат М. Д. сумата 1 447.22 лева – адвокатско възнаграждение по увеличената част на иска, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

С Определение № 231/27.04.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молбата на пълномощника на М. И. Г. за изменение на 1

Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК като неоснователна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Р., адвокат Даниела Д.

– пълномощници на М. И. Г., против Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при неспазване на правилата за анализ на доказателствения материал и е необосновано. Цялостното процесуално поведение на ищцата Р. В. С. до приключване на делото, включително обясненията, дадени по реда на чл.

176 от ГПК, дискредитират твърденията , правят съмнителни представените от нея доказателства и взаимно се изключват. Не са обсъдени аргументите на процесуалните представители на М. И. Г. срещу основателността на претенциите. Разписката, за която се твърди, че е съставена и подписана в гр. Велико Търново на 18.10.2019 година, не е приложена към Искова молба с вх. № 35/7.01.2021 година, не е представена в открито съдебно заседание пред Районен съд Севлиево, проведено на 18.03.2021 година, нито към молбата за увеличаване на иска или в състоялото се на 12.08.2021 година съдебно заседание пред Окръжен съд Габрово. В нито един от тези моменти не се твърди съществуването на разписка. Изявление за наличие на такава е направено в съдебно заседание на 12.08.2021 година след отказа на Окръжен съд Габрово да разпита свидетел за установяване на предаването на сумата 35 000 лева по договора за заем. Наличието на разписка не се сочи и в поканата за доброволно изпълнение от 29.12.2020 година. След като ищцата и нейният съжител са осъзнали, че с договора и декларацията не се удостоверява предаването и получаването на заемната сума, е съставена разписката за предаване (единственото възможно и логично обяснение при анализ на последователно представяните от Р. В. С. доказателства). Твърди се, че разписката е съставена най-рано към 16.08.2021 година, когато е представена с нарочна молба след приключване на съдебното заседание на 12.08.2021 година пред Окръжен съд Габрово. Разписката е следвало да се представи пред Районен съд Севлиево на 18.03.2021 година, когато на ищцата е съобщен проекта за доклад на съда, с който е указана необходимостта да докаже предаването на парите на заемателя, което не е сторено. Разписката не е представена и в открито съдебно заседание, проведено на 12.08.2021 година пред Окръжен съд Габрово, поради което позоваването на същата в покъсен момент е преклудирано.

Развиват се съображения за неправилност на извода на съда за липса на доказателства декларацията да е подписана под натиск – съдържанието кореспондирало с това на договора и разписката, за които не са наведени доводи за подписването им под натиск. Според процесуалните представители на М. И. Г. съдържанието на договора и декларацията не е в съответствие с това на разписката. Изтъква се, че разписката е поправена. При преценка на разписката първостепенният съд не е приложил правилото на чл. 178, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че разписката е изготвена на 18.10.2019 година в гр. Велико Търново при предаване на парите, но в същата не е отразена дата на съставяне. Не е 2 съобразено, че отпечатването на формуляра е осъществено през месец февруари 2020 година – невъзможно е да е подписан и попълнен на 18.10.2019 година (датата на договора).

Не е обсъдено възражението, че за суми над 10 000 лева е установена законова забрана за разплащане в брой с оглед прозрачност при сделките между съответните субекти. В декларацията няма текст за предаване на сумата, а разписката е с невярно съдържание, антидатирана и очевидно изготвена за нуждите на процеса. Не е коментиран въпроса какво е наложило съставянето на Декларацията от 25.12.2020 година при условие, че към този момент ищцата е разполагала с разписката (последната обезсмисля изготвянето на декларацията, която преповтаря клаузите на договора и с нея не се доказва предаването на парите). Описват се обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 година; показанията на свидетеля Г. А. М.. Сочи се наличие на противоречие между заявеното от свидетеля за получаването на парите и обясненията на Р. В. С. за причината за предоставянето им на М. И. Г.. Излагат се аргументи за дискредитиране на показанията на свидетеля Г. А. М. в частта за необходимостта от уреждане на отношения между М. И. Г. и неговата сестра по повод оставено наследство от техните родители. Изразяват се съмнения Р. В. С. да е получила сумата от своята свекърва, както и последната да е разполагала с тази сума в брой; предаването на М. И. Г., за когото Р. В. С. е знаела, че от години се лекува от наркоманна зависимост, не работи и няма доходи.

Изтъква се, че съставът на Окръжен съд Габрово не е обсъдил обясненията на Р. В. С. с оглед разпоредбата на чл. 152 от Закона за задълженията и договорите. В мотивите на атакувания съдебен акт не е взето предвид признанието на неизгодни за Р. В. С. факти, заявено при обясненията по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание, проведено на

28.10.2021 година.

Формирано е заключение, че ищцата е материално затруднено лице и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът е осъден да заплати на нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение върху увеличената част на иска.

Лице, което твърди, че е предоставило 35 000 лева в заем в брой, не е нито бедно, нито материално затруднено. Не се доказва нито кога, нито къде са подписани процесният договор и декларация, от които не се установява предаването на сумата от Р. В. С. на М. И.

Г.. Този факт не се удостоверява и с така наречената разписка за предаване на заемната сума – няма данни за датата на съставяне и автентичността на съдържанието на последната.

Направено е искане да се отмени Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят исковете на Р. В. С.; при оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата от първостепенния съд въззивната инстанция да се произнесе относно същите; да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на жалбоподателя.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. Д. – процесуален представител на Р. В. С., с който я оспорва.

3

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Д. Д. – пълномощник на Р. В. С., оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 21/2000 година по описа на Районен съд Севлиево е образувано въз основа на предявени от адвокат М. Д. – пълномощник на Р. В. С., против М. И. Г. искове за заплащане на сумите: 5 250 лева (част от предоставена по Договор за паричен заем от 18.10.2019 година сума в общ размер на 35 000 лева); 93.33 лева, дължима съобразно чл. 12 от договора от датата на падежа – 4.11.2020 година, до предявяване на частичния иск – 7.01.2021 година, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2019 година между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който в деня на подписването му М. И. Г. в качеството си на заемател е получил сумата 35 000 лева от Р. В. С. като заемодател.

Съгласно чл. 4 от договора М. И. Г. е трябвало да върне посочената сума на ищцата в срок до 4.11.2020 година, което той не е сторил и до момента на подаване на исковата молба. За посочените факти М. И. Г. е подписал декларация, приложена към исковата молба.

Многократните устни покани от страна на Р. В. С. до ответника за възстановяване на сумата останали без резултат. Отправено е и предизвестие на основание чл. 15, ал. 1, точка 3 от договора от 18.10.2019 година, връчено на 29.12.2020 година.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от М.

И. Г..

С протоколно Определение от 18.03.2021 година по гр. д. № 21/2021 година на Районен съд Севлиево е допуснато увеличение на размера на предявените искове: на иска по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – да се счита предявен за 35 000 лева; на иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – да се счита предявен за 917.29 лева; прекратено е производството по гр. д. № 21/2021 година на Районен съд Севлиево и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Габрово.

Въз основа на предявените от Р. В. С. против М. И. Г. искове е образувано гр. д.

№ 150/2021 година на Окръжен съд Габрово.

Пред първостепенния съд процесуалните представители на М. И. Г. оспорват претенциите. В съдебно заседание, проведено на 12.08.2021 година пред Окръжен съд Габрово, са направени възражения за унищожаемост на процесния договор по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – сключен от дееспособно лице, което при подписването му не е могло да разбира и/или ръководи действията си; при условията на 4 евентуалност – договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – липсва валидно съгласие от страна на М. И. Г. за неговото сключване.

Декларацията е подписана от М. И. Г. след заплахи спрямо него.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово е валидно и допустимо.

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното искане, съдът приема, че предявените от адвокат М. Д. – пълномощник на Р. В. С., против М. И. Г. искове са с правни основания чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

На 18.10.2019 година между Р. В. С. – заемодател, и М. И. Г. – заемател, е подписан договор, съобразно който заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата 35 000 лева (сумата се предава в брой на 18.10.2019 година), а последният се задължава да я върне до 4.11.2020 година. Първоначално М. И. Г. е твърдял, че ръкописният текст с трите му имена и подписа на договора за паричен заем, препис от който е приложен по делото, не са изпълнени от него, но впоследствие не поддържа възражението си. Във връзка с Жалба с вх. № 832/2021 година по описа на Районна прокуратура Габрово, ТО Севлиево е установено, че подписът, положен срещу текста „заемател“ на договора за заем, и ръкописният текст с трите имена на М. И. Г., са изписани от него.

Разпечатката съдържа 46 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e479baf0-cafd-4c15-8cde-46a0070afdf6