Определение № 1868 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501007 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от М. И. М., ЕГН ********** чрез адв. Звезделина Неделчева, БАК против Заповед №257/29.05.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. №577/2024г. по описа на Районен съд Несебър в частта за разноските, с която е разпоредено длъжникът М. И. М., ЕГН ********** да заплати на кредитора В. Т. В., ЕГН ********** сумата в размер на 1300лв. адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че претендираната сума реално е платена от заявителя, както и че размерът на уговорения хонорар е прекомерен, несъобразен с характера на производството, с липсата на фактическа и правна сложност и с извършената от адвоката правна услуга.

Цитират се Решение на от 28.07.2016г. по дело С-57/2015, както и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска се посочената заповед да бъде отменена изцяло в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В. Т.

В., чрез адв. Инна Гиргинова, ЯАК, с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на същата. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като към момента на изпращане на делото е депозирано възражение, по което районният съд е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК и в този смисъл същият не е следвало да администрира жалбата, в какъвто смисъл са и дадените в т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Предвид това се иска производството по настоящото дело да бъде прекратено като преждевременно образувано и върнато на Районен съд Несебър за действия съобразно указанията дадени в цитирания тълкувателен акт. По същество се твърди, че оплакванията за липса на доказателства за сторени разноски са неоснователни с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие с отбелязано плащане „в брой“, а по отношение на размера на 1 възнаграждението се сочи, че същото е определено в минималния размер, визиран в НМРАВ №1/2004г.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по подадено от В. Т. В., ЕГН ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника М. И. М., ЕГН ********** от *** за парично вземане в размер на 20 000лв., произтичащо от издаден запис на заповед от 19.02.2021г. С разпореждане от 29.05.2024г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, претендирани със заявлението, в изпълнение на което е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №257 от 29.05.2024г. Със същата на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора и сумата от 1300лв. адвокатски хонорар в заповедното производство.

От длъжника срещу заповедта за незабавно изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №5136/05.06.2024г., като с определение от 14.06.2024г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, съобщението за което е получено от заявителя на 26.06.2024г.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че възраженията, изложени в отговора на частната жалба за преждевременно образуване на настоящото дело са основателни.

Според разясненията на т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.

№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като при подадено възражение по чл.

414, ал. 1 и образувано исково производство, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне. Това е по причина, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, се произнася по дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, когато производството по иска е приключило с определение за прекратяване в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, а също и в хипотезите, когато не е било подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е било оттеглено. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство, съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

Доколкото в конкретния случай длъжникът в заповедното производство, наред с частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, е подал и възражение против заповедта за незабавно изпълнение, жалбата срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, подлежи на разглеждане едва след като се изясни какво процесуално поведение ще избере заявителят, при съобщаване на възможността по чл. 415, ал. 1 от ГПК. По делото към момента липсват данни от страна на заявителя да е подаден установителен иск, но и срокът за това все още не е изтекъл, видно от датата на получаване на указанията на съда 2

(26.06.2024г.). Дали същият ще предяви иск, дали този иск ще бъде приет за разглеждане или исковото производство ще бъде прекратено, съответно – заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена или ще влезе в сила са все различни хипотези, които са от значение за сочените с тълкувателното решение различни начини за процедиране по подадената частна жалба по чл.

413, ал. 1 от ГПК.

В контекста на изложеното, съдебният състав намира, че частната жалба е преждевременно администрирана към настоящата съдебна инстанция, поради което образуваното по нея производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на Районен съд Несебър за предприемане на съответни действия, съобразно дадените в т. 12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №1007/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас по частната жалба на М. И. М., ЕГН ********** чрез адв.

Звезделина Неделчева, БАК против Заповед №257/29.05.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.

№577/2024г. по описа на Районен съд Несебър в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Районен съд Несебър за изпълнение на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото определение във връзка с администрирането на подадената жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 2 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис пред Апелативен съд Бургас.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3