Акт от 07.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

116 гр.

Велико Търново, 07.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

При секретаря Д. С. разгледа докл***аното от съдия Матева адм. дело № 763/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.

172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Настоящето дело е образувано след като с Определение от 11.12.2020 по адм. д. № 723/2020 г. на АСВТ съдът е отделил производството по жалбата на Б.Д.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0438-000136/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив за самостоятелно разглеждане в отделно административно дело, предвид обстоятелството, че с една жалба оспорващият е заявил обжалването на два самостоятелни административни акта, за прилагане на различни ПАМ – процесната - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, приложена със Заповедта предмет на настоящето дело и друга ПАМ, приложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0438-000135/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР, която е останала предмет на първото дело.

В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Твърди, че при прилагане на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и мярката е в противоречие с материалния закон. В тази връзка, на първо място, оспорва законосъобразността на съставения АУАН за същото нарушение, обосновало и прилагането на ПАМ, тъй като липсвали имената и точните адреси на свидетелите по акта, както и ЕГН на тези лица, а и не ставало ясно нарушението от описанието му в обстоятелствената част на АУАН. Оспорващият твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран и е приложена процесната ПАМ, тъй като след получаване на талона за медицинското изследване е посетил указаната му УМБАЛ Пловдив, но там не бил тестван, тъй като лабораторията не работела през нощта и нямало дежурен лекар към нея, който да вземе кръв за медицинско и химическо изследване за наркотици и техните аналози. Предвид горното, счита, че у него липсва вина за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и неоснователно е санкциониран за това, както е приложена процесната ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му представител не се явяват, но се представят писмени бележки, в които се доразвиват мотивите за незаконосъобразност на оспорения акт с мотивите, че от събраните допълнителни доказателства се установява, че не е било оправомощено нито едно лице, което да вземе проби и да извърши медицинско и химическо изследване за наркотици и техните аналози в лечебното заведение, към което е насочен, а информацията от УМБАЛ – Пловдив за това кой е бил дежурен лекар в Спешното отделение (СО) по настоящето дело и административно – наказателното дело по повод НП за същото нарушение е противоречива.

По тези мотиви претендира отмяна на ПАМ и присъждане на направените разноски.

Ответната страна – ВПД началникът на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище изразява становище за законосъобразност и валидност на процесната заповед. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 20-0438-000136/03.11.2020 г. на ВПД началника на Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив спрямо Б.Д.П. ***, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година“.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 03.11.2020 г., около 22.50 часа в гр.

Пловдив, на ул. Победа срещу № 62, в посока Север – Юг спрямо Б.Д.П. *** управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес ЦВН 230 с рег. № ***, като при проверка от контролните органи на МВР отказал да му бъде тестван за наличие на упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това поведение на водача било квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП с процесната заповед за прилагане на ПАМ.

В заповедта е цитиран и съставения на водача на автомобила АУАН № АА946801/03.11.2020 г. Същият е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение е било квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

От ответника е представен Талон за изследване № 074531, в който е отбелязан отказа на жалбоподателя като водач на управляваното от него лично МПС да му бъде извършена проверка за наличие на упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 в 23.00 часа и насочването му към УМБАЛ – Пловдив за медицинско и химическо изследване до 40 минути от връчването на талона, което според отбелязването в него е станало в 23.40 часа на 03.11.2020 г.

По делото не спорно, че такава кръвна проба не е взета, а това се доказва и от Писмената справка на УМБАЛ – Пловдив по делото изх. № СД – 81/02.03.2021 г. (л. 85 от делото).

Според друга Справка от същото лечебно заведение (на л. 88 и 89 от делото) за процесния период - 03.- 04.11.2020 г. е взета само една кръвна проба – от друго лице, и е регистриран отказ на трето лице, доведено в СО, но напуснало, след като отказало да даде кръв за кръвна проба. В същия документ и посочен и дежурния лекар в СО – д-р Т.П..

С трето писмено уведомление до съда, директорът на УМБАЛ – Пловдив е посочил по настоящето дело, че в лабораториите на болницата няма дежурни лекари, тъй като пробите за изследвания от вида на процесното се вземат от дежурния лекар в Спешното отделение на лечебното заведение.

От своя страна, жалбоподателят е представил Решение № ОА-95/18.03.2121 г. за предоставяне на обществена информация от страна на УМБАЛ – Пловдив по заявление за достъп до такава на процесуалния представител на жалбоподателя по настоящето дело, от което се установява, че УМБАЛ – Пловдив не е издавала писмена заповед или друг писмен акт за определяне на специалистите в Спешното отделение като имащи право да вземат проби и извършват изследвания, нито в трудовите им договори е включено такова задължение, защото се касае за тяхно правомощие по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.

81 от 2018 г.).

От ответника са представени и е приети като доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица по контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа на процесната.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.

1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник на РУ към ОД на МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172 от ЗДП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.

1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. директорът на ОДМВР Пловдив е делегирал своята компетентност на издателя на акта – началника на РУ, т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, който гласи: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствена анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в съставения във връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е самостоятелно, същото е административно и към него са неотносими изискванията на ЗАНН. В този смисъл каквото и процесуални, и формални нарушения да има при съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство, което не изисква установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за предприемане на ПАМ във връзка с него.

Неоснователни са възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на ПАМ не посочвала ясно нарушението, по повод, което се прилага, доколкото описанието на нарушението в обстоятелствената част на заповедта не кореспондирало със сочената като нарушена правна норма. Нормата на чл. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП сама описва нарушенията, за които се прилага процесната ПАМ. Тоест същата, освен правно основание за прилагането на ПАМ, сочи и фактическите основания, при които се процедира така. Според чл. 171, , т. 2а, б. „б“ от ЗДвП основание за прилагане на ПАМ е всяко едно от следните обстоятелства: 1. управление с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда 2. и/или употреба наркотични вещества или техни аналози 3. отказ да бъде извършена проверка на водач с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози 4. или неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е отказът на водача да му бъде извършена проверка наличие на упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARNB -0554 и неизпълнението на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. заповедта сочи два самостоятелни и дори последователни във времето факта, всеки от който принципно осъществява състава на различно административно нарушение, както е посочено в чл. 171, т.