Решение № 264531 от 07.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена

Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 1 632 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 226711 от 26.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 44 991/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав са отхвърлени в цялост като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******искове срещу К.П.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 4 308,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода: 01.05.2014 г. – 30.04. 2017 г., отразена в общи фактури: № **********/31.05.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 497,77 лева за периода от 16.09.2015 г. до 16.03.2018 г., както и за сумата от 87,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за времето от 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази главница в размер на 18,20 лева за периода от 16.09.2015 г. до 16.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.140 ГПК по ч.гр.д.№ 21 295/2018 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

Със същия съдебен акт „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на К.П.Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата

574,00 лева – разноски за исковото производство и 401,91 лева – разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.” ООД, ***.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, ***. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нару-шение на материалния закон и процесуалните правила. Наведени са доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че К.П.Д. не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, тъй като видно от представения нотариален акт същият е собственик на процесния имот. Отразено е и че зако-нът дава изрична дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия”, като в тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинната енергия лично; че правомощията, които формират състава на едно субективно право са типизираните възможности, които субективното право дава на своя носител и в този смисъл § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за тези възможности, а не за реалното им упражняване.

Сочи се и че от обективна страна, в съот-ветствие с изготвения доклад и разпределението на доказателствената тежест, в тежест на дружеството е да докаже съществуването на договорно правоотношение между страните, реално доставена топлинна енергия за процесния период и че нейната стойност съответства на спорната сума, като от събраните писмени доказателства тези обстоятелства са доказани. Твърди се и че действащите за процесния период законови разпоредби дават алтернативна възможност задълженията да бъдат търсени, както от собственика на имота, така и от лицето, носител на вещно право на ползване, като с оглед законовите разпоредби К.Д. има възможност да търси от лицето, държало имота им, сумите – предмет на производството на едно различно основание, доколкото разпоредбата на чл.153 ЗЕ изрично указва кое лице е задължено да заплаща потребената топлинна енергия; че от събраните по делото писмени доказателства горните обстоятелства са доказани при условията на пълно и главно доказване. Отразено е и че дори ответникът да е бил провел насрещно доказване, че лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване, е било реален консуматор на топлинната енергия, за което обстоятелство не са представени никакви доказателства, този факт е неотносим към предмета на спора.

Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като му се присъдят и направените разноски по делото и юрис-консултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата –

К.П.Д.,*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба чрез пълномощника му адв.П., е оспорил същата като неоснователна. Инвокирал е съображения, че същественото в случая е, че не е установено от ищеца наличието на вещно право, което е основния правопораждащ факт; че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот; че отделно от посо-ченото относно материалноправната легитимация на ответника, ищцовото дружество не е успяло да докаже и количеството на претендираната топлинна енергия, размера на претенди-раните суми и публикуването на сумите в интернет страницата на дружеството, което е conditio sine qua non за заплащането им от страна на клиентите. Посочено е и че дори горните обстоятелства да са били установени, ответната страна е направила възражение за изтекла кратка погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – Б.” ООД, *** не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо същест-вуването на оспорените от длъжника К.П.Д.,

ЕГН ********** главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в ка-чеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и него-вата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или пога-сяват това спорно право.

При събрания по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС нами-ра, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предяве-ните при условията на обективно съединяване искове от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на което основава своите искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна-та енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлос-набдения обект и цената на услугата „дялово разпределение“, респ. то встъпва в облигацион-ни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. По делото не са ангажирани доказателства, че К.П.Д.,

ЕГН ********** в процесния период е титуляр на правото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижи-мия имот, за който се поддържа в исковата молба да е топлоснабден от ищеца – апартамент НП /направо/, находящ се в гр.София, ул.”*******” № 14, ет.1, с абонатен номер 17358. От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том LLXLІІ, дело № 28 807/12.11.1993 г. на нотариус Д.Т.– първи нотариус в Нотариалната служба при СРС, се констатира, че К.П.Д., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху апартамент без номер, находящ се на първи етаж в сградата на ул.”*******в гр.София

– без други данни относно конкретното му разпо-ложение на етажа /вдясно, вляво или направо/. Липсват и доказателства, че именно за описания в нотариалния акт имот е открита партида с абонатен номер 17358.

С исковата молба във връзка с разглеждания въпрос са представени и два броя спи-съци на етажни собственици. В първия представен такъв – без дата и несъдържащ сведения за сградата, за която се отнася, К.П.Д. е посочен като собственик на апартамент № 9, като срещу името му липсва положен подпис. Във втория приложен списък – също без дата, е отразено, че г-н К.П.Д. е собственик на апартамент № 3 на втори етаж в сградата на ул.”*******в гр.София, като от същия е видно и че на първия и на втория етажи в сградата на ул.”*******има по два апар-тамента.