Решение № 32 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. П., 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от К. Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500717 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С. , сграда 14,чрез пълномощника на страната,против М. Т. Т. от с. Г. , община П. , ЕГН **********..

С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК .

С Решение № 770/ 05. 07.2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1880/2022г. по описа на същия съд, искът е отхвърлен изцяло , като неоснователен. .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С. , сграда 14,подадена чрез процесуалния представител на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане 1 решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,ч е съдът служебно се произнася по валидността на решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

От доказателствата по делото се установява ,че на 23. 01. 2018г. страните са сключили Договор за потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК Касае се за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта . Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри :

Размер на кредита 1000лв. ;

Срок на кредита – 24 месеца( две години – 23. 01. 2020г.) ;

Размер на вноската по кредита – 65,74лв. ;

Годишен процент на разходите /ГПР/- 39, 39%;

Годишен лихвен процент/ ГЛП/- 30,51% ;

Общо дължима сума по кредита – 1577,76лв;

По основателността на исковете.

В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно- договорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на шрифта не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

►От съдържанието на ДПК и Приложението към него съдът прави извода, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора не е по-малък от 12, договорът е сключен в два екземпляра – по един за всяка страна . Подписан е от страните по договора.

2

В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи,комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .

В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни.

В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .

В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

В текста на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа наличието или липсата на отказ на потребителя от договора , срока и условията , при които това право може да бъде упражнено.

За да отхвърли предявения иск районния съд е приел ,че в ДПК кредитора не е посочил как е формиран лихвения процент по кредита , не е посочено цялото съдържание на чл. 11 ал. 1т. 9 от ЗПК,условията за промяна на лихвения процент, не е посочено как е формиран ГПР,според разпоредбите на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Не е спазена разпоредбата на чл.11 ал. 1 т. 20 от ЗПК. Приел е ,че след като не са спазени изискванията на чл. 11 ал.

1 т. 9 , т. 10 и т. 20 от ЗПК, на основание чл. 22 от ЗПК , ДПК е недействителен . Приложил е разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.Констатирал е ,че погасената част от кредита надхвърля чистата стойност на кредита и на това основание е отхвърли иска , като неоснователен .

Този извод на районния съд е неправилен , тъй като не е съобразен с материалния закон и със съдебната практика на ВКС и съдилищата в РБ по повдигнатия правен спор.

Текстът на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК изисква в ДПК да се посочи лихвения процент по кредита . Според параграф 1 т. 4, т. 5 , т. 5а и т. 6 от ДР на ЗПК лихвеният процент може да бъде „фиксиран „ и „променлив „.

Фиксираният лихвен процент не се променя през целия срок на договора. Той представлява постоянно и непроменливо число.Променливият лихвен процент не представлява постоянно число и може да бъде променян по време на срока на договора.

При променливия лихвен процен т задължително трябва да се посочи в ДПК референтния лихвен процент и фиксираната надбавка , които са основата за определянето на променливия 3 лихвен процент.

►От съдържанието на ДПК се установява ,че страните са уговорили „фиксиран“ лихвен процент за целия срок на договора . При това положение не е необходимо ДПК да съдържа всичките реквизити на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК . Достатъчно е в ДПК да е посочен лихвения процент за целия срок на договора, който е непроменлив . Останалите елементи на чл. 11 ал.

1 т. 9 от ЗПК ще намерят приложение в ДПК при уговорен променлив лихвен процент,а не фиксиран лихвен процент. Както бе посочено по- горе , само при променливия лихвен процент е необходимо в ДПК да се посочат условията за промяна на лихвения процент и по-конкретно референтния лихвен процент и надбавката .

►Неправилен е извода на районния съд за това ,че в ДПК не е посочена методиката ,по която е изчислен ГПР. Такова изискване на закона няма . Законът изисква единствено в ДПК да се посочи ГПР и общата сума , дължима от потребителя . Това е посочено в ДПК.

В текста на чл.9а от ЗПК е поставено изискването методиката за изчисляване да се посочи единствено при референтния лихвен процент ,съгласно чл. 33а от ЗПК.

Следва да се отбележи,че законодателя не е поставил изискването в ДПР да се посочи как е формиран ГПР, тъй като методиката за изчисляването на ГПР е нормативно определена в текстовете на чл. 19 ал. 1,2,4 и 5 от ЗПК.

Независимо от това ,следва да се отбележи ,че в т.17 на кредитора е посочил при какви допускания е определен ГПР.

Приложението към ДПК

(По отношение на клаузите на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 и чл. 19 ал.1 от ЗПК съдебната практика на ВКС и на съдилищата в РБ се е произнесла в горния смисъл- виж Р. № 106 /03. 06. 2022г. по гр. д. № 3253/2021г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 651 /30. 06. 2020г. по в. гр. д. № 611/2020г. на ОС Пловдив ; Р. № 189 /03. 12. 2020г. по в. гр. д. № 350/2020г. на ОС Шумен)

►Неправилен е извода на районния съд за това ,че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК.

В т. 11 на Приложението към ДПК са посочени условията , при които може да бъде закрита картата, както по искане на кредитополучателя ,така и по инициатива на кредитора . По своята правна природа закриването на картата представлява отказ от договора, от страните по договора , което обективира правната норма на чл. 11ал. 1 т. 20 от ЗПК.

По изложените съображения въззивната инстанция счита ,че ДПК от 23. 10. 2018г. не е недействителен ,на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, както погрешно е приел районния съд.

►На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени изцяло решението на районния съд .Ще следва да се постанови решение по съществото на спора от въззивната инстанция, като се уважат частично предявените искове .

Вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражение от съда и страните, е дало заключение, от което се установява, че към 25.03.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК размера на задължението е общо 1 285,02 лв., което включва:

4