Решение № 284 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500448 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Община Пловдив, ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, против Постановление на ДСИ от 31.10.2023 г., с което е наложена глоба в рамер на 300 лв. на основание чл.527, ал.3 от ГПК. В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваното постановление е немотивирано, като не са налице предпоставките на чл.527,ал.3 ГПК за налагане на глоба, т.к. нормата урежда случаите, при които длъжникът върши противното на това, с което е задължен със съдебно решение, а с р.

№60155/22.07.2021 г. по гр.д.№2584/2017 г. на ВКС е постановено друго – Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив са осъдени да преустановят бездействие, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив.

Постановлението на ДСИ противоречи на решение №995/07.07. 2023 г. на ОСПловдив по в.гр.д.№1710/2023г., според което изискванията за допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през една цяла календарна година.

Календарната година, следваща датата, на която е изтекъл 12- месечният срок по решението на ВКС, е 2023 година. Счита, че не е допуснато бездействие, т.к. са изпълнявани законовите изисквания за чистотата на въздуха.

От взискателите от М. Т. Е., ЕГН: ********** и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, чрез процесуалния и представител адв. К. Б. е подадено възражение по жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ДСИ, ІІ р. при ПдРС са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е 1 допустима, но по същество- неоснователна.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Производството по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС е образувано по молба от М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ от 08.02.2023г. и въз основа на представен със същата изпълнителен лист от 09.01.2023г., издаден по гр.д.№ 24/2013г. на Окръжен съд- гр.Смолян. В изпълнителния лист е записано следното: „Осъжда Община- гр.Пловдив и РИОСВгр.Пловдив да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007- 2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града.

Осъждането е постановено с Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС. Дванадесетмесечният срок е изтекъл на 27.07.2022г..С решение по в.гр.д.

№1710/2023 г. на ПдОС, 14 гр.с. съдът е изследвал въпросът относно това, какво следва да се разбира под „достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града“ като се е позовал на таблица 2 от Приложение № 1 към Наредба № 12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух са отразени средноденонощните и средногодишните норми за опазване на човешкото здраве, както и допустимите отклонения от тях. С цитираното решение съдът е приел, че не е налице основание да се счита, че решението на ВКС е изпълнено, в случай че на 28.07.2022г. концентрацията на ФПЧ10 е била в норма, че следва да бъде отчетено уреденото в горепосочената таблица правило, че концентрацията на ФПЧ10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти / в 35 денонощия/ в рамките на една календарна година, през която допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през поне една цяла календарна 2023 г. С разпореждане от 14.07.2023 г. на ДСИ са оставени без уважение молбите от 08.02.2023 г. и от 20.04.2023 г. на взискателите за налагане на глоби на длъжниците Община Пловдив и РИОСВ поради тяхната преждевременност. С решение №1254/18.10.2023г. по в.гр.д.2553/2023 г. на ПдОС, 8 гр.с-в. разпореждането на ДСИ от 14.07.2023 г. е отменено като от данните по ИД съдът е установил, че е налице неизпълнение на задълженията на длъжниците на влязлото в законна сила съдебно решение. В изпълнение на това съдебно решение с обжалваното постановление ДСИ е наложил глоба на длъжниците в размер на 300 лв.

Правната норма на чл. 527, ал. 3 ГПК предвижда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства. Принудителното изпълнение следователно се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, тоест при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лева. Настоящият случай касае последната посочена хипотезата. От данните по изпълнителното дело може да се направи обоснован извод, че е налице неизпълнение на задълженията на Община 2

Пловдив посочени във влязло в сила съдебно решение.

С настоящата жалба жалбоподателят не е представил доказателства, от които да е видно, че след постановяване на решение №1254/18.10.2023г. по в.гр.д.2553/2023 г. на ПдОС, 8 гр.с-в. са извършени ефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив. Горното налага извода, че налагането на глобата е законосъобразно действие на ДСИ, т.к. е извършено в изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Община Пловдив, ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл.

„Стефан Стамболов“ № 1 жалба против Постановление на ДСИ от 31.10.2023 г., с което е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.527, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3