Акт от 17.06.2019, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Радомир, 17.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното заседание на 4 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Антон Игнатов при участието на секретаря Веска Китанова, изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 130 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0328-000142/15.03.2019 г. на Началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен със заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 30 лв.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган Началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателкя Б. К. е ангажирана със съставянето на Акт № 0645088/12.03.2019 г. за установяване на административно нарушение на Д.В.- „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР- Перник. Според констатациите в същия, на упоменатата дата, в 11.00 ч., в гр.Радомир, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ с ул.“Иван Соколов“, жалбоподателят управлявал технически неизправно МПС, л.а. „Ф.Ф.“, с рег. № .негова собственост- не работещ преден десен фар на къса и дълга светлина.

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят-д.В. на длъжност „мл.автоконтрольор“ и свидетеля по акта Н.Й. на длъжност „командир на отделение“ при РУ- Радомир. Свидетелите поддържат отразената в акта фактическа обстановка, като потвърждават и подписите си върху същия.

Според свидетеля Д.В., на 12.03.2019 г. около 11.00 ч. бил спрян въпросният автомобил за проверка. След като се представил, свидетелят поискал документите на водача и му съобщил за техническа неизправност на автомобила, а именно, че не свети преден десен фар. На водача било обяснено и му било предложено, да му бъде съставен фиш, но последният отказал под предлог, че ще го обжалва в съда.

Според свидетеля Н.Й. съвместно с колегата Д.В. били на кръстовището в гр.Радомир на ул.“Райко Даскалов“ с ул.“Иван Соколов“. В. спрял въпросния автомобил, представил се на водача. Било установено, че на автомобила не свети единия фар, но свидетелят не си спомня дали бил десен или ляв. Свидетелят В. предложил на водача да си смени крушката на фара, за да не му пише фиш или акт. Той отворил багажника и казал, че няма крушка. Свидетелят В. му казал, че за това нарушение ще му напише фиш, но водачът пожелал да бъде съставен АУАН, за да може да го обжалва в съда. Й. се подписал като свидетел и водачът бил освободен.

В АУАН същият отбелязал, че има възражения.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Текстът на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, (отм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.); по който е привлечен жалбоподателят гласи: „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението.“ Същевременно АУАН и обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП, е отбелязано, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият текст въвежда изискване движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно предвижда, че водачът следва да управлява само технически изправно МПС.

Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл.8, ал.3 и чл.36, ал.3 от Закона за движението по пътищата.

В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически неизправно- съгласно т. 6, б. "в" такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В случая е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с неработещ десен фар на къса и дълга светлина, поради което актосъставителят е преценил, че автомобилът е технически неизправен. В случая административнонаказващият орган не само, че е употребил законовата дефиниция "технически неизправен", но е описал и в какво се изразява неизправността и е посочил прецизно нарушената разпоредба. Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от