Решение № 118 от 24.06.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Троян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101141 по описа за 2025 година

„Изи финанс“ ЕООД - гр. София, представител **** е предявило против А. С. А. от гр. Троян установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 476/2025 г. по описа на ТРС.

В молбата се сочи, че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 476/2025 г. заповедният съд е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата 500 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от 02.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2025 г./датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 32,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 29.11.2024 г., сумата 35,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2024 г. до 04.06.2025 г. Твърди, че по договор за предоставяне на кредит № ***от 02.09.2024 г., ищеца е получил сумата от 500 лева, която се задължил да върне с уговорена договорна лихва.

Ищцовото дружество, чрез своя пълномощник, е направил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 476/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Троян. Претендира присъждане на направените в производството разноски, както и разноските в заповедното производство.

По реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. Р. Г. от ЛАК е назначена за особен представител на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с 1 който се оспорва така предявения иск.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител и не се представлява от процесуален такъв. Представена е писмена молба, в която е направено искане съда да уважи изцяло исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Установява се, че на 31.08.2024 г., ищцовото дружество „Изи Финанс“ ЕООД е сключило, в качеството на кредитодател, с ответника по делото А. А., в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Именно на 31.08.2024 г. ответникът с валидно волеизявление е дал своето съгласие за сключването на процесния договор, поради което и договорът е сключен и генериран с тази дата. Въпреки това, действието е сторено извън работното време на дружеството, поради което сумата му е преведена на следващия работен ден. Преводът на сумата е в изпълнение на вече сключеният договор.

Предвид факта, че преводът е извършен на 02.09.2024 г, в профилът на кредитополучателят фигурира 02.09.2024 г. като дата на договора, а не 31.08.2024 г. Установи се в процеса от представените писмени доказателства и от възприетата СТЕ с вещо лице инж. К. Т. процедурата по сключването на процесния договор. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: **** На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.

По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: **** и следният имейл: **** . Активиращият код е ***. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта. Проведен е и телефонен разговор, в който ответникът изрично се съгласява с условията на договора и цитира имената си и ЕГН. Като допълнителна верификация е проведен и видео разговор с А., като е приложен запис от същия. Предоставена е и снимка от профила във Вайбър, като е видно, че телефонният номер съвпада с този, от който е извършено кандидатстването. Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500,00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя процесната сума. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен 2 от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена на каса на „Изипей" АД.

При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора, лихвения процент е в размер на 40.15 %. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостта й. Претендира се договорна/възнаградителна лихва за периода 31.08.2024 г. до 29.11.2024 г. в размер на 32,97 лева. Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 29.11.2024 г. същия не е погасен. Крайната дата на претендираната лихва- 04.06.2025 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на депозиране на заявлението в съда. Твърди се, че ищецът е нравил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред.

Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие на което „Изи Финас“ ЕООД е депозирало пред Районен съд - Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч. гр. д. № 476/2025 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК съдът е указал на „Изи Финанс“ ЕООД да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса.

По делото са назначени и изслушани съдебно- икономическа и съдебнотехническа експертиза. Вещото лице Д. Н. е установила дължимата сума, а именно главница в размер на 500 лева и двете претендирани лихви – 32,97 лева и 35,59 лева. От платежен документ на Изи пей, експерта е установил, че на ответника е преведена процесната сума по договора за кредит на 02.09.2024 г. Установено е, че няма платени вноски и сумите са дължими.

Вещото лице инж. К. Т. посочва в заключението си, че процесния договор е сключен при спазване на процедурата за такъв вид договор от разстояние. Активиран е на 02.09.2024 г. и съответно сумата по кредита е преведена на 02.09.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното: Исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство по реда на чл. 410 или чл. 417 от ГПК и има за цел да установи съществуването на едно вземане, което е предмет на издадената заповед за изпълнение от 17.06.2025 г.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в молба, че страните са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***

В случая следва да се приеме, че ответника А. А. е неизправна страна по процесния договор и не е изпълнил основно свое задължение да погаси получения кредит. Дължимата сума е установена и от възприетата СИЕ.

Предвид изложените съображения, съдът намира предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на ищеца за сумата в размер на сумата 500 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от 02.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2025 г./датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 32,97 лева, представляваща 3 договорна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 29.11.2024 г., сумата 35,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2024 г. до 04.06.2025 г.

По разноските: Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в двете производства, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК - 36,42 евро разноски в заповедното производство, както и сумата 930,08 евро разноски в исковото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на А. С. А. ЕГН **********, с адрес: ****, че дължи на “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД***, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от ****, сумата сумата 500 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от 02.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2025 г./датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 32,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 29.11.2024 г., сумата 35,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2024 г. до 04.06.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК А. С. А. ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД***, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от **** сумата /71,25 лева / 36,42 – тридесет и шест евро и 42 цента - разноски в заповедното производство, както и сумата 930,08 – деветстотин и тридесет евро и 08 цента, представляваща разноски по настоящето дело, включваща ДТ - 25,56 евро, юриск. възнагр. – 100 евро, възнаграждение за СИЕ и СТЕ експертизи общо 600 евро и адв. възнагр. особен представител - 204,52 евро.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Троян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101141 по описа за 2025 година

„Изи финанс“ ЕООД - гр. София, представител **** е предявило против А. С. А. от гр. Троян установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 476/2025 г. по описа на ТРС.

В молбата се сочи, че с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 476/2025 г. заповедният съд е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата 500 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***от 02.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2025 г./датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 32,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 29.11.2024 г., сумата 35,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2024 г. до 04.06.2025 г. Твърди, че по договор за предоставяне на кредит № ***от 02.09.2024 г., ищеца е получил сумата от 500 лева, която се задължил да върне с уговорена договорна лихва.