Решение № 3335 от 27.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64949/2021
- Вид
- Решение № 3335
- Подписан
- 27.02.2025
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 73 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3335 гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110164949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. С. М., срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3245,32 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/19/727/506463, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 615,76 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 03.01.2020 г. до 15.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2019 г., около 15,45 часа, в гр. София, при движение по бул. „Симеоновско шосе“, при светофара на входа на комплекс „Макси“ водачът С. П. П., управляващ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег.
№ ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/11/119000399361, извършвайки маневра обратен завой, не пропуснал движещите се с предимство в насрещната лента автомобили и реализирал ПТП с лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 19-0300/412/5001880, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2019 г. до 14.05.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0300/19/727/506463.
Ремонтът бил възложен и извършен в доверен сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в 1 размер на 3245,32 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 07.10.2019 г.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3245,32 лева, но ответникът отказал да плати регресната претенция. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М.Я.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и причинно-следствената връзка между същия и твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил, като твърди, че произшествието е настъпило единствено и само в резултат на виновното и противоправно поведение на трети водач, управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег.
№ *******. Именно последният, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.
20 и чл. 47 ЗДвП, чл. 21 ЗдвП, чл. 73 ППЗДвП и чл. 25 ЗДвП, предприел маневра да заобиколи пътно превозно средство, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и въпреки че своевременно възприел другите две превозни средства – лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. № ******** и лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ******06НР. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № *******, който в значителна степен допринесъл за настъпване на произшествието. Пак в условията на евентуалност твърди, че описаното от ищеца събитие не представлявало покрит риск и/или било изрично изключен риск съгласно условията на застрахователния договор, сключен със собственика на увредения автомобил. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Възразява, че лихва за забава не се дължала за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. по време на извънредното положение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове като доказани при условията на пълно и главно доказване. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Йорданов. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк.
2
Крилашка моли съда да отхвърли предявените искове по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ********, собственост на „Еуратек Финанс“ АД. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № 19-0300/412/5001880, сключена на 13.05.2019 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 15.05.2019 г. до 24,00 ч. на 14.05.2020 г., с рискова клауза „Пълно Каско – Валутна клауза” и договорен начин за ликвидация на щети: право на ползване на официален сервиз на марката. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2019 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 20468 евро.
Съгласно т. 7.1.2 от Общите условия на „ЗАД „Алианц България“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, пътнотранспортното произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не изплаща обезщетение, били посочени в т. 7.3 от общите условия. Съгласно т. 60.1 от същите размерът на застрахователното обезщетение при частично увреждане на МПС се определял от застрахователя на база опис на щетите, съставен при огледа на МПС, който се подписвал от застрахователя и застрахования или негов упълномощен представител, като за автомобили, не по-стари от 8 години, включително, след предварително писмено съгласие на застрахователя щетите се отстранявали в посочен от последния автосервиз, а разходите за тяхното отстраняване се заплащали от застрахователя на автосервиза.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. № ******** с полица № BG/11/119000399361.
Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетите като доказателства по делото Протокол за ПТП, бланков № 1717600 и Протокол за ПТП, бланков № 1663254 се установява, че на 14.08.2019 г., около 15,45 часа, в гр. София, при движение по бул. „Симеоновско шосе“ с посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Проф. Иван Странски“, на светофара за вход към комплекс „Макси“ водачът С. П.
П., управляващ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, с рег. № ********, при извършване на маневра обратен завой отнел предимството и реализирал ПТП с насрещно движещите се лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № ******** 3 и лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, с рег. № *******. В резултат на удара на процесния автомобил били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола с бланков № 1717600: предна броня, 2 броя десни врати, преден десен калник, предна дясна гума и джанта, странично дясно огледало и др. Протоколите били съставени от мл. автоконтрольори при ОПП – СДВР И. Б. и В. О. и подписани от участниците в ПТП без възражения. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Описаният в двата протокола за ПТП механизъм на произшествието се опроверга напълно от показанията на свидетеля С. И. П., от писмените доказателства по делото (уведомление за щети по МПС) и от заключението на съдебната автотехническа експертиза.
4
За причинените на процесния автомобил повреди водачът С. И. П. подал на 15.08.2019 г. до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана щета № 0300/19/727/506463. В уведомлението бил описан следният механизъм: ПТП с участие на три МПС-та. МПС правело обратен завой на бул. „Симеоновско шосе“ в посока ул. „Околовръстен път“, но водачът му не успял да прецени радиуса на завоя и предприел втора маневра на заден ход. Наближаващият в този момент по същия булевард водач С. П. спрял, за да избегне удар. МПС 2, което се движело в същата посока, обаче не спряло и минало между МПС 1 и процесния автомобил, като реализирало ПТП. Оправомощеното лице по щетата декларирало, че желае ремонтът на увредения автомобил да бъде извършен в доверен сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, като стойността на ремонта следвало да бъде заплатена от застрахователя директно на сервиза. Увреденият автомобил бил ремонтиран в сервиз на „Еуратек Ауто“ ООД, за което била издадена фактура № 4220002987/01.10.2019 г. на стойност 3245,32 лева.