Решение № 1220 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110202547 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), Серия К № 11808956, издаден от Областна дирекция на МВР – Варна, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева).

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, необоснованост и недоказаност на издадения електронен фиш. Твърди се, че към връчения електронен фиш не е бил приложен снимков материал, позволяващ проверка на начина на измерване и индивидуализация на превозното средство. Оспорват се техническата изправност и метрологичната годност на използваното техническо средство, както и възможността за безпрепятствено възприемане на въведеното ограничение на скоростта от пътната сигнализация. Прави се искане за цялостна отмяна на оспорения електронен фиш.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Областна дирекция на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Постъпили са подробни писмени бележки от юрисконсулт К. Л.А., надлежно упълномощен, с които оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Варна, като прави и евентуално възражение за прекомерност по чл.

63д, ал. 2 ЗАНН спрямо претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със заявените в жалбата оплаквания и служебната проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2025 г. в 18:24 часа на път II-29 (второкласен път № 29), при км 8+800, в землището на община Аксаково, област Варна, се движел лек автомобил марка „****“, модел „****“, с регистрационен номер ******, регистриран на името на жалбоподателя К. Д. К., в качеството му на собственик/ползвател.

В посочения пътен участък, намиращ се извън границите на населено място, действало въведено ограничение на максимално разрешената скорост на движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26 („Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“) и допълнителна табела Т2 („Дължина на зоната на действие на пътния знак“) с указана дължина 1900 метра.

В посочения ден и час движението в участъка било контролирано чрез автоматизирано техническо средство и система – преносима система за контрол на скоростта тип ARH-CAM-S1 с фабричен номер 120CCDA, монтирана стационарно на статив на км 8+800, насочена в посока към гр.

Варна и снимаща преминаващите превозни средства в двете посоки на 2 движение. За използването на техническото средство бил съставен Протокол за използване на АТСС с рег. № 445р-1980/03.02.2025 г. от мл. автоконтрольор при РУ – Аксаково към ОДМВР – Варна, удостоверяващ работа на уреда на 03.02.2025 г. в интервала от 17:00 ч. до 19:22 ч., разполагането му на 900 метра след въведения пътен знак за ограничение на скоростта 60 км/ч и предварителната проверка на пътната сигнализация преди и след приключване на измерването. За дежурството била изготвена и Докладна записка с рег. № 445р-2101/03.02.2025 г.

При преминаването на управлявания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № ****** уредът фиксирал движение с измерена скорост от 76 км/ч (файл/снимка № 120CCDA/0385354 от 03.02.2025 г., 18:24:55.6 ч., с GPS координати 43.269400 N, 27.800400 E, на разстояние 112 м от камерата).

Съгласно метрологичните изисквания и норматива по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. и раздел XXXVI, чл. 425, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от отчетената стойност била приспадната максимално допустимата грешка при функциониране в реални условия в размер на ±3 км/ч при скорости до 100 км/ч, в резултат на което била установена релевантна скорост на движение от 73 км/ч. Превишението на въведеното с пътен знак В26 ограничение от 60 км/ч било изчислено на 13 км/ч.

Използваното АТСС тип ARH-CAM-S1 представлява одобрен тип средство за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология (БИМ), валидно до 07.09.2027 г. Към датата на заснемане на нарушението (03.02.2025 г.) конкретният прибор с фабричен № 120CCDA е бил преминал валидна периодична метрологична проверка, удостоверена с Протокол от проверка № 152-3Ч-ИСИС от 08.11.2024 г., издаден от ГД „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, със срок на валидност до 08.11.2025 г., удостоверяващ съответствието на средството за измерване с метрологичните изисквания.

Въз основа на генерираните в АИС АНД данни от ОДМВР – Варна бил издаден Електронен фиш Серия К № 11808956, с който на жалбоподателя, като собственик/ползвател на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 25,56 евро (49,99 лева) за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

3

Електронният фиш бил връчен лично на жалбоподателя на 30.05.2026 г., видно от приложената към преписката разписка и разпечатка от АИС АНД.

Жалбата срещу фиша е подадена чрез пощенски оператор на 03.06.2026 г., заведена в ОДМВР – Варна под рег. № 365000-36936/04.06.2026 г. и входирана в Районен съд – Варна под вх. № 47886/15.06.2026 г.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства: заверено копие от Електронен фиш Серия К № 11808956; разпечатки от снимков материал (статични кадри) № 120CCDA/0385351, 120CCDA/0385352, 120CCDA/0385353, 120CCDA/0385354 и 120CCDA/0385355; Протокол за използване на АТСС с рег. № 445р-1980/03.02.2025 г.; Докладна записка с рег.

№ 445р-2101/03.02.2025 г.; Протокол от проверка № 152-3Ч-ИСИС/08.11.2024 г. на БИМ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 ведно с приложенията към него; Справка за нарушител/водач; разписка за връчване и разпечатка от АИС АНД; пощенски/куриерски плик. Събраният доказателствен материал е последователен, взаимно допълващ се и непротиворечив, поради което съдът го кредитира изцяло при формиране на фактическите си изводи.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на наложеното административно наказание, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт съгласно чл. 58д, т. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Фишът е връчен на 30.05.2026 г., а жалбата е предадена на пощенски оператор на 03.06.2026 г., с оглед на което е спазен законоустановеният 14-дневен преклузивен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Делото е подсъдно на Районен съд – Варна съобразно правилата за местна и родова компетентност по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено в района на съда (общ. Аксаково, обл. Варна). Налице са всички процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество.

Електронният фиш е издаден от териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е осъществено нарушението – ОДМВР – Варна, в съответствие с материалната и териториалната компетентност по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Не са изтекли предвидените в чл. 34 от ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5 във 4 вр. с чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс погасителни давностни срокове за административнонаказателно преследване.

Оспореният акт съдържа всички задължителни реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП: наименование на териториалната структура на МВР; дата, точен час и място на извършване на нарушението; регистрационен номер и марка на МПС; трите имена, ЕГН и адрес на собственика/ползвателя; подробно описание на нарушението; посочване на нарушените и санкционните материалноправни норми; размер на глобата; срок, сметка и начини за доброволно плащане. В документа е отразена и законовата привилегия по чл. 189, ал. 5г от ЗДвП за заплащане на 70% от стойността на глобата в 14-дневен срок от връчването.

Неоснователни са доводите за нередовност и техническа негодност на използваното автоматизирано техническо средство. От приложените писмени доказателства се установява безспорно, че системата тип ARH-CAM-S1 е одобрено за експлоатация средство за измерване (Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 с валидност до 07.09.2027 г.). Към релевантната дата – 03.02.2025 г., конкретният прибор с фабричен № 120CCDA е притежавал валиден Протокол за проверка № 152-3Ч-ИСИС/08.11.2024 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, с валидност до 08.11.2025 г. Устройство с инвентарен № 120CCDA е преминало успешно проверка по установения метрологичен ред и е било технически изправно и годно за точно отчитане на параметрите на движение.

Протоколът за използване на АТСС е съставен в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., като обективира всички изискуеми данни – дата, период на работа (17:00 ч. – 19:22 ч.), местоположение (път II-29, км 8+800), режим на работа (стационарен, от статив), посока на контрол, разстояние от знака (900 м), както и извършена проверка на наличната пътна сигнализация преди и след измерването.

Възраженията на жалбоподателя относно възможна невидимост или закриване на пътния знак са изцяло декларативни и хипотетични, лишени от каквато и да било доказателствена опора по делото.

Скоростта на превозното средство е установена правилно. Системата е фиксирала моментна скорост на движение от 76 км/ч. При спазване на императивните изисквания на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 и чл. 425, 5 ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, административнонаказващият орган е приспаднал в полза на водача максимално допустимата грешка при реални полеви условия (±3 км/ч за скорости до 100 км/ч), като правилно е определил наказуемата скорост на 73 км/ч. При въведено ограничение от 60 км/ч превишението е 13 км/ч.

Материалният закон е приложен точно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, а съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената скорост извън населено място, въведена с пътен знак В26. За превишаване на разрешената скорост извън населено място в диапазона от 11 до 20 км/ч разпоредбата на чл.

182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в абсолютно определен размер от 50 лева (25,56 евро). Санкцията е правилно определена, като с оглед нейния абсолютно определен характер съдът няма правомощия да я изменя или редуцира.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният електронен фиш е валиден, процесуално и материално законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Областна дирекция на МВР – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия, съдът определя възнаграждението в минималния размер от минималния размер от 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), равностойни на 130.00 лв. (сто и тридесет лева).

Разпечатката съдържа 42 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e478aa08-33de-4df9-8681-473db057e284