Решение № 29 от 23.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 23.01.2020 г. гр.Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар ТАНЯ

КЕМЕРОВА ………………………………………

Прокурор ……………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1488 по описа за 2019 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Д.М.М., М.М.В., М.М.В. и Й.Х.В., подадена чрез адв. И.Д., против решение № 539 от 29.04.2019 г., постановено по гр.дело № 2403/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е частично недопустимо по отношение на иска за признаване за установено, че е налице грешка в кадастралния регистър, изразяваща се в погрешно записване имената на въззивниците, вместо тези на ищците като собственици на реална част с площ от 17 кв.м от поземлен имот ***. Намират, че иск за грешка в кадастралния регистър, поради погрешно записвани на собственик е процесуално недопустим, както и иск за грешка в кадастралния регистър за реална част от имота. Излагат подробни съображения. Намират, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иск с цитираните основания.

Счита, че решението е недопустимо по отношение конкретно на Й.Х.В., за което отново излага подробни съображения. Освен това намира, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Цитира съдебна практика.

Молят, съдът да обезсили решение № 539 от 29.04.2019г. по гр. дело № 2403/2018г., постановено от Районен съд - гр.

Стара Загора в частта му, в която е признато за установено по отношение на Д.М.М., М.М. Мандов, М.М.М. и Й.Х.В. по предявения срещу тях иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г., че е налице грешка в кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Стара Загора, изразяваща се в погрешно записване на името на въззивниците, вместо тези на ищците като собственици на реална част с площ от 17 кв.м., която реална част е между регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. е отразена погрешно като част от поземлен имот ПИ ***, вместо като част от ПИ ***, като постановено по недопустим иск и да прекрати производството по делото в тази му част; да го обезсили като недопустимо в частта му, в която е признато за установено по отношение на Й.Х.В., че М.Ц.Г. и Н.Ц.Г., собственици на ПИ *** с адрес: гр. Стара Загора, *** са собственици при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях на реална част с площ от 17 кв.м., отразена в действащата КККР на Стара Загора като част от ПИ ***, находяща се между регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот /с идентификатор ***/ е с адрес: гр. Стара Загора, *** с площ от

381 кв.м.; е признато за установено по отношение на Й.Х.В. по предявения иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в погрешно отразяване на реална част с площ от 17 кв.м., която реална част, находяща се между регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена с посочената заповед е отразена погрешно като част от ПИ ***, вместо като част от ПИ ***, която част е заключена между очертан контур по точките 5,4,8,2,7,5 на комбинираната скица /л.106 от делото/, съставляваща приложение № 1 към заключението на вещото лице, представено в съда на 14.10.2019г., приподписана от съда и е признато за установено по отношение на Й.Х.В. по предявения иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г., че е налице грешка в кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Стара Загора, изразяваща се в погрешно записване на името на въззивниците, вместо тези на ищците като собственици на реална част с площ от 17 кв.м., която реална част е между регулационната линия по регулационен план, одобрен със Заповед № 4811/21.12.1990г. на кмета на Община Стара Загора и имотната граница по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г. е отразена погрешно като част от поземлен имот ПИ ***, вместо като част от ПИ *** и да прекратите производството по отношение на нея, като моля отмените решението в останалата му част и вместо него постановите решение, с което да отхвърлите предявения от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г. иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР като неоснователен и недоказан.

Претендират направените разноски по в двете съдебни инстанции.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другите страни М.Ц.Г. и Н.Ц.Г. чрез пълномощника си адв. М.Г., оспорват изцяло подадената въззивна жалба, всички съображения и доводи в същата и изразяват становище, че е неоснователна. Намират, че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и при постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, обосновал е фактическите си изводи от преценката на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалноправните норми, относими по спора. Излагат съображения по всички оплаквания в жалбата. Цитират съдебна практика. Намират, че правилно в регулационния план от 1990 г. регулационната линия е изменена и същата е по кадастралната граница между имотите, собствеността е възстановена на предишния собственик, тъй като не е била безусловно придобита с предвижданията на предходните регулационни планове.

Молят, съдът да отхвърли изцяло въззивната жалба на въззивниците и да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд , както и да им присъди направените разноски.

В производството е постъпила и частна жалба на Д.М.М., М.М.В., М.М.В. и Й.Х.В., подадена чрез адв. И.Д., против определение № 2809 от 30.07.2019 г., постановено по гр.дело № 2403/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която те са осъдени да заплатят на ищците сумата 1000 лв., представляваща направени от тях разноски по делото за адвокатски хонорар.

Считат, че определението е необосновано и противоречи на материалния закон.

Излагат съображения. Цитират Наредба № 1/09.07.-2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молят, съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени решението по делото в частта за разноските, като намали размера на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. на 300 лв.

Против частната жалба на въззивниците е подаден писмен отговор от М.Ц.Г. и Н.Ц.Г., чрез пълномощника си адв. М.Г., в която заявява, че оспорва частната жалба като намира същата за неоснователна. Счита, че мотивите на първоинстанционния съд, относно присъденото възнаграждение на всеки от тях за първоинстанционното производство са правилни и обосновани и не са в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения.

Моли, съдът да отхвърли като неоснователна частната жалба и да потвърди определението постановено по първоинстанционното дело, като правилно.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по същество относно нейната материална основателност.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.54, ал.2 от ЗКИР и във връзка с чл.53, ал.2 /отм./ от ЗКИР /отм./.

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е била правилно установена поради следното:

Безспорно е установено по делото, че праводателите на страните по делото са придобили съседните си недвижими имоти от един общ праводател – продавача Слави Славов Миневски, градинар, който с нот.акт под № 90, том ІІІ, на 10.07.1943г. е продал на Карло Лобош Андреев и Мария Недева Дондукова нива от 450 кв.метра в местността „Мола Гермеси”, отделена от западната страна на цялата нива от 6,8дка. На 13.05.1944г. Същият продавач Слави Славов Миневски, градинар от Стара Загора, продал на Георги Маринов Кирев и Цвета Г.М. ***, в местността „Молла Гермеси” с площ от 462,5кв.метра отделена от цялата нива от 6,8дка/нотариалните актове са представени и приети като доказателства по делото/.

С нот.акт под № 199, том І, дело №

332/15.07.1953г. Карло Лобош Андреев, Душка Недева Дондукова/по мъж Фесенкова/ и Паунка Недева Дондукова продават на М. Иванов В. своя недвижим имот: нива от 450кв.метра в местността „Молла Гермеси” в землището на гр.Стара Загора, а към момента на продажбата: дворно място с постройката в него, в Стара Загора, „Каравеловия квартал”, „с пространство при днешно измерване от 403кв.метра”, регулирано при неутвърдена дворищна регулация в кв.310, парцел ІХ, за 3663. С нот.акт за дарение № 154, том ХХХІ, дело № 7748/ 11.12.1997г. М. Иванов В. и съпругата му Гуна Тодорова В. даряват на дъщеря си Д.М.М. ½ ид.част от дворно място, цялото от 360кв.метра, находящо се в Стара Загора на ул.”Козлодуй” № 33, урегулирано като парел ХV-157 от кв.201 по плана на града, заедно с първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, застроена в описаното дворно място с площ от 106кв.метра, заедно с ½ ид.част от сутеренния етаж, като си запазили правото на ползване и обитаване на целия недвижим имот. Видно от удостоверение за наследници № 368 от 10.02.2010г. на Община Стара Загора, Гуна Тодорова В. починала на 24.01.2010г. и оставила за наследници преживелия си съпруг М. Иванов В., сина си Митко Маринов В. и дъщеря си Д.М.М.. След смъртта на М. Иванов В. на 16.01.2016г. наследници останали Митко Маринов В. и Д.М.М. /удостоверение за наследници № 555/ 03.02.2016г./, а след кончината на Митко Маринов В. на 21.01.2018г. негови наследници останали сина му М.М.В. и М.М.В. – удостоверение за наследници № 598/ 07.02.2018г. С решение № 61 от 25.01.2012г. по гр.д.№ 4656 от 2011г. е прекратен брака между Митко Маринов В. и Йона Х.В., сключен на 06.11.1983г. в Стара Загора. С молба до Председателя на ОбНС, вписана на 31.03.1980г. М. и Гуна Владови заявили по чл.56,ал.ІІ, т.2 от ЗТСУ съгласието си сина им Митко да построи и пристрои съществуваща постройка, като по този начин му учредили безвъзмездно право на строеж върху надстроения етаж. Дадени са му разрешение за строеж за имот № 201,парцел Х-2973 и протокол за строителна линия № 5/ 19.05.1981г., като не е ясно от материалите по делото кога е завършено строителството – дали преди сключването на брака през 1983г. или след него, дали няма отношения на съсобственост от страна на бившата съпруга Й.В. при придобиването на собствеността върху пристроения втори етаж от къщата в имота на въззивниците, поради което съдът счита, че спрямо същата делото не следва да бъде прекратено, въпреки предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга й Митко В. при прекратяването на брака между тях.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 146, том VІІ, дело № 1858/ 21.04.1997г. Недялка Ангелова М. прехвърлила на сина си Цветан Маринов Г. недвижимия си имот, а именно дворно място, заедно с всички находящи се в него постройки, цялото от 415кв.метра, на ул.”Козлодуй” № 35 в Стара Загора, парцел ХІV-161 в кв.201 по плана на града, срещу задължението за гледане и издръжка, при запазване на правото на ползване на имота от прехвърлителката. Видно от удостоверение за наследници № 1685/23.03.2017г. след смъртта на Цветан Маринов Г. на 21.03.2017г. същият оставил за свои наследници преживялата си съпруга Мария Х.Г. и синовете си М.Ц.Г. и Н.Ц.Г.. С нот.акт № 62, том ІІ, дело № 191 от 25.07.2017г. за дарение на идеални части от недвижим имот, Мария Х.Г. дарила на синовете си при равни права за всеки от тях собствените си 4/6ид.части от ПИ *** с площ от 395кв.метра по кадастралната карта, с номер по предходен план, имот № 161, кв.201 парцел ХІV с площ от 415кв.метра по документ за собственост.