Решение № 662 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000593 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 43865/15.04.2024год. на „ Зад ОЗКЗастраховане „ АД срещу Решение № 472/28.03.2024год., постановено по т.д.№ 978/23год.

756/12.06.2023год. на СГС, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 827/10.06.2024год.,постановено по същото дело , с което са отхвърлени предявените от „ ЗАД ОЗКЗастраховане „ АД против „ ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД осъдителни искове с правна квалификация чл.410 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 25 661.21лева, равняваща се на 70% от платеното от ищцовото „ Зад ОЗК-Застраховане „ АД на П. И. И. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие настъпило на 01.01.2020год. ПТП по застрахователна полица № BG/23/119003270904 от 25.11.2019год. по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите,както и начислената мораторна лихва върху главницата в размер на 6 658.87лева за периода на забавата от 05.05.2020год. до 12.07.2022год. и с което „ ЗАД ОЗКЗастраховане „ АД е осъдено да заплати на „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 360лева разноски в производството.

В жалбата се твърди ,че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и че е постановено в противоречие с материалния закон и установената съдебна практика. Твърди се ,че в първоинстанционното производство не са допуснати релевантни за установяване регресното право на ищеца по чл. 410, изр.1 от КЗ във връз с чл. 499, ал.7 от КЗ във вр. с чл. 127, ал.2 от ЗЗД доказателства с мотив , че същите били за установяване на възражения, преклудирани със СПН. Твърдейки, че ответника по настоящия спор не е участвал в производството по т.д.№ 140/2020год. по описа на ОС- Хасково и че постановеното по това дело и влязло в сила решение не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо него, поради което в настоящото производство подлежат на доказване както механизма на ПТП, вината на участниците и размера на дължимото се на пострадалия обезщетение, доказателства за които не били допуснати от първоинстанционния съд.

В жалбата се твърди също така, че неправилно първоинстанционния съд бил приел , че ищецът няма право да претендира от ответника-също застраховател част от платеното на 1 пострадалия при процесното ПТП застрахователно обезщетение, тъй като в производството по т.д.

№ 140/2020год. на ОС-Хасково не бил направил възражения за съпричиняване , от където следва че такива е недопустимо да прави в последващ съдебен процес. Това виждане на съда се определя като неправилно , необосновано и постановено в противоречие с нормата на чл. 499, ал.7 от КЗ и със утвърдената съдебна практика. Поддържано е , че когато причинителите на вредите отговарят солидарно, застрахователите също отговарят солидарно и това било предвидено в чл. 127 от ЗЗД и чл. 499, ал.6 и ал.7 от КЗ.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново , с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца исковата сума ,ведно с лихвата за забава върху нея , както и направените разноски в първоинстанционното и въззивно производство.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В подаден от „ ЗАД ДаллБогг: живот и Здраве „ АД писмен отговор на въззивната жалба са изложени доводи за нейната неоснователност. Поддържано е ,че обжалваното решение е правилно и обосновано и че правилно в него било прието ,че застрахователят-ищец, като страна в производството по т.д.№ 140/ 2020год. по описа на ОС- Хасково е могъл да заяви и да наведе правопогасяващото си възражение относно размера на претендираното от него застрахователно обезщетение , поради което заявяването на същото това възражение в настоящия процес било недопустимо. Възразява се срещу направените във въззивната жалба доказателствени искания и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Заявява се възражение и по чл. 78, ал.5 от ГПК касателно адвокатското възнаграждение на адвокат-пълномощника на въззивника.

С определение, постановено в с.з. на 27.11.2024год. са допуснати направените от въззивника доказателствени искания.

Апелативен съд-София, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Пред СГС са предявени искове от „ ЗАД ОЗК- Застраховане „ АД срещу „ ЗАД : ДаллБогг: Живот и здраве „ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 661.21лева, представляваща 70% от платеното от „ ЗАД ОЗК-Застраховане „ АД на П. И. И. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.01.2020год. и законна лихва върху него в размер на 6 658.87лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.05.2020год. до 12.07.2022год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял , че на 01.01.2020год. около 01:20ч в гр.Хасково в кръстовището на ул.“ Дунав“ и бул.“ Г. Сава Раковски“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „ Опел“ ,модел „ Зафира „ с ДК № ***, управлявано от М. М. и лек автомобил марка „ БМВ“, модел „ 318“ с ДК № ***, а след това е бил настъпил удар и трети автомобил- марка „ Деу“, модел „ Калос“ с ДК № ***.

Твъдял е също така, че при ПТП- то лек автомобил „ Опел „ бил ударен в предна челна част, а лек автомобил „ БМВ“-в дясната си част, като ударът между последния автомобил и лек автомобил „ Деу“-в предната лява част на двата автомобила. В следствие на удара била пострадал пътник в МПС марка „ Опел „- П. И. .

В исковата молба ищецът сочи, че със споразумение по НОХД № 23/2021год. по описа на РСХасково П. П. бил признат за виновни за това ,че на 01.01.20202год. в гр.Хасково, на кръстовището образувано между бул.“ Г.С.Раковски“ и ул.“ Дунав“, при управление на МПС-модел „ БМВ“ е допуснал ПТП, като е нарушил чл.6 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.31, ал.1 и ал.7 от ППЗДвП и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с М. М. е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., Н. П. Я. и П. И. И. - престъпление по чл. 343, ал.1 ,б.“ А“ вр. с ал.1,б.“ Б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК,както и че със споразумение по НОХД № 23/2021год. по описа на РС-Хасково М. М. е бил признат за виновни за това , че на 01.01.20202год. в гр.Хасково, на кръстовището образувано между бул.“ Г.С.Раковски“ и ул.“ Дунав“, при управление на МПС- модел „ Опел“ “ е допуснал ПТП, като е нарушил чл.6 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП,чл.47 От ЗДвП, чл.31, 2 ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с П. П. е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., Н. П. Я. и П. И. И. - престъпление по чл. 343, ал.1 ,б.“ А“ вр. с ал.1,б.“ Б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Посочил е също така , че вследствие ПТП П.в И. бил получил следните увреждания : контузия в областта на главата- охлузване в челната област, охлузване зад дясна ушна мида, линейно счупване на челната кост, малък кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка в лявата челна област, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, контузия на врата, че от тези увреждания се е възстановявал седем месеца, че са му се отразили тежко и че е ползвал болничен отпуск. Травмата в главата му причинявала болки, главоболие и шум в ушите, а след инцидента развил и посттравматична симптоматика като година след него психичното му здраве не било възстановено. Посочил е , че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС марка „ Опел“ е била застрахована по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилилистите „ при ищеца, а тази на водача на лек автомобил марка „ БМВ“- при ответното застрахователно дружество.

Пострадалият при ПТП П. И. бил предявил претенции пред ищеца за заплащане на обезщетение за причинените му в резултат на ПТП неимуществени вреди , по което искане била образувана щета № 0411-630-0003-2020 и след като не последвало доброволно плащане същият бил предявил съдебен иск за неговото заплащане, по което било образувано гр.д.№ 140/2020год. пред ОСХасково С влязло в сила решение № 260088/30.06.2021год., постановено по т.д.№ 140/2020год. на ОС- Хасково ЗАД ОЗК –Застраховане „ АД било осъдено да заплати на П. И. сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва от 05.05.2020год.до окончателното й изплащане.

Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело и с платежно нареждане от 11.07.2022год. бил платил на взискателя- П. И. сума в размер на 40 881.82 лева- 30 000 лева , представляваща главница и 6 725.60лева –лихва за периода от 05.05.2020год. до 12.07.2020год..

Поддържал е , че основна причина за процесното ПТП има водача на лекия автомобил „БМВ“, тъй като ако той не бил навлязъл в кръстовището на червен светофар, в нарушение на ЗДВП, ПТП изобщо нямало да настъпи и отговорността му на застраховател нямало да бъде ангажирана. Вина за ПТП имал и водача на застрахования при него лек автомобил марка „ Опел“, но приносът бил не повече от 30 %. Посочил е , че собственикът на лек автомобил марка „ БМВ“ към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника , поради което и съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.7 от КЗ , доколкото били налице множество причинители на застрахователното събитие, всеки от тях отговарял пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато те отговаряли солидарно, какъвто бил настоящия случай, то и застрахователите също отговаряли солидарно.

В подаден писмен отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество е заявило възражения за недопустимост на предявения иск и доводи за неговата неоснователност. Не е оспорило твърдението на ищеца за съществуващо между него и водача на лек автомобил марка „ ВМВ“ валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите, но е оспорил сочените от ищеца обстоятелства , при които е настъпило процесното ПТП. Определили е процесното ПТП като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, посочил е че изключителна вина за ПТП има водача на лекия автомобил марка „ Опел „ - М. М. и при условията на евентуалност- че той има по-голям принос /в размер на 70%/ за неговото настъпване, тъй като бил извършил не-малко нарушения на ЗДвП и ако бил управлявал автомобила си с по-ниска скорост и не бил предприел преминаване през кръстовището на жълта светлина, ПТП не би настъпило. Оспорил е по размер претендираната от ищеца сума, с довод че заплатеното от него застрахователно обезщетение на П. И. било прекомерно завишено. Твърдените телесни наранявания не били доказани и не били в причинно следствена връзка с процесното ПТП.

По изложените доводи е поискал производството по делото да бъде прекратено като образувано по недопустим , исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и при условията на евентуалност- претендираната сума да бъде присъдена в по- нисък размер ,съответстващ на получените от пострадалия при ПТП увреждания.

В допълнителна искова молба ищецът е определил като несъстоятелни възраженията на ответника в писмения отговор на исковата молба. Посочил е, че процесното ПТП не съставлява случайно събитие и че споразумението пред наказателния съд, приравнено на присъда, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от 3 деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Не е оспорил факта, че водачът на лек автомобил „ Опел“ е преминал на жълт светофар, но доколкото водачът на лек автомобил „ БМВ“ бил преминал на червен светофар, то е последния имал изключителен принос за реализиране на сблъсъка.