Решение № 3654 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14558/30.08.2023 г. по гр. д. № 63208/2022 г. по описа на СРС, 140 състав „Фератум България“ ЕООД е осъдена на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК да заплати на А. А. А. сумата от 3620 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит № 1026120 от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в размер на 444,80 лева, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 662 лева за предоставена на ищеца А. А. А. безплатна правна помощ.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 259234/19.09.2023 г. от „Фератум България“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че годишният процент на разходите по кредита (ГПР) на съответства на действителните разходи по кредита. Посочва, че формирането на ГПР било императивно установено, като същият се изчислявал съобразно посочена в Приложение 1 към ЗПК формула. Тази формула включвала единствено 1 главница, лихви и разходи по кредита, погасителни вноски. В §1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието включване е задължително условие за отпускане на кредита. Тези разходи били посочени в чл. 1-3 от договора за кредит. На следващо място, по делото било установено, че потребителят можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица, поради което и сключване на договор за поръчителство не било задължително условие при отпускане на кредита. Поддържа, че единствено в случай, че потребителят направи своя избор и избира обезпечение, предоставено от „Фератум Банк“, дължимото възнаграждение по договора за гаранция ставало известно на кредитодателя.

Посочва, че волята на законодателя при приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не била поставена в зависимост от волята на трето лице – поръчител и съответно не можело да се приеме тезата, че отношенията между кредитополучателя и поръчителя и уговореното между тях възнаграждение трябвало да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски кредит ГПР.

Следователно, не било налице нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като кредитодателят не знаел за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради което и обективно невъзможно било да включи тази сума в ГПР. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 275830/05.10.2023 г., подаден от А. А. А., с който заявява, че оспорва жалбата и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 63208/2022 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова молба, подадена от А. А. А. против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона 2 за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 03.06.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит № 1026120 с „Фератум България“ ЕООД, в който било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 3000 лева, а общата сума, която следвало да върне е н размер на 3690 лева, платима на 12 равни вноски.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 23 % (лихва в размер на 690 лева), а годишният процент на разходите е в размер на 49,11 %. С договора било уговорено, че изпълнението на задължението на ищеца щяло да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. В изпълнение на този договор А. А. сключил договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 2790 лева. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 5000 лева, като последната била изплатена единствено на „Фератум България“ ЕООД.

Поддържа, че договорите са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречали на законоустановени императивни правила. Посочва, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

7, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание – не бил посочен размерът на кредита, който реално ще бъде получен от кредитополучателя, начинът на изпълнение, както и срок, а именно общият размер на кредита, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не били описани елементите, които формират годишния процент на разходите, а възнаграждението за поръчител не е включено в него.

С включването на сумата от 2790 лева – възнаграждение по договора за поръчителство ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер.

Освен това, обосновава недействителността на договора с това, че отпуснатата сума е в размер на 5000 лева, а реално получената е 3690 лева.

Недействителна била и клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, тъй като тя противоречала на добрите нрави. Не били посочени и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими през различните лихвени проценти. Договорът не съдържал и указание за правото на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за 3 задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. При условията на евентуалност посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева, представляващи недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 1026120 от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „Фератум България“ ЕООД заявява, че оспорва исковата молба.

Поддържа, че сключеният договор отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. Към него бил приложен погасителен план, в който били посочени вноските, падежите им, съответно размер на главница и лихва.

Възнаграждението на трето лице не следвало да се включва в разходите по кредита, тъй като дружеството нямало как да знае неговият размер, както и какъв избор ще направи ищецът. Оспорва твърдението ,че се е обогатил със сумите, получени като възнаграждение за поръчителя. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че уговореното възнаграждение представлява разход по кредита, който неправилно не бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Сключването на договор с възможния поръчител, посочен от кредитодателя „Фератум Банк“ било условие за сключване на договора за кредит и съответно разходите за възнаграждение били пряко свързани с него.

Прието е, че възнаграждението се дължи независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение или не като заплащането било уговорено във фиксиран размер от 2790 лева, разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит. Поради това съдът приема, че уговореното възнаграждение има за цер да увеличи размера на възнаградителната лихва и се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Въз основа на това, приема, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не бил посочен действителния размер на ГПР. На това основание, приема, че платеното в изпълнение на нищожен договор следва да бъде върнато.

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалвания акт.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба, следва да бъде разгледана хипотезата, при която ищецът иска връщане на даденото без основание, тъй като твърди, че е платил исковата сума в изпълнение на нищожен договор за потребителски кредит. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил сумата, а ответникът да установи, че е получил сумата на правно основание

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че между „Фератум България“ ЕООД и А. А. А. е сключен договор за потребителски кредит № 1026120/03.06.2021 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 3000 лева, която ищецът се е задължил да върне на 12 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора в срок до 03.07.2021 г. Общата сума, която кредитополучателят следвало да върне е в размер на 3690 лева, представляващо сбор от отпусната сума от 3000 лева и възнаградителна лихва в размер на 690 лева, представляваща 23 % годишно. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитът се обезпечава с поръчителството от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване от негова страна на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можело да бъде отменено, нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е приет Договор за гаранция, сключен между Фератум Банк, 5

Малта и А. А. А. от 05.01.2023 г. (?), по силата на който Фератум Банк се съгласява да солидарно с Клиента да отговаря спрямо кредитора, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договор за кредит в размер на 6000 лева - № 1026120, срещу възнаграждение в размер на 2790 лева.

Установява се от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, че в изпълнение на договора за заем и поръчителство ищецът е извършил плащане на суми в размер на 6620 лева към „Фератум България“ ЕООД, от които сумата от 2790 лева – възнаграждение за поръчителство. Посочено е, че при залагане на данните в общодостъпен калкулатор ГПР е 48,29 %, а ако към тези параметри се включи и таксата към поръчителя ГПР е 327,52 %.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на процесния договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план.