Определение № 3164 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3164 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. М.Г. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата А. П. З., срещу протоколно Определение на Софийския Районен Съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 129-ти състав от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 3636/2026 г. по описа на същия Съд, с което е оставено без уважение искането за защитника на подсъдимата З. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 3636/2026 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и за връщането му на Софийската районна прокуратура (СРП), като Съдът е обявил, че не констатира съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата или на пострадалото лице.

В така подадения сезиращ Съда документ, вх. № 143217/05.05.2026 г. по описа на СРС, се твърди, че Определението на първия Съд, с коeто е прието, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице, а внесеният в СРС Обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и на установения с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по тълк. д. № 2/2002 г. на ОСНК минимален задължителен стандарт към неговото съдържание, е неправилно и незаконосъобразно.

Развиват се доводи, че в Обвинителния акт са налице противоречия, които създават пречка подс. З. да разбере в какво точно е обвинена, а с това – да организира адекватно защитата си, тъй като в Обвинителния акт липсва посочване на фактите, обуславящи признаците от обективна страна на твърдяното за извършено от подсъдимата деяние.

Твърди се, че в Обвинителния акт липсва каквото и да било описание на фактическите действия, с които подсъдимата е нарушила правилата на ЗДвП, посочени в Обвинителния акт, а също и описание на твърдяното съприкосновение между точното място на автомобила, управляван от подсъдимата, и горния крайник на лицето, сочено като пострадало. Изтъква се, че е необходимо да се докаже причинната връзка между твърдяното съприкосновение и твърдяната за получена травма на лявата ръка на В.В.Б., а именно, дали е 1 получена от удар или от падане, с оглед установяване на механизма на причиняване на телесната повреда, предвид което в Обвинителния акт следва да се съдържат твърдения – къде е възникнал ударът; с коя част на лекия автомобил; в коя част на тялото на пострадалата и от какво е причинена телесната повреда, каквито липсват, което прави Обвинителният акт негоден и нарушава правата на подсъдимата в процеса.

Защитникът релевира доводи в насока, че е налице разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на Обвинителния акт по отношение на разпоредбите от ЗДвП, които се твърди, че е нарушила подсъдимата З.. В тази насока изтъква, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е нарушила чл. 5, ал. 1, без да е посочено коя точка се има предвид и кое точно се нарушава от чл. 5, ал. 1, и ал. 2; чл. 116; чл. 116, ал. 2, каквато липсва в ЗДвП; чл. 20, ал. 2; чл. 123, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, докато в диспозитива на акта е посочено, че З. е нарушила чл. 5, ал. 1, без да е посочено коя точка се има предвид и кое точно се нарушава от чл. 5, ал. 1, и ал. 2; чл. 20, ал.

2; чл. 116 и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП. Обосновава, че липсват дължими твърдения в насока, с какви действия или бездействия подсъдимата е извършила твърдените нарушения, а именно – как е реализирала произшествието; дали не е спряла, като е забелязала пешеходеца или не е спряла, като е била длъжна да спре, и какви действия е следвало да предприеме или да не предприеме, което не е сторила. Сочи, че липсата на твърдения в тази насока води до неяснота в Обвинителния акт по отношение на това, за какво точно е обвинена З..

В жалбата се навеждат съображения и за неяснота в Обвинителния акт по отношение на мястото, на което се твърди, че е извършено инкриминираното деяние. В тази връзка се излага, че в обстоятелствената част на Обвинителния акт се съдържат твърдения, че подсъдимата З. се е движела по ул. „Елин Пелин“, като е предприела маневра „завой наляво“ по ул. „Арх. Йордан Миланов“ с посока на движение към ул. „Борова гора“, а в диспозитива се сочи, че подсъдимата е управлявала автомобила по ул. „Елин Пелин“, с посока на движение към ул. „Арх. Йордан Миланов“ и в района на кръстовището, образувано от ул.

„Елин Пелин“ и ул. „Арх. Йордан Миланов“, при маневра завой наляво, нарушила правилата на движение. Твърди се, че по този начин е нарушено изискуемото единство между обстоятелствената част и диспозитива на Обвинителния акт.

Жалбоподателят развива съображения, че Обвинителният акт не отговаря на императивните законови изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК и на задължителните указания към съдържанието му, изяснени в т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по тълк. д. № 2/2002 г. на ОСНК, тъй като е противоречив, непълен и неясен, което е довело до нарушаване правото на подсъдимата да разбере в какво престъпление е обвинена, което представлява съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила и е основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на фазата на досъдебното производство за отстраняването им, а като е приел противното, СРС е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.

Отправя искане Определението на СРС, НО, 129-ти състав от 28.04.2026 г., в атакуваната част, да бъде отменено и съдебното производство по НОХД № 3636/2026 г. да бъде прекратено, на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, а делото – върнато на СРП, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл.314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Наказателно – съдебното производство по делото е образувано въз основа на внесен 2 на 12.03.2026 г. в СРС – НО Обвинителен акт по досъдебно производство № 11133/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 23316/2024 г. по описа на СРП. С така внесения Обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу А. П. З. за това, че на 01.03.2024 г., около 13.00 часа, в гр.

София, в района на площад „Журналист“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, движещ се по ул.

„Елин Пелин“, с посока на движение към ул. „Арх. Йордан Миланов“ и в района на кръстовището, образувано от ул. „Елин Пелин“ и ул. „Арх. Йордан Миланов“, при маневра завой наляво, нарушила правилата за движение: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;“ … ал. 2 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 20, ал. 2 (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ чл. 116 (изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“; чл. 123, ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: … 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;“, реализирала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинила средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, на пресичащия пътното платно пешеходец В.В.Б. – счупване на 4-та (четвърта) метакарпална кост на лявата ръка, реализиращо медико–биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“, за срок повече от 30 дни, и деецът е избягал от местопроизшествието – Престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

За разглеждане на внесения Обвинителен акт е образувано НОХД № 3636/2026 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

Със свое Разпореждане от 25.03.2026 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 129-ти състав е насрочил образуваното по Обвинителен акт дело в открито разпоредително заседание.

В хода на откритото разпоредително заседание, проведено на 28.04.2026 г., упълномощеният защитник на подс. А. П. З. – адв. М.Г. – от САК, е направил искане за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на производството, изразяващи се в: липса на описание на фактическите действия, с които се твърди подсъдимата да е нарушила правилата на ЗДвП, посочени в Обвинителния акт; липса на описание на твърдяното съприкосновение между точното място на автомобила на подсъдимата и горния крайник на лицето, сочено като пострадало; липса на описание на точното местоположение на автомобила на подсъдимата и на пострадалата при евентуалното пътно–транспортно 3 произшествие; разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на Обвинителния акт по отношение на цитираните разпоредби от ЗДвП; липса на описание на конкретните действия и бездействия, с които се твърди подсъдимата да е извършила възведените й нарушения на ЗДвП; неяснота по отношение на мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

С протоколно Определение на СРС, НО, 129-ти състав от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 3636/2026 г., първоинстанционният Съд е оставил без уважение искането за защитника на подс. З., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 3636/2026 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и за връщането му на СРП, като е обявил, че не констатира съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата или на пострадалото лице.

За да се произнесе в посочения смисъл, Районният Съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице, а Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и на установения с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по тълкувателно дело № 2/2002 г. на ОСНК, минимален задължителен стандарт към неговото съдържание. Аргументирал е, че в Обвинителния акт се съдържат дължимите твърдения по отношение на фактическите действия и бездействия, с които Прокуратурата твърди, че подсъдимата З. е нарушила правилата на ЗДвП, а също така са посочени и съответните законови разпоредби, които прокурора е счел за нарушени. Обосновал е, че в Обвинителния акт ясно и точно е описано съприкосновението между управлявания от подсъдимата лек автомобил и левия горен крайник на пострадалата Б., както и механизма на причиняване на съставомерната телесна повреда, получена в резултат на директното съприкосновение между автомобила и лявата ръка на пострадалата.

Разпечатката съдържа 27 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e47498fd-9ad1-4ccd-94e0-2376fcab78d1