Решение № 740 от 21.11.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Разград, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330100798 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Б. Г. М., с която е предявен иск срещу Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. за заплащане на сумата 10 000 обезщетение за нанесени неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на процесуалните му права и постановяване на незаконосъобразни съдебни актове.

Сочи, че е депозирал искова молба с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу И.Й., председател на IX-ти наказателен състав на РС - Р., че въз основа на същата е образувано гр.д.№84/2024 г., че трима от съдиите са се отвели от разглеждането и решаването на делото, че съдия И. И.ов е прекратил производството, че депозирал жалба пред Окръжен съд - Р. срещу това определение и поискал назначаване на правна помощ; че на 20.02.2024 г. с определение съдия И. И.ов е отказал предоставяне на правна помощ и е освободил ищеца от заплащане на д.т.; че за това действие е уведомен от Окръжен съд - Р. едва на 27.09.2024 г. по негово изрично искане.

Също така сочи, че съдия И. И.ов разгледал НОХД №*** г. , отказал да се отведе от същото и постановил присъда срещу ищеца, в която определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. Твърди, че по този начин Районен съд - Р. и Окръжен съд - Р. са допуснали съществени процесуални нарушения, с които са ограничили правото му на защита, а именно

- неправомерно изземване на компетентност по въпроса за таксите и правната помощ, решени от районен съд, които според ищеца е следвало да бъдат разгледани от окръжен съд;

-нарушаване на правото му на защита чрез разглеждане на делото при закрити врати без да му е назначен адвокат;

-липса на надлежно уведомяване - невръчване на постановеното определение своевременно с цел лишаване на ищеца от възможността за уведомяване.

Според ищеца това му причинило значителен психически стрес - безсъние, 1 невъзможност за концентрация, апатия и чувство за безизходица, тревожност и страх, особено свързани с участие в съдебни производства и комуникация с институции и накърняване на правото му на човешко достойнство и справедлив процес. Конкретно твърди, че в Затвора Белене му е поставена диагноза, свързана с тревожни разстройства, че системно е приемал успокоителни лекарства, че изпитвал притеснения по повод бъдещите му лични отношения със свид. С.К..

В хода на устните състезания ищецът и неговият процесуален представител изтъкват, че предоставянето на правна помощ на лице, лишено от свобода е задължение на съда, разглеждащ съответното дело. Считат, че по отношение на ищеца е нарушена нормата на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, гарантираща правото на справедлив процес и независим съд, т.к. молбата му е разгледана от съдии в РС – Р. и ОС – Р. при наличие на конфликт на интереси със съдия И.ов и след като три съдебни състава са се отвели на това основание, че по този начин е накърнено доверието на ищеца в съдебната власт.

Ответникът Районен съд - Р. в законоустановения срок депозира отговор, в който заявява, че исковата молба е нередовна, т.к. не са изложени обстоятелства, които да покриват някоя от хипотезите на отговорност на държавата чрез съответния съдебен орган по чл.2 от ЗОДОВ, за да бъде квалифициран иска по този закон, а платената д.т. не е достатъчна за разглеждане на иск по чл.49 от ЗЗД.

По същество счита същият за неоснователен. Сочи, че гр.д.№84/2024 г. е разгледано в кратки срокове при своевременно произнасяне във всеки отделен случай, че не се твърди наличие на конкретни причини, налагащи самоотвод на съдията Ив.И.ов, че постановените актове по гр.д.№84/2024 г. са влезли в сила, като определението за оставяне без уважение на искането за предоставяне на правна помощ е било потвърдено от въззивния съд.

В условията на евентуалност счита искът за завишен по размер.

Ответникът Окръжен съд - Р. в своя отговор счита иска за неоснователен и недоказан. Сочи, че с определение по в.ч.гр.д.№268/2024 г. по описа на Окръжен съд - Р. е потвърдено соченото в исковата молба определение по гр.д.

№84/2024 г. по описа на РС - Р., с което е оставен без разглеждане предявеният от ищеца иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу И.Й., а определението, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ не е обжалвано и е влязло в законна сила. Счита, че Окръжен съд - Р. не е нарушил правото на ищеца на справедлив процес.

В условията на евентуалност счита исковата претенция за завишена по размер.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокуратурата на Република България в становище в срока по чл.131 от ГПК счита предявеният иск за недопустим, т.к. се търсят вреди, които според твърдението на ищеца са причинени от съдебни актове, които са подлежали на обжалване. Сочи, че в исковата молба липсва посочване на факти, които да образуват някоя от хипотезите на отговорност по ЗОДОВ.

В хода на устните състезания процесуалният представител на Прокуратурата счита, че исковете да неоснователни и недоказани. Счита, че посочените от ищеца ответници не носят отговорност, т.к. постановените от тях актове подлежат на инстанционен контрол, както и че не е установено достатъчно съществено нарушение на норма от правото на ЕС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приетите по делото писмени доказателства / в.т.ч. и приложените гр.д.

№84/2024 г. по описа на Районен съд – Р. и в.ч.гр.д.№268/2024 г. по описа на Окръжен съд – Р./ е видно, че в хода на разглеждане на НОХД № 786 по описа за 2018 г. на РС – Р., по което ищецът Б. М. е бил подсъдим, същият е депозирал иск за причинени от разглеждащия делото съдия И.Й. неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Въз основа на тази искова молба е образувано ГД № 84 по описа за 2024г. на РС – Р.. От представената справка/л.103/ за движение по същото е видно, че от разглеждането му са се отвели съдиите С., Б. и Д. /разпорежданията на л.90 и сл./. Последно същото е разпределено за разглеждане на съдия И. И.ов, постановил Определение № 172 от 11.01.2024г. /л.95/, с което е оставил без разглеждане предявения от Б.

М. иск по чл. 45 от ЗЗД като недопустим, мотивирайки се, че при осъществяване на своите правомощия съдия И.Й., срещу когото е насочен иска, не следва да носи гражданска отговорност. Срещу Определение № 172 от 11.01.2024г. ищецът Б. М. е депозирал частна жалба чрез администрацията на Затвора Белене на 29.01.2024 г.

Ведно с подаването на частната жалба срещу определението на РС, М. е депозирал и молби за освобождаване от държавна такса и за ползване на правна помощ. Тези искания са разгледани от администриращия жалбата районен съдия, който с Определение № 741/20.02.2024г. е уважил искането за освобождаване от държавна такса и оставил без уважение искането за ползване на правна помощ /л.104/. Препис от определението е връчено на ищеца на 11.03.2024 г. /л.22 от гр.д.№268/2024 г. по описа на ОС – Р./ и същият не е депозирал частна жалба срещу това определение в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ /възможността за това е изрично указана в края на определението/.

След влизане в сила на Определение № 741/20.02.2024г. – на 14.06.2024 г. е постановено определение №692/14.06.2024 г. по гр.д.№268/2024 г. по описа на ОС – Р., с което състав на ОС – Р. потвърждава Определение № 172 от 11.01.2024г. /л.93/

В протокол от съдебно заседание, проведено на 27.09.2024г. по НОХД № *** г. по описа на РС-Р., приложен към настоящото дело, съдът установи, че в същия /от лист 41 до лист 89/ са отразени в следната последователност направено от Б. М. искане за отвод на съдия И.Й. /лист 42/, оттегляне на тайно съвещание във връзка с така направеното искане за отвод /лист 43/, мотиви за отказ /листи 43 и 44/, произнасяне с определение за оставяне на молбата за отвод без уважение /лист 44/. В края на съдебния протокол /л.89/ е записано, че е обявена присъда /л.89/. Препис от постановената присъда е приложен към делото на л.168 и сл. Със същата ищецът е намерен за виновен по част от обвиненията и е оправдан по друга част от същите.

Видно от приобщения към делото протокол, в откритото съдебно заседание, проведено на 27.09.2024г. по НОХД № *** г. по описа на РС-Р., съдия И.Й. е мотивирал ясно и последователно отказа си за отвеждане от разглеждане на делото, както и защо не се счита по никакъв начин за предубеден или заинтересован от изхода на делото. Повдигнатото срещу М. обвинение по делото е за престъпление чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. М. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при подробно изложени и обосновани мотиви за наложеното наказание. Намерен е за виновен само по една част от повдигнатите срещу него обвинения, а по другите е оправдан, като подробно съдията е изложил своите аргументи в мотивите към 3 присъдата. Последното обстоятелство не кореспондира с твърдението на ищеца, че съдът не е бил обективен и безпристрастен и по-специално, че съдията е имал особено негативно отношение към него.

За доказването на твърдяните от ищеца вреди са представени удостоверение, издадено от Център за психично здраве – Р. ЕООД /л.166/, в което е записано, че Б. Г. М. страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром, че е прегледан на 14.03. и е приет на 15.03.2024 г. в Дневен стационар, където му е назначена терапия, както и Епикриза, издадена от Център за психично здраве – Р.. В тази епикриза/л.167/ е записана диагноза „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“ с уточнение, че боледува от 28 г., че промените в психичното му състояние са настъпили в резултат на двукратно преживени черепно-мозъчни травми – съответно през 1993г. и 1997г., че хоспитализацията, по повод която е изготвена епикризата, е във връзка с неколкомесечно влошаване на състоянието му, описано като: променливо настроение, подтиснатост, раздразнителност, лесна и бърза уморяемост, периоди на упорито безсъние, главоболие, световъртеж, емоционална нестабилност, трудно организиране на ежедневието. Приложен е и амбулаторен_лист за психиатричен преглед от 16.08.24 г./л.175/ с основна диагноза разстройство в адаптацията. В анамнезата са отразени проблеми със съдебни изпълнители и с отнето свидетелство за правоуправление, които го ядосали и нарушили съня му. Представен е и здравния картон, съставен в Сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ /л.147 и сл./. В приложените в него амбулаторни листи са отразени болки в двете раменни стави /05.05.2023 г., 16.06.2023 г.,23.06.2023 г./, проблем с надбъбречната жлеза /11.08.2023 г./, проблеми със зрението/26.07.2023 г./, рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък/12.04.2023 г./.

Представени са и фишове за спешна помощ, съответно от 10.06.2023 г. за оплаквания от болки в дясното рамо, от 17.08.2023 г. – главоболие, август 2023 г. – главоболие, задух.

Разпитаната като свидетелка по настоящото дело С.К. съобщава, че ищецът, с когото живее на съпружески начала е много изнервен и не може да спи от всички производства срещу него, че постоянно е в стрес и пише жалби; че двамата не могат да излизат поради постоянните провокации срещу М.; че получаването на някакво определение му се отразило много зле и обусловило приемането му на стационарно лечение; че вдигал кръвно; че престоите му в затвора влошили отношенията му с трите му деца. Съобщава за ситуация в съдебната зала, при която съдията И.Й. я уверявал, че ще направи всичко възможно, за да даде максимална присъда на ищеца. Повод за нейното присъствие в залата била инициирано от нея дело срещу ищеца /гражданско или частно наказателно според думите й/. Според свидетелката има вмешателство в личния им живот от полиция и прокуратура. С оглед преценката, която според разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът следва да направи, настоящият състав намира, че не следва да дава вяра на показанията досежно изявлението на съдията. Свидетелката по нейни думи е преминавала през трудна фаза в живота си, когато е завела дело срещу ищеца, не помни какво е било това дело и е странно да помни единствено и само това, което е чула от съдията.