Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1924 от 02.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50226/2025
Вид
Решение № 1924
Подписан
02.02.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110150226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК Л И АД, чрез юрк. Л., срещу ЗАД „О З“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 784,17 евро (1533,71 лв.), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „А*“, с рег. № ******* от настъпило на 16.07.2021 г. в гр.

София, на ул. „Бистришко шосе“ № 70А пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Ф Т, с рег. № ******* гражданската отговорност на когото е била застрахована при ЗАД „О З“ АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2025 г., до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2025 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд - Силистра.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 16.07.2021 г. в гр. София, на ул. „Бистришко шосе“ № 70А било реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на л.а. „Ф Т, с рег. № ******* и л.а.

„А*“, с рег. № ***** Сочи, че събитието е настъпило по вина на водача на л.а. „Ф Т, който отворил шофьорската врата и ударил насрещно движещия се л.а. „А*“. Излага доводи, че в резултат от настъпилото ПТП били реализирани щети по л.а. „А*“, по отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ******** Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф Т, с рег. № ******* била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е било заявено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана ликвидационна преписка, като в съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 1518,71 лв., която сума била изплатена на 1 собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 16.09.2021 г., като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 15 лв. Поддържа, че с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо отправил регресна покана до ответното дружество, което не възстановило претендираната сума. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2025 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд Силистра. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л.а. „Ф Т, с рег. № ******.

Релевира възражение за съпричиняване, както и че размерът на заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и застрахователна полица № ********със срок на действие от 13.07.2021г. до 12.07.2022г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по силата на който ищецът е приел да покрИ. риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 16.07.2021г., около 14:30 ч., на ул.

„Бистришко шосе“, с посока от с. Бистрица към гр. София, в района на № 70А, е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „А*“, с рег. № ******* предприел маневра за заобикаляне от ляво на спрял от дясната му страна лек автомобил, а от лявата страна извън платното за движение е бил паркиран лек автомобил „Ф Т, с рег. № ******* като в същия момент пасажерът до водача на паркиралия автомобил, без да 2 погледне в огледалото за обратно виждане, отворил предната дясна врата на превозното средство, при което траекторията на движение на л.а. „А*“, с рег. № ******* се пресякла с отворената врата на л.а. „Ф Т, с рег. № ******* вследствие на което настъпил удар, при който на посоченото моторно превозно средство с рег. № *****били причинени материални щети. Безспорно е, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.09.2021 г. застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1518,71 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 1533,71 лв. (784,17 евро), поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля Ц. П. Г. несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил „Ф Т, с рег. № ******* съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е спрял най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, както и не се е уверил, че е осигурил достатъчна странична безопасна дистанция, при която може да се отвори вратата без да създаде опасност за останалите участници в движението. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „А*“, с рег. № ******* са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС „А*“, с рег. № ******* към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.

Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен по делото е действителният размер на претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи от ищеца.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента.

Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на 3 застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. От приетото експертно заключение по назначената САТЕ, което не е оспорено от страните и което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС „А*“, с рег. № ******* изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на претендираните от ищеца 2605,02 лв. (1331,93 евро).

Следователно искът е основателен до пълния предявен размер плюс 15 лв. ликвидационни разходи или общо 784,17 евро (1533,71 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 15,70 евро (30,70 лв.) за държавна такса, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 25,56 евро (50 лв.), т.е. общо 41,26 евро. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 15,70 евро (30,70 лв.), за САТЕ в размер на 204,52 евро (400 лв.), като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 51,13 евро (100 лв.), т.е. общо 271,35 евро. Внесената от ищеца сума в размер на 30,68 евро (60 лв.) - депозит за свидетел, не следва да бъде присъждана като разноски по делото, тъй като такъв не е бил разпитван, а същата подлежи на възстановяване на ищеца след депозиране на изрична молба.