Решение № 1533 от 02.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Варна, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110106548 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Н.М. в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми:

1./ сумата от 106, 62 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.

№ 0894 532 519, съобразно договор за мобилни услуги № 620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 017466876/31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ сумата от 92, 46 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 017466876/31.10.2018г. в размер на 3 броя стандартни месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ сумата от 267, 08 лв., представляваща компенсаторна неустойка по по договор за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ сумата от 188, 50 лв., представляваща стойност на начислени такси за ползван тел.

№ 0899 274 254, съобразно договор за мобилни услуги № 620407070/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 021401637/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

1

5./ сумата от 79, 98 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620407070/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 021401637/30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

6./ сумата от 196, 07 лв., представляваща компенсаторна неустойка по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

7./ сумата от 6, 57 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

8./ сумата от 35, 04 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 16 броя вноски по договор за лизинг от 31.10.2018г, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

9./ сумата от 28, 77 лв., представляваща дължими 3 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението;

10./ сумата от 182, 21 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови 19 броя вноски, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна;

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че страните са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да предостави услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е заплатил в пълен размер.

Наред с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови вноски, които не са заплатени в пълен размер.

Ищецът претендира и неустойки в размер на разликата между цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство и преференциалната обща лизингова цена.

Правният интерес от предявяване на исковете се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.М., чрез особения си представител оспорва предявените искове по основание и размер.

2

Оспорват се твърденията за валидно възникнали облигационни правоотношения по договори за предоставяне на мобилни услуги, евентуално ползването им, както договорите за лизинг и предаване на движимите вещи. Оспорва се ответникът да е приел общите условия на мобилния оператор.

Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 260698/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 96/2021г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.

По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за мобилни услуги

№

620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение

№

017466876/31.10.2018г.

Ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че между страните по делото е сключен на 20.08.2018г. договор, по силата на който операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги за период от 24 месеца, чрез предпочитан № 359 894 532 519 при стандартен месечен абонамент в размер на 24, 99 лв. с ДДС, а с допълнително споразумение месечен абонамент, възлизащ на сумата от 36, 99 лв.

Неразделна част от сключения договор са Общи условия за взаимоотношенията с потребителите, с които с полагането на подпис потребителят е декларирал, че е запознат.

За отчетния период от 05.02.2019г. до 04.05.2019г., „Т.Б." ЕАД е издал фактури, обективиращи задължения за месечни абонаментни такси в размер на 106, 62 лв.

Основанието, от което вземането произтича, е сключеният договор, а не издадената фактура, която обективира размера на всяко месечно задължение за предоставените услуги и с посочване на всеки отчетен период.

В случая, длъжникът получава право да ползва мобилни услуги, чрез мрежата на мобилния оператор. Дали същият се е възползвал от тях е ирелевантно след като потребителят е поел задължение за заплащане на стандартен месечен абонамент, чиито размер е известен на ответника.

Следователно, Н.М. дължи на мобилния оператор сумата от 106, 62 лв. и доколкото липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил от абоната, то предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен до посочения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В сключения на 20.08.2018г. договор и допълнително споразумение, страните са уговорили, че при прекратяването му през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, поети с него и приложимите Общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план до края на уговорения срок.

Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на 3 посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл.

71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.

Неформалният израз на воля за едностранно прекратяване на договора е достигнало до насрещната страна по правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на договора.

Едностранното прекратяване от страна на клиента принципно позволява освобождаването му от оказал се неудобен за него срок или цена, но същевременно лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че прекратяването на срочния договор засяга съществено само интереса на доставчика. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент.

Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента без ДДС, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата регламентираща неустойка е действителна, а претенцията се явява основателно при спазване на диспозитивното начало до претендирания размер от 92, 46 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

По претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от 31.10.2018г., договор за мобилни услуги № 620406993/20.08.2018г. и допълнително споразумение № 017466876/31.10.2018г.

На 31.10.2018г. е сключен договор за лизинг, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на Н.М. устройство ALKATEL 5 DUAL GOLD с телефонен № 359 894 532 519, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена в размер на 170, 36 лв., разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 2, 19 лв. с ДДС.

В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие собствеността, като подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на срока след като заплати допълнителна сума от 2, 19 лв. /чл. 1, ал. 2/.

В чл. 1, ал. 3 от сключения договор, страните са уговорили, че ако лизингополучателят не упражни правото да изкупи вещта, то следва да върне получения апарат. Ако устройството не бъде върнато или не е върнато в добър външен вид лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 2, 19 лв.

В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от договора за лизинг, които потребителят е приел с полагането на подпис, е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в плащанията по договора за лизинг.

Корелативно на задължението на лизингодателя е това на лизингополучателя да 4 плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.

Разпечатката съдържа 54 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e473e738-5d52-4f42-aa8c-4ce3c323fe9f