Определение № 1073 от 10.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1073 гр. Благоевград, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500830 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, бул. „ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от З.Б., чрез юрк. Б.Д., срещу Разпореждане № 2347/27.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1620/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Моли да се отмени разпореждането и се постанови съдебен акт, с който се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З.С.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник Б.Л.Д. - в качеството на юрисконсулт срещу длъжника А. Г.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. ** 3, за следните суми:

664,68 евро /шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента/ - главница, произтичаща от Индивидуален договор за заем с Код:10187186/29.08.2023 година, сключен между „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК 131289899 и А. Г. Д., като впоследствие вземането по този договор е 1 прехвърлено от „Мъни Лийз“ ЕАД на „Кредихелп България“ ООД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2023 година, като „Кредихелп България“ ООД, от своя страна са прехвърлили вземанията в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.10.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд - 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

-235,31 евро /двеста тридесет и пет евро и тридесет и един евроцент/ договорна лихва за периода от 28.09.2023 г. до 28.04.2025г.;

108,80 евро /сто и осем евро и осемдесет евроцента/ - обезщетение за забава за периода от 29.09.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда - 15.05.2025 година. Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит, сключен на 29.08.2023г.между „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК 131289899 и А. Г. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Мъни Лийз“ ЕАД на „Кредихелп България“ ООД на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2023 година, като „Кредихелп България“ ООД, от своя страна са прехвърлили вземанията в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.10.2024 година, за което длъжникът е уведомен.

Към заявлението е представен копие от цитираните договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане от 20.06.2025 година, поради констатирани от съда нередовности, като е даден срок за отстраняване на същите.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба,с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности , а посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство.

Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Сочи се още, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебно начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът 2 не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. "общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК в процесния договор за кредит не е посочен размера на ГПР. посочването на ГПР е с цел на потребителите да им се предостави ясна и точна информация за цената на кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да направят информиран избор.

Посочената цел очевидно не може да бъде постигната в случаите, в които няма информация за условията и начина, по който е формиран ГПР. В тази ситуация и доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора непосочването му съставлява основание за недействителност на 3 целия договор съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като на практика на потребителя не е била предоставена необходимата му информация.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК е безспорно, формално и едностранно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК- да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК (ред. ДВ, бр.

100/2019 г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това, т. е. проверка за неравноправност по чл. 143чл. 148 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава да извърши служебно прихващане.

В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира вземането си, като посочи извършените плащания и конкретизира на коя дата длъжникът е плащал, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора/ите са отнесени служебно същите.

Като не е депозирал поправено заявление с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания - отхвърляне на заявлението - заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и извършените плащания по договора за кредит и договора за допълнителни услуги и застраховка. Без тези данни, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет 4 на съдебна защита, независимо от нейния вид - в рамките на исковото производство, или на изпълнителното производство (част от което е и заповедното).

С поредица определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на ВКС като например определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане.