Решение № 16 от 26.01.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Панагюрище, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С.а като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200219 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Д. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с.Баня, общ. Панагюрище, ул. "****" №9, срещу наказателно постановление № 230310-000638/27.11.2023 г. на Началник РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което е наложено административно наказание глоба от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Сочи се, че описанието на нарушението е неясно, като е отразено несъобразена скорост с пътните условия и на десен завой, без да е налице нито замерване и яснота, каква точно е била скоростта или какъв е бил плана на пътя, съответно кое точно е следвало да се спазва. Не са посочени никакви конкретни данни нито за скоростта на движение, нито за плана и профила на пътя, още по-малко за метеорологичните условия, видимостта, състоянието на пътя, трафика или поведението на другите участници. Твърди се, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е изцяло бланкетна и изисква задълбочена и детайлна конкретизация на отделните фактическите елементи на нарушението - какво точно обстоятелство не е било "съобразено" и в какво се е изразило 1 несъобразяването със скоростта. Не е представен протокол за пътна обстановка, данни от техническо средство, свидетелски показания или експертно заключение относно скоростта на движение. Твърди се, че липсва пълно и точно описание на фактическата обстановка, не са посочени доказателства, не е посочен начинът на установяване на нарушението, както изискват чл. 42 и чл. 43 ЗАНН. В АУАН и наказателното постановление не е посочено какви точно атмосферни условия са били налице, дали е имало дъжд, мъгла, лед или друг фактор, който обективно би повлиял на движението.

В наказателното постановление нито е уточнено какво препятствие е било "предвидимо". Твърденията за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП са напълно необосновани, недоказани и правно несъстоятелни.

В съдебното заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв.

С. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Излага доводи за неяснота относно скоростта и незаконосъобразност на наказателното постановление.

Наказващият орган изразява писмено становище по жалбата, като счита, че същата е неоснователна. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако същото е размер по-голям от минималното по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Претендира разноски.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Полицейските служители св.Е К и Я.Г, служители на РУ Панагюрище, били изпратени по сигнал за ПТП настъпило на път II-37 км 96 + 500.

Свидетелят Е К видял, че автомобилът е наполовина излязъл от пътното платно и има щети по предната част на автомобила, като сочи, че жалбоподателя се е ударил в ППС с животинска тяга. Направената проба за алкохол била отрицателна за водача на МПС, а на водача на ППС пробата излязла положителна, като дрегера отчел 2л16 промила алкохол.

В съставения протокол за ПТП № 1585650 от 11.11.2023 г. св.Е К посочил причината за ПТП участник 1 МПС се движи с несъобразена скорост с пътните условия и на десен завой не е в състояние да спре изникнало препятствие ППС с животинска тяга, блъска го в задната част и реализира 2

ПТП с материални щети.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1014351/11.11.2023 г. от Е.

С. К., младши автоконтрольор при РУ Панагюрище - ОДМВР Пазарджик, за това, че на 11.11.2023 г. в 14.45ч., в общ. Панагюрище на републикански път II-37 км 96 + 500 е управлявал лек автомобил Опел Астра, с рег.№********, собственост на Н М. от гр.Панагюрище, като се движи с несъобразена скорост с пътните условия и на десен завой не е в състояние да спрепред изникнало пред него препятствие ППС с животинска тяга /каруца/ и се блъска в задната му част и реализира ПТП с мат. щети. Актът е бил подписан от актосъставителя К., свидетеля при установяване на нарушението Я.Г, както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него и за възражения е посочено "няма". В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са направени възражения, които не са били взети под внимание от АНО и е издадено НП.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 23-0310-000638/27.11.2023 г. на началник РУ Панагюрище при ОДМВР - Пазарджик, с което е наложено административно наказание глоба от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП за това, че на 11.11.2023 г. в 14.45ч., в общ. Панагюрище на републикански път II-37 км 96 + 500 е управлявал лек автомобил Опел Астра, с рег.№********, собственост на Н М. от гр.Панагюрище, като се движи с несъобразена скорост с пътните условия и на десен завой не е в състояние да спрепред изникнало пред него препятствие ППС с животинска тяга /каруца/ и се блъска в задната му част и реализира ПТП с мат. щети

Горепосочената фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, показанията на свидетелите К. и св.М.а, които съдът кредитира изцяло, възприемайки ги като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

3

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 20, ал. 2, ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната разпоредба индициира два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.

Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр. 2, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.

Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.

Изискването за съобразяване на скоростта цели да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. При този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът.

Конкретната скорост, с която се движи автомобилът, е от значение при извършване на нарушение, свързано с превишаване на скоростта, и оттук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени дали същата превишава максимално допустимата за този участък.

4

АУАН и НП са били съставени при неизяснена и непълна фактическа обстановка. В наказателното постановление, както и в чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, са посочени примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избирането на съобразена скорост на движение. При избирането на величината на скоростта отрицателното влияние на тези фактори не може да се игнорира, като има пътни условия и ситуации, при които дори и движението с минимална скорост би могло да създаде опасност от настъпване на произшествие, какъвто е и разглежданият случай. Налагането на административното наказание не може да се основа на предположения, а само на установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват.

Не става ясно на каква база е преценено от АНО, че водачът не е съобразил скоростта си и с кое конкретно положение не се е съобразил.

Бланкетно е посочена несъобразена скорост, а след това са изброени атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движението.

Административно-наказателната преписка е била изцяло непопълнена с доказателства, установяващи факти, въз основа на които да се направи логичен извод за допускане на нарушение на разпоредба от ЗДвП или правилника за приложението му. Тук следва да се отбележи, че не винаги когато има ПТП, то следва да е налице виновен за това водач, който задължително следва да бъде административно наказан. Затова и следва да се изясняват най - напред обстоятелствата по ПТП, след което въз основа на тях да се прави заключение за наличието или липсата на извършено административно нарушение, след което пък се преценят други обстоятелства относно възможността за налагане на административно наказание или не /например чл. 28 ЗАНН или други обстоятелства, изключващи вината/.

Настъпването на щети не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на 5 пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски, като е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 350 лева, видно от приложеният договор за правна защита и съдействие. Направено е в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая като ориентир за определяне на размера на възнаграждението, дължимо към адвоката на жалбоподателя, може да послужи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а съгласно 18, ал. 2, вр чл.