Решение № 45 от 20.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр.Велинград, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200102 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000020/25.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на Б. А. И., ЕГН **********, адрес гр. Велинград, ул. „Устето“ № 23, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Б. А. И., който чрез процесуалния му представител адв. М. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител адв. М..

Моли НП да бъде отменено, като излага аргументи в тази насока. Претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 26-0367000020/25.03.2026 г. за това, че на 28.01.2026 г. около 21:15 часа, в гр.

Велинград, бул. „Съединение“, пред номер 184А, срещу ПГИТ „Алеко Константинов“, в посока на движение към кръстовището с ул. „Петър Янев“, управлява лек автомобил Пежо 206, с peг. № **********, собственост на А.

Б.ов И., ЕГН **********, от гр. Велинград, като процесното МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г. с писмо № 14291/29.08.2025 г. по чл. 140, ал. 10 от ЗДвП – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Според административнонаказващия орган уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането до собственика представлява предупреждение, че след изтичане на този срок ще се прекрати служебно регистрацията на моторното превозно средство. Тази последица била предвидена в закона - Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1 т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. При положение, че собственикът продължава да управлява моторното превозно средство без сключен договор за застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, е следвало да предвиди настъпването на тези последици.

Според въззиваемата страна водачът, въпреки, че не е собственик на МПС, отговаря за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП при условията на небрежност.

Във връзка с констатираното е била образувана прокурорска преписка № 985/2026 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО-Велинград, № 3670001924/2026 г. по описа на РУ на МВР - Велинград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С Постановление № 985/23.02.2026 г. прокурор при РП - Пазарджик, ТО - Велинград отказал да образува досъдебно производство и разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУ - Велинград, с оглед 2 реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

След получаването на преписката и прокурорското постановление административнонаказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в преписката, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН издал обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка и представените в съдебно заседание от страните, така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите Н. Д. и М. О.. Съдът, след като обсъди доказателствената съвкупност в цялост и провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал. 10 ЗДвП:

- Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ в 05:12 часа на 24.09.2025 г.

Същевременно от приложената административна преписка и писмо вх.

№ 4232/10.06.2026 г. става ясно, че уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика и не му е надлежно връчено. Не се установява и собственикът да е бил уведомен по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията.

3

Действително с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., са приети изменения в ЗДвП, според които изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за наличие на субективна страна на административния състав, е отпаднало в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 140, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

След изменението от 07.09.2025 г. законодателят е премахнал от чл. 140, ал. 10 от ЗДвП задължението да бъде уведомяван собственикът на МПС за служебното прекратяване на регистрацията. Това задължение обаче все още е регламентирано в чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи. Не е налице колизия между различни по степен нормативни актове – закон и наредба, относно въпроса налице ли е задължение за уведомяване, а напротив – уредбата до измененията на ЗДвП от 07.09.2025 г. е била двойствена, а след тях е предвидена единствено в Наредбата.

Тоест, при тежест на доказване, лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация.

От изложеното следва, че след като собственикът не е бил уведомен за това обстоятелство, то и наказаният субект не е имало как да знае за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., което по смисъла на цитираното Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място самата санкция - 255.65 евро/500.01 лева, не кореспондира с приложимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите 4 нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

В случая при предвиден максимален размер на санкцията от 500 лв. наказващият орган е определил незаконосъобразно санкция в размер на 500.01 лева. Основен принцип в административнонаказателното право е законоустановеността както на административното нарушение, така и на административното наказание – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Отклонението дори с една стотинка извън рамките на предвидената санкция в ЗДвП представлява съществено нарушение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на НП. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал.

1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 500 лв., не може да санира това нарушение. Според настоящия съдебен състав това е така, тъй като от изписването на санкцията ясно се установява волята на наказващия орган, а същата непротиворечиво сочи за неправилно приложение на материалния закон.

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 26-0367-000020/25.03.2026 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения списък и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 евро, от които 250 евро за процесуално представителство по настоящото дело и 100 евро за изготвяне на възражение срещу АУАН серия GA № 5004164/28.01.2026 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000020/25.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на Б. А. И., ЕГН **********, адрес гр. Велинград, ул. „Устето“ № 23, е наложено административно наказание 5 глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на Б. А. И., ЕГН **********, разноски в общ размер на 350 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6