Решение № 5 от 14.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. С., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №

20241800900172 по описа за 2024 година

Ищецът „К.“ ЕООД, ЕИК ., С., ж.к. „Гео Милев“, бл.115, ет.2, ап.8 е предявил против П. Б. Й., ЕГН **********, С., ж.к. „Младост 1", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 24, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК и чл. 506, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2020г. П. Б. Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „П. Й. 2020", ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „Младост 1", бл.

12, вх. В, ет. 1, ап. 24, издал запис на заповед, е който се задължил да заплати на „К." ЕООД, ЕИК . сумата 500 000 лв. на падежа 30.10.2020 г.

На падежа 30.10.2020г. издателят по записа на заповед не заплатил дължимата сума.

На 10.02.2021г. в полза на ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, за сумата от 500 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 01.10.2020 г. в гр. С. с падеж на 30.10.2020 г., ведно със законна лихва от деня на заявлението (26.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.79, ал.1 от ГПК сумата от 10 000 лв., съставляващи направените от ищеца разноски в заповедното производство.

На 13.05.2022г. в Търговския регистър е вписано заличаването на едноличен търговец с фирма „П. Й. 2020" ЕТ с ЕИК ., поради което и след тази дата носител на правата и задълженията на едноличния търговец (включително задълженията по процесния запис на заповед) е физическото лице - П. Б. Й. с ЕГН **********.

В тази връзка, ищецът „К." ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Б. Й. с ЕГН **********, в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020г. е длъжен да заплати на „К." ЕООД с ЕИК . в качеството му на 1 приносител, сумата в размер на 500 000 лв., ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 10 000 лв., съставляваща направените от ищеца съдебно и деловодни разноски в качеството му на заявител в заповедното производство по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав.

На основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ моли съда да осъди ответника П. Б. Й. с ЕГН ********** в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „К." ЕООД с ЕИК . в качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020 г. до деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./.

На основание чл. 537 вр. чл. 505, ал. 1 вр. чл. 506, ал. 1, т. 4 от ТЗ моли съда да осъди ответника П. Б. Й. с ЕГН ********** в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „К." ЕООД с ЕИК . в качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане.

Претендира направените разноски.

Ответникът П. Б. Й., чрез адв. В. Д., оспорва изцяло така предявените искове, като недопустими и неоснователни. Претендира разноски и адв. възнаграждение в настоящото производство и в производството по чл. 423 ГПК.

На първо място прави възражение за местна подсъдност на спора по чл. 105 ГПК, тъй като постоянният и настоящият му адрес е в с. К., общ. Д., обл. С. - област.

На следващо място заявява, че исковете са недопустими, тъй като ответникът никога не е регистрирал едноличен търговец ЕТ с фирма "П. Й. 2020", ЕИК . със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., Район Младост, ж.к. „Младост-1", бл. 12, вх. Б, ет. 1, ап.

24, поради което и няма как физическо лице да е правоприемник на едноличен търговец, който не е регистрирал. Заявява, че дори не е знаел за съществуването на този търговец, а веднага след като е узнал го е заличил в АВ - ТР.

Заявява, че представения по делото запис на заповед е неистински документ и той, нито го е съставил, нито го е подписал. Ръкописните текстове и подписът са положени от друго лице, с цел да бъде задължен ответника с процесиите суми и да му бъде отнето имуществото, което притежава и в частност недвижим имот, находящ се на самия ГКПП - К. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на „вземането" на ищеца в настоящото производство.

Поради неоснователност на главните искове, счита, че са неоснователни и акцесорните такИ..

2

Оспорва представения Запис на заповед по отношение на автентичността, като твърди, че подписът и ръкописният текст на същия не са положени от П. Б. Й..

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се изиска препис от ч.гр.д. №58935/2020 по описа на СРС 68 състав.

Производството е започнало по заявление по чл.417 ГПК от „К.“ ЕООД, ЕИК . от 26.11.2020г. за издаване на заповед за изпълнение срещу ЕТ П. Й. 2020 с ЕИК . за сумата 500 000,-лв. по запис на заповед, издадена на 01.10.2020г.

С разпореждане от 10.02.2021г. по ч.гр.д. №58935/2020 на СРС е постановено да се издаде заповед за изпълнение, която е издадена на 10.02.2021г., както и за сумата 10000,-лв. разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изп.д.№20218510400526 при ЧСИ Мариян Петков. На 11.03.2021г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение.

На 27.07.2022г. П. Б. Й. е подал възражение по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав.

С разпореждане от 21.07.2023г. е указано на заявителя „К." ЕООД за правото му да предяви иска по чл.422 ГПК и чл.415 ГПК.

Исковата молба на „К." ЕООД срещу П. Б. Й. е подадена на 01.08.2023г. пред СГС.

По делото се назначи съдебно-почеркова експертиза, видно от която подписът, положен в графа Име фамилия и подпис в Запис на заповед за сумата 500 000лева, датиран от 01.10.2020г. с издател П. Б. Й., съхраняващ се като оригинал в касата на Софийски районен съд във връзка с гр.д.№ 58935/2020 г. по описа на СРС е положен от лице, РАЗЛИЧНО от П. Б. Й. чрез имитация на визуалното съдържание на оригинала.

Съдът кредитира заключението на вещо лице И. С., тъй като вещото лице е установило различия във вида и съдържанието на транскрипцията в нейната втора част, както и в началната й част, съществени различия в цялостната координираност на движенията и преобладаващата форма на елементите. Вещото лице установява различия в частни почеркови признаци, проявени във формата на движенията при изписване на елементите на началната част, при формата на движенията при изписване на елементите на средната и парафните части, посока и относителен размер на елементите, количеството на движенията, както и относително топографското местоположение на движенията спрямо редовата линия. Въпреки известни сходства имитиращият не е успял да наподоби в детайл характерните проявления на писмено-двигателния навик на П. Й..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е допустим, искът на „К.“ ЕООД е предявен в срока от узнаването за разпореждане от 21.07.2023г. на СРС на 01.08.2023г.

Съгласно т.5 от ТР № 4/2013 по тълк. дело №4 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС 3

„Съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му.“ Подаденото възражение от П. Б. Й. е в срок, съгласно протоколно определение от 14.05.2023г. по в.ч.гр.д.№2174/2023г. на СГС.

По отношение на основателността на иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, искът е неоснователен.

След като запис на заповед от 01.10.2020г. не е подписана от посочения за издател П.

Б. Й., то не се доказа поемането от него на задължение по запис на заповед от 01.10.2020г.

Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По отношение на исковете по чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ.

След като не е основателен главният иск за дължимост на задължение от ответника П. Б. Й. по запис на заповед от 01.10.2020г. по главница в размер на 500 000,-лв., то е неоснователен и аксесорните осъдителни искове за присъждането сумата от 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020 г. до деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ и за сумата 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане.

Ищецът „К." ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на ответника П. Б. Й., в размер на 25200,-лв. (600,-лв. за съдебно почеркова експертиза и 24650,-лв. адвокатско възнаграждение). Съдът намира за неоснователно възражението на „К." ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника П. Б. Й., тъй като същото е в минимален размер на предвиденото съобразно цената на иска чл.7 ал.2 т.6 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 по тълкувателно дело №4 по описа за 2013 г на ОСГТК на ВКС „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“ Ответникът П. Б. Й. е поискал присъждането на разноските като е представил списък по чл.80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени в размер на 5558,33лв.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК на „К.“ ЕООД, ЕИК ., С., ж.к. „Гео Милев“, бл. 115, ет. 2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН **********, С., ж.к. „Младост 1", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 24 да се установи между страните, че П. Б. Й., ЕГН ********** дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК . следните суми:

500 000 лв., дължими въз основа на запис на заповед от 01.10.2020г. ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане,

10 000 лв., съставляваща направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №58935/2020г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, 4 за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.02.2021г., постановена по ч.гр.д. №58935/2020 по описа на СРС 68 състав.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ на „К.“ ЕООД, ЕИК ., С., ж.к. „Гео Милев“, бл. 115, ет. 2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН **********, С., ж.к. „Младост 1", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 24 да му заплати следните суми:

3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020г. до 26.11.2020г.

1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК ., С., ж.к. „Гео Милев“, бл.