Решение № 1508 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203969 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Я. Д. И. ЕГН **********, подадена чрез адв. М. А. К. от АК Бургас, против НП № 23-0003081/05.07.2024год. на Началника на ОО „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДП, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и за нарушение на материалния закон. Моли НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от същия, чрез адв.

К., в което моли жалбата да бъде уважена като излага аргументи за недоказаност на нарушението (не било извършено замерване с електронна везна, а изводът бил формиран на база представен пътен лист и товарителница), както и за несправедливост на наложеното наказание.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от мл. експерт с юридическо образование Виктория Кръстева, в които същата излага доводи за неоснователност на жалбата и позовавайки се на съдебна практика моли НП 1 да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2024год. свидетелите К. К. и В. П., и двамата, инспектори в ОО „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в гр.Варна, ЮПЗ – остров на 50м. след автобусна спирка „КРЗ Одесос“ в посока пристанище ПЧМВ. Около 13:31часа двамата спрели за проверка въззивника който управлявал съчленено ППС състоящо се от влекач „Волво ФХ“, кат N3, с ДК№ А****МВ, с две оси, с прикачено към него полуремарке МЕГА МНВ с ДК№ А1491ЕК, с три оси, кат. 04. В хода на проверката от обясненията на водача и представения от него пътен лист

№

5500175/10.06.2024г., товарителница сер.

№

0000169286/10.06.2024год. и кантарна бележка № 9483/10.06.2024год. било установено, че той извършва обществен превоз на слънчогледов шрот по маршрут от с. Калчево до гр.Варна. Установено било също така, че общата маса на ППС-то възлизала на 43420кг. и превишавала с 3420кг. максимално допустима такава от 40000кг.. Към момента на проверката въззивникът не представил документ разрешаващ превишението на посочената норма.

За констатираното нарушение св. К. съставил на въззивника АУАН № 00994/10.06.2024год., в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл.

139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения.

Писмени възражения срещу акта не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 05.07.2024год., въз основа на него, началника на ОО „АА“ Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 1500лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя К. и свидетеля вписан в АУАН В.П., които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка на въззивника с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още разпечатка от картата на водача, пътен лист № 5500175/10.06.2024год.; товарителница сер. № 0000169286/10.06.2024год.; обяснения от Я. Д. И.; кантарна бележка № 9483/10.06.2024год.; Заповед № РД-01-67/29.02.2024год.

2 издадена от ИД на ИА „АА“, както и Заповед № РД-08-107/29.02.2024год. на министъра на вътрешните работи.

Допълнително в хода на съдебното производство е представен, съответно приобщен и ТД № 291/03.04.2023год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се установява за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника – за това, че управлява ППС с обща маса надвишаваща максимално допустимата от 40000кг с 3420кг.. В пълен унисон с изложените факти са и посочените като нарушени правни норми. За каквато и да било неяснота волята на актосъставителя и АНО досежно обвинението повдигнато на въззивника и дума не може да става.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нормите на натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни 3 средства.

Съобразно нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за съчленени ППС - МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40t.

В случая по делото не е спорно, че на датата посочена в акта и НП въззивникът е управлявал посоченото в НП съчленено ППС – влекач с две оси и прикачено към него полуремарке с три оси, с което е извършвал обществен превоз на товари – по маршрут с.Калчево – гр. Варна от името на превозвача „В.Т.“ ЕООД. В тази насока са приложените към делото товарителница, пътен лист и кантарна бележка, както и ТД удостоверяващ, че въззивника се намира в трудовоправни отношения с превозвача посочен в товарителницата и пътния лист издаден на въззивника като водач на ППС-то посочено в НП.

От друга страна от приложените по делото писмени доказателства – писмени обяснения от въззивника, товарителница и кантарна бележка, и трите документа подписани от въззивника, се установява, че на посочената дата въззивникът е превозвал слънчогледов шрот с нето тегло 27960кг., и обща маса на ППС-то 43420кг. измерено на 10.06.2024год. в 07:52:16ч. В кантарната бележка са посочени още изпращача на стоката „Бонойл“, клиента „О.“ АД, ППС-то както и въззивника като водач на последното. От обясенията на въззивника пък се установява, че от натоварването на ППС-то до спирането му за проверка той не е спирал и разтоварвал.

С оглед на горното съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран. В тази връзка НП се явява обосновано, а АНО е дал правилна квалификация на нарушението.

Що се касае до изложеното в жалбата, а и в писменото становище възражение за недоказаност на нарушението тъй като контролните органи не били извършили замерване с везна, то не се споделя от съда. Нарушението е било установено максимално точно и обективно на база представените от въззивника документи съпътстващи превоза и товара. При наличие на кантарна бележка и товарителница, които са били представени от въззивника и са били подписани от него, за проверяващите липсва задължение да измерват допълнително масата на ППС-то. Такова измерване би било необходимо ако има съмнения във вписванията в товарителницата или кантарната бележка, но не и в настоящия случай в който както бе посочено погоре въззивникът е подписал всички документи в които ясно е била посочена общата маса на ППС-то, въззивникът не е оспорвал вписванията в кантарната бележка и товарителницата и не е поискал извършване на замерване. При тази 4 маса на ППС-то въззивникът изобщо не е следвало да потегля. В горната насока е налице достатъчно константна практика на е съдилищата в страната в това число и на Административен съд – Варна Решение № 13397/11.12.2024год. на Адм. съд – Варна по к.а.н.д. № 2580/2024год. и др.

Съдът не споделя и второто наведено в жалбата възражение за това, че ако и да има нарушение то, то не било извършено от въззивника, а от товародателя който бил извършил нарушение по чл. 98б, т.3 от ЗАвтП.

Товародателят може и да е извършил нарушение на ЗАвтП. Неговото поведение обаче е абсолютно ирелевантно към отговорността на въззивника, който като водач на товарен автомобил следва да следи за натоварването на автомобила, което да се извършва в съответствие с максималната допустима маса, с оглед задължението му по ЗДП - да не управлява ППС с натоварване по-голямо от допустимото. Въззивникът безспорно е бил запознат с фактите по натоварването на стоката, количеството й, както и общата маса на ППС-то, което е установил с положения от него подпис на всеки един от описаните погоре документи.

Не са налице предпоставки в конкретния случай за приложението на чл.

28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите такива от същите видове.

Напротив нарушението е типично.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил за него следващото се наказание което определил в размер над минималния към средния предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 1500лв. позовавайки се на високата степен на обществена опасност на нарушението и факта, че конкретното нарушение с оглед размера на превишаване на допустимата маса е определено като тежко нарушение съобразно Приложение І, т.4 от Регламент 2006/403 на ЕС. В случая видно от мотивите изложени в НП АНО е определил размера на санкцията отчитайки само и единствено факта, че това нарушение е квалифицирано като тежко в европейското законодателство. АНО обаче не е отчел, че до момента въззивникът не е бил наказван за такова нарушение, а и за други нарушения по ЗДП извършени при осъществяване на обществен превоз (доказателства в подкрепа на обратното не са ангажирани по делото), което следва да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна действително нарушението е с висока степен на обществена опасност, но това е отчетено от законодателя с оглед фиксирания от него значителен по размер минимум на наказанието - 500лв., поради което не следва в случая този факт да се отчита допълнително при определяне размера на санкцията (при липса на други обстоятелства). И като съобрази горните обстоятелства както и данните за доходите (финансовото положение ) на въззивника прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите на административните наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 1500лв. на 500лв.