Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260141 от 19.11.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 109/2021
Вид
Решение № 260141
Подписан
19.11.2021
Състав
МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 ал.2 изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.163 и 165 · Закон за устройство на територията
  • чл.163 и 165 · Закон за устройство на територията

Р

Е

Ш Е Н И Е

№

260141/

19.11.2021 година град Варна

В И М Е ТО Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна търговско отделение на двадесет и осми септември година 2021 в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: А.Братанова ЧЛЕНОВЕ

: М.Недева

Д.Маркова при секретар : Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 109 по описа на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от СОГАРД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Острава“ 14, представлявано от управителя си Г. З. М. против решение № 260359/30.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 670/2019г., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Бенковски 9133, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Марица”

№66, представлявано от управителя В. В. Б. сумата 109 562 лева, представляваща платено възнаграждение по сключения между страните договор за покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г. към него, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за нейното даване предвид прекратяването на договора в частта му относно „Възлагане на строителството” на обект “Предприятие за производство на директни плодови сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж № 299/24.8.2017г. на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със Заповед на същия № 28 от 27.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от постъпване на исковата молба в съда – 02.05.2019г., до окончателното й плащане, сумата 5 985,29 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 91 301 лева (част от подлежащата на връщане на сума от 109 562 лв.), считано от 01.09.2018г. до 24.04.2019г., включително, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата

10 213,90 лева, представляваща сторени разноски за производството по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправило поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за това. На първо място счита, че съдът се е произнесъл по предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца защита с основание чл.268 ал.1 ЗЗД. Предявените искове са квалифицирани с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.93 ал.2 изр.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД и като такива са били разглеждани.

И въпреки че изменение на исковете не е правено, първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че претендираните от ищцовата страна суми произтичат от надлежно упражнено от него право на ОТКАЗВАНЕ от договора при условията на чл.268 ал.1 ЗЗД.

Игнорирани са своевременно направените с отговора на исковата молба възражения за редовността на отправеното с нотариалната покана изявление за разваляне на договора. Не е коментирано и извънсъдебното признание за полезността на извършените СМР, обективирано в нот.акт

№ 140/13.07.2020г. на нотариус с рег. № 513 на НК. От друга страна направеният от първостепенния съд извод за „дезаинтересованост“ и от двете страни от изпълнението на договора е в разрез със събрания доказателствен материал. Не става ясно от мотивите на съдебното решение как съдът е приел, че е налице отказ от договора, направен с исковата молба по реда на чл.268 ал.1 ЗЗД и какви са т.нар. основателни причини за това. Като неиздържан преценява извода на съда, че към 04.05.2018г., когато е спрян строежът, не е било започнало изобщо строителство. По отношение на представените от ищеца доказателства по допълнителната експертиза е била налице преклузия, която съдът не е констатирал служебно.

Липсва коментар на съда досежно достоверността на датите на строителните книжа. Счита решението за неправилно и досежно осъдителната част за разноските. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното

:

Предмет на настоящото производство е предявеният от ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД иск срещу „СОГАРД” ООД за връщане на заплатената част от уговореното възнаграждение по сключен между страните Договор за покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г. към него, предвид развалянето на договора в частта му относно „Възлагане на строителството” на обект “Предприятие за производство на директни плодови сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж № 229/24.8.2017г. на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със заповед на същия № 28 от 27.10.2017г. Претенцията е заявена в размер на 109 562 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и обезщетение за забава за връщането на част от авансово платеното и подлежащо на връщане възнаграждение от 91 301 лева за предхождащ предявяването на иска период, а именно считано от 01.09.2018г. до 24.04.2019г., което се заявява в размер на 5 985,29 лева.

Преди да разгледа жалбата по същество съдът следва да се произнесе по наведеното от въззивника твърдение, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца защита с правно основание чл.268 ал.1 ЗЗД. Както е посочено и в определението от разпоредително заседание по чл.267 ГПК, съдът счита, че не се налага промяна на дадената от първата инстанция правна квалификация на претенциите на ищеца, нито даването на нова такава. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт окръжният съд е приел, че е сезиран с искане за връщане на платената част от уговореното възнаграждение по сключен между страните договор за покупко-продажба и строителство от 18.07.2016г. предвид РАЗВАЛЯНЕТО МУ в частта относно „Възлагане на строителство“ на процесния обект – предприятие за производство на плодови сокове, склад и офиси. Предметът на втория главен иск е определен като право на ищеца да получи обратно от ответника платения задатък по същия РАЗВАЛЕН договор в съответната част.

Дадената от съда правна квалификация на исковете съответства на предявената искова защита – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД. Действително в мотивите съдът обсъжда дезаинтересоваността на двете страни от изпълнението на договора и правото на ищеца да се откаже от него, но това са само част от фактическите и правни съображения на съда при извеждане на окончателните му правни изводи. В диспозитива на решението си съдът се е произнесъл съобразно дадената от него правна квалификация на претенциите. Ето защо настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени искове.

По съществото на жалбата съдът намира следното :

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че между страните „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД като възложител и купувач и „СОГАРД” ООД като изпълнител и продавач е възникнала валидна облигационна връзка въз основа на сключения от тях Договор за покупко-продажба и строителство от 18.07.2016г., по силата на който ответното дружество следвало да продаде 3065 кв.м. ид.ч. от УПИ №Х-320 в с. Слънчево, общ.

Аксаково, целият с площ от 8406 кв.м., да се снабди с виза за проектиране на “Предприятие за сушене и замразяване на зеленчуци” със ЗП от 1825 кв.м и РЗП от 2025 кв.м., да извърши цялостно проектиране на сградата, вкл. и изготвяне на оценка за съответствие на проектите, срещу насрещно поетото задължение на ищцовото дружество да му заплати сума в общ размер на 383 180 евро, без ДДС, включваща продажната цена на земята (36 780 евро, без ДДС) и уговореното възнаграждение за възложеното строителство, по начин и срокове, уговорена в договора.

Договорено е ищецът да заплати авансово сумата 187 000лв., без ДДС, покриваща продажната цена на земята, проектирането (общо в размер на 48 930 евро, без ДДС), както и задатък за бъдещото изпълнение на СМР в размер на 46 681 евро, без ДДС.

С последващи допълнително споразумение от 06.02.2017г. и анекс от 23.03.2017г. страните са постигнали съгласие за промяна в някои от така съществуващите вече договорености.

Няма спор, че ответникът е изпълнил задължението си за продажба на уговорените идеални части от притежавания недвижим имот, учредил е и право на строеж за изграждане на предприятието за производство на директни плодови сокове, склад и офиси в имота, както и че се е снабдил с Разрешение за строеж № 229/24.8.2017 на гл. арх. на Община Аксаково.

На

24.01.2018г. страните са сключили Анекс към договора, с който са променили част от договореностите си по отношение на етапите и сроковете за строителство. Приели са да сключат договор за доброволна делба след издаване на разрешение за строеж не по-късно от 31.03.2018г., за което в полза на „СОГАРД” ООД ще се учреди право на строеж. Посочили са етапите на строителството, както и сроковете за тяхното изпълнение. Така срокът за изпълнение на етап 1,2,3 и 4 е определен на 90 дневен от откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво до състояние на Акт обр. 14.

Изрично е било признато, че възложителят-купувач „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД е изпълнил задълженията си по раздел III, т.1 от договора и е заплатил сумата от 187 000 лв., без ДДС, равняваща се на 95 611,58 евро, включваща 36 780 евро - продажна цена на земята, 12 150 евро - проекти, 46 681 евро - задатък за бъдещото изпълнение на СМР. Уговорен е и реда и сроковете за плащане на дължимия остатък от 287 568,42 евро (без ДДС).

Договорено е възложителят „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД да сключи договор за строителен надзор с избрано от изпълнителя „СОГАРД” ООД лице, като разходите са за сметка на „СОГАРД” ООД.

В чл.5.2 от Анекс от 24.01.2018г. към договора от 18.07.2016г. страните са уточнили видовете СМР, съответстващи на Етап Едно за извършване на строителството - подготовка и геодезическа нивелация на строителната площадка и изравняване на терена; изкоп за основи; доставка на арматура за подложен бетон; заливане на подложен бетон и вътрешни стъпки. Съгласно чл.5.2.1 сроковете за изпълнение на СМР по етапи 1, 2, 3 и 4 са 90 календарни дни от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, т.е. – 90 дни от 04.04.2018г., удължени с дните, посочени в конкретните хипотези на следващите текстове на анекса. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да извърши строителството на първи, втори, трети или четвърти етап в 97-дневен срок от вписването на договора за доброволна делба (договорът за делба е вписан на 20.03.2018г., респ. 97-дневния срок е изтекъл на 27.06.2018г.).

Поради това и във връзка с покана за плащане на втори етап от строителството – л.50, ищецът е направил волеизявление за разваляне на договора – л.53, връчено по ел.поща на ответника и чрез нот.покана по реда на чл.47 ГПК.

Спорните между страните въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, се свеждат до това : налице ли са били основанията за разваляне на договора от страна на ищеца – възложител, надлежно ли е направеното в тази насока волеизявление и породило ли е то правните си последици, в условията на положителна евентуалност – дължи ли се и в какъв размер връщане на заплатената от възложителя сума за извършването на Етап Едно от строителството.

За да породи изявлението за разваляне на договора своето правно действие, ищецът следва да е изправна страна по договора, а ответникът да не е изпълнил свои задължения по договора.

В тази връзка ищецът твърди, че до 26.08.2018г., а и след това до настоящия момент, ответникът не му е предоставил количествено-стойностни сметки за строителството и доставка на оборудването; не е посочил правосопособно лице, упражняващо строителен надзор за сключване на договор за строителен надзор; откриването на строителна площадка не е извършено в договорения срок до 27.03.2018г., не го е поканил да приеме строителството на етап първи с Акт обр.19, както е уговорено в раздел III- т.1.3. от Договора от 18.07.2016г. и най-вече - не е изпълнил задължението си да извърши строителството на първи, втори, трети или четвърти етап до 27.06.2018г. /в 97-дневен срок от вписването на договора за доброволна делба (договорът за делба е вписан на 20.03.2018г., респ. 97-дневния срок е изтекъл на 27.06.2018г.).