Решение № 69 от 11.03.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 1380/2023
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 160, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Д., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230201380 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АВС Електрик“ ...., ЕИК: ...., представлявано от С. П. С. – ..., депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление /НП/ № 08-2300208/210, издадено на 16.11.2023 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. С жалбата се моли НП, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Д.кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице, в 14дневен срок от връчването на оспорваното НП /л. 10/.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е 1 обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:
На 14.08.2023 г. в ДИТ Д. бил получен сигнал от бивш работник на „ABC Електрик“ .... за неизплатени заплати и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
На 15.08.2023 г. св. Е. К. И. - г. и., св. Е. И. К. - ст. и. и св. Т. Н. А. - г. и. в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Д., извършили проверка на „ABC Електрик“ ...., стопанисващо офис № ..., находящ се в гр.Д., пл. „....“ № .....
В хода на проверката от проверяваното дружество представили исканите документи - трудовите договори на Ю.А.К. и Н.К.Т, длъжностни характеристики, декларации за командироването им във ФР Г. присъствени форми от м. 08.2022 г. до м. 02.2023 г., разчетно-платежни ведомости за същия период, както и платежни нареждания за посочените двама работници от 17.10.2022 г., 23.12.2022 г. и 17.01.2023 г.
В последствие са изискани други документи, включително и молби и заповеди за ползване на платен и неплатен отпуск.
Проверяващите органи установили, че съгласно отчетната форма за месец декември 2022 г., в периода от 19.12.2022 г. до 30.12.2022 г. включително, двамата работници са в неплатен отпуск. Трудовите им правоотношения са прекратени считано от 01.01.2023 г. Във ведомостта за месец декември 2022 г. са отразени 12 отработени дни при 19 работни.
В хода на проверката не са представени молби и заповеди за ползване на отпуск от Юлиян Кондратев и Николай Трифонов, въпреки изричното им искане.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2331558 от 06.10.2023 г.
С оглед на гореизложеното контролните органи приели, че „АВС Електрик“ .... в качеството си на работодател, е разрешил ползване на неплатен отпуск в периода от 19.12.2022 г. до 30.12.2022 г. включително без работниците Ю.А.К. с ЕГН ********** и Н.К.Т с ЕГН **********, назначени на длъжност „....'' и освободени считано от 01.01.2023 г., да са подали искане за ползване на такъв отпуск. Нарушението е извършено на 19.12.2022 г., установено е на 06.10.2023 г.
При изложените фактически обстоятелства на 18.10.2023 г. св. И. в присъствието на св. К. и св. А. и на представляващия дружеството съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 08-2300208/18.10.2023 г.
С акта длъжностното лице на ДИТ гр. Д. привлякло към административно-наказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда.
Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН 2 административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка в АУАН е залегнала изцяло и в поднадзорното наказателно постановление.
В законоустановения преклузивен срок на чл. 59 от ЗАНН жалбоподателят като надлежна страна с правен интерес оспорва законосъобразността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства - Жалба от „АВС Електрик“ .... с вх. № 23126938/05.12.2023 г.; НП № 08-2300208/210 от 16.11.2023 г., ведно с извадка от имейл, удостоверяваща изпращането и получаването му; АУАН № 08-2300208 от 18.10.2023 г., ведно с извадка от имейл, удостоверяваща изпращането и получаването му; Протокол за извършена проверка № ПР2331558/06.10.2023 г.; Покана за съставяна на АУАН изх. № 230867096/09.10.2023 г.; Констативен протокол изх. № 23076112/17.08.2023 г.; Констативен протокол изх. № 23078846/31.08.2023 г.; Трудов договор № 036/18.08.2022 г.; Трудов договор № 037/18.08.2022 г.; Разчетно-платежна ведомост м. 12.2022 г.; Отчетна форма м. 12.2022 г.
Така описаната фактическа обстановка навежда съда до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по реализиране на отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани едва във въззивното производство, довели са до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и съставляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 08-2300208 от 18.10.2023 г., съставен от Е. К. И. – гл. инспектор в ДИТ Д..
Както е известно от теорията, една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице за извършено конкретно нарушение.
В настоящия случай, със съставения АУАН на „АВС Електрик” .... е 3 повдигнато обвинение за това, че в качеството си на работодател, е разрешил ползване на неплатен отпуск в периода от 19.12.2022 г. до 30.12.2022 г. , включително, без работниците Ю.А.К. с ЕГН ********** и Н.К.Т с ЕГН **********, назначени на длъжност „....“ и освободени считано от 01.01.2023 г., да са подали искане за ползване на такъв отпуск. – нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което дружеството е санкционирано за същото нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, като на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
Направеното описание в Акта и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление обаче не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
При събраните доказателства с описаното изпълнително деяние дружеството е допуснало не едно, а две административни нарушения, за всяко от които се налага отделно административно наказание.
Това е така, тъй като в случая се касае за двама отделни работника, всеки от които може да поиска от работодателя си да му разреши неплатен отпуск. Разрешаването на отпуск, без всеки един от работниците изрично да е поискал това с молба, осъществява отделен състав на административно нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.
Според константната съдебна практика, работникът или служителят не може да бъде изпратен на неплатен отпуск без неговото съгласие.
Неплатеният отпуск трябва да бъде по молба на съответния работник, а не групово и едностранно нареден от работодателя. Т. е., работодателят трябва да получи съгласие от работника преди да го изпрати в неплатен отпуск.
Независимо, че двамата работници са били назначени на една и съща длъжност, освободени са по едно и също време, всеки от тях има отделно право да ползва неплатен отпуск и всеки един от работниците е защитен от закона с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице две отделни нарушения, при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание.
В случая е без значение, че се касае за идентични по вид изпълнителни 4 деяния /изпращане в отпуск/ за един и същи период /19.12.2022 г. – 30.12.2022 г./. По-важното е, че по отношение на двама отделни работници по различни трудови правоотношения са допуснати самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани поотделно. Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.
Като е обобщил в едно описаните в Акта и в НП факти и обстоятелства относно двамата работника, наказващият орган в нарушил както правото на защита на наказаното лице, така и възможността на съда да прецени дали са осъществени елементите на всяко от визираните нарушения.
Този недостатък е съществен, не може да бъде преодолян в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяната на наказателното постановление на самостоятелно правно основание, поради което и съдът намира, че не следва да разглежда останалите доводи на жалбоподателя за неговата отмяна. В тази насока е и константната съдебна практика.
Съдът намира за нужно да отбележи, че от събраните по делото доказателствени материали се установява, че „АВС Електрик“ .... действително е разрешило ползване на неплатен годишен отпуск от двамата работници, без никой от тях да е поискал това с изрична молба.
Наред с това обаче следва да се отбележи, че органите на държавната администрация, именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.
При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на нарушителя.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено поради констатираните с решението си съществени процесуални нарушения, които не могат да се санират едва във въззивното производство.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
Разпечатката съдържа 50 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e47492f5-dd58-4aa3-809c-59401561f609