Решение № 78 от 09.10.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Севлиево, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от С. Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20264230200240 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят И. П. К. от гр.Севлиево, е обжалвал наказателно постановление № 26-0341-000182 от 03.07.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 и на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 255.65 евро, представляващи равностойността на 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото придружаващо административно-наказателната преписка към съда се отправя молба да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.И. П. К. притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и бил правоспособен водач на такова.На 29.04.2026 г., около 15:39 часа, жалб.К., управлявал лек автомобил „....“ с рег. № ....., собственост на П.К.П., който ползвал с пълномощно от наследника на собственика на автомобила.Движел се по ул.“М.П.“ в гр.Севлиево в посока към ул.Н.П.По същото време свид.Д. Г. Д., свид.Я. М. С. и свид.С. И. С., тримата служители в РУ МВР Севлиево осъществявали служебните си задължения, като се намирали до № 83 на ул.“М.П.“.Същите забелязали движещия се автомобил, управляван от жалб.К. и го спрели за извършване на проверка.По време на същата установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Същевременно лекият автомобил, управляван от него бил с поставени регистрационни табели, в автомобила имало полица за сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, а на предното стъкло бил залепен стикер към полицата, на който било отразено, че същата е 1 валидна до 12.05.2026 г.На същата дата 29.04.2026 г. от страна на служителите на РУ МВР Севлиево, бил съставен АУАН серия GA, № 627535 против жалбоподателя И. П. К..По повод на констатациите на служителите на РУ МВР Севлиево, в същото срещу жалб.К. била образувана преписка с данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.В последствие било отказано образуването на досъдебно производство с мотивирано постановление на прокурор при РП Габрово от 26.05.2026 г. на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Въз основа на посоченото по-горе Постановление на РП-Габрово е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 26-0341-000182 от 03.07.2026 г.Същото е издадено против И. П. К. от гр.Севлиево, ж.к.“..........., за това, че на 29.04.2026 г., в 15:39 часа, на ул.“М.П.“, като водач на лек автомобил „....“ с рег. № ....., при обстоятелства: в гр.Севлиево, ул.“М.П.“ номер 83, в посока на движение към ул.Н.П. управлява лек автомобил „....“ с рег. № ....., собственост на П.К.П., ЕГН **********, като при извършената проверка се установи, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.НП се издава на основание постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 26.05.2026 г. на РП Габрово, с което е извършил:

1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.Наказващият орган е приел, че жалб.К. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложил наказание по реда на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро / 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР му е отнел общо 10 контролни точки.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Д. Г. Д., Я. М. С. и С. И. С. и писмените доказателства – НП № 26-0341000182/03.07.2026 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 26.05.2026 г.; АУАН Серия GA № 627535/29.04.2026 г.; справка картон на водача; заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г.; писмо от РУ МВР – Севлиево; Решение № 973 от 19.06.2026 г. по адм.дело № 210/2026 г. по описа на Адм.съд – Габрово; Свидетелство за регистрация на МПС – част първа; Застрахователна полица и талон към нея; стикер към застрахователна полица и пълномощно.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 27.07.2026 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР - Севлиево на 30.07.2026 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП е наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 255.65 евро / 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.…”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмЯ. на НП като 2 незаконосъобразно.

Съдът счита, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт по следните съображения.

По делото не се спори, че на 29.04.2026 г., жалб.К. управлявал лек автомобил „....“ с рег. № ....., собственост на П.К.П., ЕГН **********, като се движел по ул.“М.П.“ в гр.Севлиево в посока ул.Н.П.Безспорно е и това, че на същата улица, до номер 2, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Севлиево.Не се спори и това, че при извършената проверка било установено, че лекият автомобил, управляван от него бил със служебно прекратена регистрация.Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното по-горе става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него, на предното панорамно стъкло на автомобила имало поставен стикер към застрахователна полица за застраховка ГО на автомобилистите, а в автомобила имало и полица за такава застраховка, в която е отразено, че същата е валидна до 121.05.2026 г..За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът, респективно ползвателят може да разбере едва от уведомяването му.По делото липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията.При липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.Макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба.Тоест при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана.Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, 3 както необосновано е приел наказващият орган.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 250.00 евро.С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро.