Решение № 1347 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110125414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Б. П. К. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 7 624,50 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 364,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 1 096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и сумата от 594,27 лева, представляваща разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 76-ти състав е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № [№]/2011 г. по опис на ЧСИ М.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, впоследствие прекратено, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение.

Ищецът твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 76-ти състав е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 г. в полза на кредитора [фирма] и срещу длъжника Б. П. К., по силата на който последният е осъден да заплати на кредитора следните суми: 7 624,50 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, 364,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., 1 096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и 594,27 лева, представляваща разноски по делото. Посочва, че по молба на кредитора и за събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № [№]/2011 г. по опис на ЧСИ М.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. В хода на същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. К., получавано от третото за процеса лице [фирма], в резултат от което изпълнително действие е събрана сума в размер от 82 лева. Поддържа се, че след налагане на запора и в продължение на повече от две години в хода на изпълнителния процес не са извършвани изпълнителни действия, които 1 да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата на закона на 01.02.2018 г. В исковата молба се излага, че считано от датата на осъществяване на последното изпълнително действие – 01.02.2016 г. е започнала да тече отново погасителната давност за вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, като същата е изтекла най-късно на 01.02.2021 г., а с това и преди образуване на настоящото производство. Ищецът намира за приложим към вземанията петгодишният давностен срок. Посочва, че ответната търговска банка [фирма] е правоприемник на [фирма] с предишно търговско наименование [фирма] – кредитора по процесния изпълнителен лист и взискател по изпълнителното дело. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявената искова претенция и за признаване в отношенията между страните, че сумите по изпълнителния лист са недължими от ищеца поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в рока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. П.С., признава предявения установителен иск, както и изтеклата в полза на длъжника погасителна давност спрямо процесните вземания. Посочва, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в хода на производството по ч. гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 76-ти състав ищецът Б. К. е осъден да заплати на [фирма] неиздължени суми по договор за потребителски кредит № [№]/10.05.2008 г., както следва: сумата от 7 624,50 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 364,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 1 096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и сумата от 594,27 лева, представляваща разноски по делото. Не оспорва, че за принудително събиране на вземанията на търговската банка и въз основа на процесния изпълнителен лист на 10.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № [№]/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. В хода на последното съдебният изпълнител е наложил запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника във всички регистрирани в страната банкови институции и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Заявява, че в периода 28.06.2011 г. – 01.02.2016 г. в хода на изпълнителния процес са постъпвали суми. На 02.10.2014 г. е наложен запор върху работната заплата на Б. К., с което действие давността за вземанията отново е прекъсната. В отговора се твърди, че приложимият петгодишен давностен срок обаче е изтекъл на 02.02.2021 г. Изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в случая е налице и изрично постановление на съдебния изпълнител. Ответната страна излага, че към момента на образуване на настоящото производство от [фирма] не е направено искане за преобразуване на изпълнителното дело, не са поискани/извършвани изпълнителни действия, не е обжалвано постановлението на съдебния изпълнител, с което производството по изп. дело № № [№]/2011 г. е прекратено. Ето защо, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което и предвид изричното признание на иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Твърди, че след констатиране на изтеклата погасителна давност за кредитора и взискател не съществува друг правен способ за противодействие, освен чрез пасивно поведение, изразяващо се в непредприемане на активни действия срещу длъжника. С тези доводи ответникът заявява признание на исковата претенция на основание чл. 237, ал. 1 ГПК и претендира присъждане на разноските по делото, евентуално възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 76 състав, на основание чл. 418 ГПК - въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги за задължения по договор за кредит, е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 г., по силата на който длъжникът Б. П. К. (ищецът по делото) е осъден да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК: [ЕИК] сумата от 7 624,50 лева, представляваща главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 364,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 29.06.2010 г., сумата от 1 096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и разноските по делото в размер от 594,27 лева.

От материалите, съдържащи се в приобщения по делото заверен препис от изпълнително дело № [№]/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № *** и с район на действие Софийски градски съд се установява, че въз основа и на изпълнителния лист от 28.02.2011 г. и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на кредитора и взискател [фирма] с вх. № 15623/10.06.2011 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от 10.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 3801/2011 г.

В молбата дружеството – кредитор е отправило искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжника Б. П. К. за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 7428/2011 г. по описа на СРС, 76 състав, за извършване на действията по чл. 18 ЗЧСИ и чл. 426, ал. 4 ГПК, чрез пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и за извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи на същия и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от [фирма].

Установява се също, че на длъжника Б. П. К. е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – на 28.06.2011 г.

Изяснява се, че в хода на този изпълнителен процес със запорни съобщения с изх. № 47590/13.06.2011 г., адресирани до третите задължени лица - [фирма] – получено на 14.06.2011 г.; до ТБ [фирма] – получено на 15.06.2011 г.; до [фирма] – получено на 14.06.2011 г. и до [фирма] – получено на 15.06.2011 г., са наложени запори върху вземания на длъжника Б. П. К. по банкови сметки, открити в търговските банки – адресати. В отговор, с писма, съответно с вх. № 17162/23.06.2011 г.; с вх. № 19089/12.07.2011 г.; с вх. № 16951/22.06.2011 г. и с вх. № 16640/20.06.2011 г. търговските банки посочват, че запорното съобщение е изпълнено – [фирма], респ., че запорите са наложени, но по сметките няма налични авоари.

С молба с вх. № 18757/08.07.2011 г. дружеството – взискател [фирма] е поискало от частния съдебен изпълнител да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К., изплащано от [фирма], с ЕИК: [ЕИК].

Със запорно съобщение, получено от адресата на 15.09.2011 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, изплащано от работодателя му [фирма], с ЕИК:

[ЕИК], вследствие от който запор са преведени суми на 12.10.2011 г.; на 15.12.2011 г., на 05.01.2012 г. и на 20.01.2012 г., от които на взискателя са изплатени 169,95 лева – с преводно нареждане за кредитен превод от 30.01.2012 г., с отразяване върху същото, че се касае за разноски по изп. дело № 3801/2011 г.

С молба с вх. № 24814/21.05.2012 г. взискателят [фирма] е отправил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. К., изплащано от [фирма]. До 3 дружеството е изпратено запорно съобщение, като в отговор, с уведомително писмо от 17.07.2021 г., последното уведомява ЧСИ, че длъжникът не е негов служител.

Данните от приобщените материали от изпълнителното дело сочат, че със запорно съобщение с изх. № 72181/02.10.2014 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] ООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. П. К.. Съобщението е получено от адресата на 20.11.2014 г., като в изпълнение на наложения запор са постъпвали суми на 13.11.2014 г., на 08.12.2014 г.; на 20.02.2015 г. и на 01.02.2016 г., част от които насочени към взискателя.

Изяснява се, че с постановление на ЧСИ от 19.06.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК производството по изпълнително дело № 3801/20211 г. е прекратено. В постановлението е отразено, че същото е влязло в сила на 05.07.2023 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при който в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесното вземане, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, конкретно чрез установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.